OCKÀ4BAHE 804 ОСКОТЯВАНЕ
О СКАЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оскачвам и от оскачвам се; оскачуване.
— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСКАЧУВАМ, -аш, несв.\ оскача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Оскачвам. оска-чувам се, оскача се страд.
ОСКАЧУВАМ СЕ, несв.\ оскача се св., не-прех. Оскачвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик,1899.
ОСКАЧУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оскачувам и от оскачувам се; оскачване.
— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСКВЕРНЕНИЕ ср. Оскверняване, светотатство. Други разправяха за кощунствените осквернения на храмовете и призоваваха към дързост и отмъщение. Ст. Загорчинов.
ОСКВЕРНИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който осквернява или е осквернил нещо.
ОСКВЕРНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който осквернява.
О СКВЕРНИТЕ ЛК А ж. Жена осквернител.
ОСКВЕРНЯ. Вж. осквернявам. ОСКВЕРНЯВ АМ, -аш, несв.\ оскверня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Църк. Отнемам, нарушавам, поругавам светостта на нещо. Градища разрушени, / развалини диме-щи и черкви осквернени. Ив. Вазов.
2. Поругавам неопетнеността, чистотата на някого или нещо. Султана присви вежди, пред погледа й се изправи за миг образът на омразния мъж, който бе осквернил чистотата на това младо тяло. Д. Талев. • Твърде много те обичах. Не искам да оскверня скъпото минало. Г. Стаматов, осквернявам се, оскверня се страд.
ОСКВЕРНЯВАНЕ ср. Отгл същ. от осквернявам и от осквернявам се.
О СКИ мн. Диал. Скомина. Не ми прави оски.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОСКОМЕНЯ. Вж. оскоменявам.
ОСКОМЕНЯВАМ, -аш, несв.\ оскоме-ня, -йш, мин. св. -йх, се., непрех. Диал. Хваща ме скомина. Зъбите ми оскоменяха, толко много ягорида ядоф. СбНУ XX, 49.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОСКОМЕНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оскоменявам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОСКОМИНА ж. Диал. Скомина. Гой станал без да го забележим, поискал едно парче лимон и кото привлякал отдалеч с някой знакове вниманието на флейтистка-та, без да го забележат други, почнал да я дразни, да й прави оскомина с лимоновия сок. А. Константинов, БГ, 129.
О Бера (тръгам) оскомина. Диал. Много ми се яде нещо, което е пред очите ми и дразни апетита ми. Един яде киселото, друг бере оскомината. А Един яде ягоридата, друг тръга оскомината. Погов. Н. Геров, РБЯ Ш, 385.
ОСКОТЁЯ. Вж. оскотявам1.
ОСКОТЯ. Вж. оскотявам2.
ОСКОТЯВАМ1, -аш, несв.\ оскотйя, -èein, мин. св., оскотях, прич мин. св. деят. оскотял, -а, -о, мн. оскотёли, св., непрех. Ставам като скот, животно,загубвам човешкото у себе си. Само от ревност оглупяваше, даже оскотяваше. От ревност Геров-ски можеше да се напие, да бие, да убие, да предаде, да умре. Болест негова неизлечима. Т. Монов, СЧ, 95. В хрониката на старчето Оклов бе отбелязано, че тъй се случва дори и с хора, надарени с по-голям ум, които, уплетени в корист, затъпявали и оскотявали. Д. Вълев, Ж, 41. Още като видях тия тримата, разбрах, че са моите американци.. Празни, изпепелени хора, олекотели от пиянство и безделие. Б. Райнов, ЧЪ, 98. Той завладя над двайсетина села по най-дивите, пустинни македонски планини. Оскотелите от черна немотия и непрестанен глад селяци той блазнеше със злато, с торби бяло брашно и нови опинци. Д. Талев, ГЧ, 442. Загубил лика на човека — / оскотял, / същ призрак злокобен / наоколо / броди. В. Марковски, Избр. пр П, 56.
ОСКОТЯВАМ2, -аш, несв. \ оскотя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Направям някого като скот, животно, правя да загуби човешкото у себе си. — Какво е оставало да се прави, messieurs? Разбойничеството, то се знае, какво друго?! Убийства срещу убийства,.. А — a! Но, messieurs, такава борба изтрива всичко човешко у борците: понижава ги и ги оскотява! А. Страшимиров, Съч. V, 192. Много често той [спортът] не само вдете-нява възрастните, но ги оскотява. Б. Ши-вачев, Съч. I, 39. А Пиянството оскотява човека, оскотявам се, оскотя се страд. ОСКОТЯВАМ СЕ несв.\ оскотя се св., непрех. Остар. Оскотявам1. При това, моят герой е натура благородна, неспособна е да се оскоти. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 110.
ОСКОТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от оскотявам1. Трябва ли да се оставим на най-долните страсти,.. Че докъде ще стигнем в такъв случай? То се знае: до оскотя-ване, до животинско състояние. Г. Кара-славов, Избр. съч. II, 127. Но без тая свобода, чиито груби движения ни плашат, ние бихме паднали отново до нивото на тия народи, чието оскотяване възбужда у нас милост. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 81. Не се отбиваше вечер в кръчмата,.. Но веднъж или два пъти в годината, при някакъв по-
