ОСЙРАНЕ 803 ОСКАЧВАМ
изпражнения нещо; посирам. Орала крава и осрала ралото. Осрала си крава опашката, че иска и другите да омаца. Погов. Н. Геров, РБЯ Ш, осирам се, осера се страд. и възвр.
О Осирам си / осера си калците. Диал. Вулг. Излагам се по своя вина, сам ставам причина да се изложа.
ОСЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от осирам и от осирам се.
ОСИРОМАША. Вж. осиромашавам1.
ОСИРОМАШАВАМ1, -аш, несв.; осиромаша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Правя някого да стане сиромах, осиромашавам се, осиромаша се страд.
ОСИРОМАШАВАМ2, -аш, несв.; оси-ромашея, -ееш, мин. св. осиромашах, прич. мин. св. деят. осиромашал, -а, -о, мн. осиро-машели, св., непрех. Ставам беден, сиромах. — Обраха ни, обрали ни са! — викала добрата жена... Осиромашахме, пропаднахме, изгубихме се. Л. Каравелов. Приличаше на някой стар благородник, "осиромашал и изпаднал в чужда среда. И. Йовков.
ОСИРОМАШАВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от осиромашавам1 и от осиромашавам се.
ОСИРОМАШАВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от осиромашавам2.
ОСИРОМАШЕЯ. Вж. осиромашавам2.
ОСИРОТЕЯ. Вж. осиротявам.
ОСИРОТЯВАМ1, -аш, несв.; осиротея, -ееш, мин. св., осиротях, прич. мин. св. деят. осиротял, -а, -о, мн. осиротели, св., непрех.
1. Ставам сирак, оставам без родители или само без баща или без майка. Една от оплаквачките изреждаше жаловито достойнствата на покойника, друга питаше кой ще се грижи за лозето и тютюновата му нива, трета оплакваше осиротялото му семейство. Д. Димов. Осиротели деца, бездетни и челядници идат да се кланят с молитва на Светия гроб и да омият лицата си с благословена вода. Елин Пелин.
2. Оставам сам, без децата си. Вечер всичко ще се прибере,., а от четирите краища на селото се подемат отчаяни гласове и писъци на осиротели майки. Елин Пелин. // Оставам сам, без близки в света.
3. Прен. Оставам пуст, празен. Всичко, що е станало до сега в моята осиротяла душа, и добро и свято — всичко е твое. Л. Каравелов. По това време полето осиротяваше, хората изведнъж го оставяха като чумаво и потъваха в селото — из харманите и по дворищата. Г. Караславов.
ОСИРОТЯВАМ2, -аш, несв.; осиротя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Правя някой да стане сирак, оставям го без родители или без баща или без майка, осиротявам се, осиротя се страд.
ОСИРОТЯ. Вж. осиротявам2.
ОСИРОТЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от осиротявам1.
ОСИРОТЯВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от осиротявам2 и от осиротявам се.
ОСИЦА ж. У мал. от оса; осичка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСИЧАМ, -аш, несв.; осека, осечёш, мин. св. осякох, прич. мин. св. деят. осякъл, -кла, -кло, мн. осекли, св., прех. Изсичам всичко. Осякоха гората, осичам се, осека се страд.
ОСЙЧАНЕ ср. Отгл. същ. от осичам и от осичам се.
ОСЙЧКА ж. Умал. от оса; осица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОСИЯВАМ, -аш, несв.; осияя, -яеш, мин. св. осиях, св., прех. Обкръжавам нещо със сияние, обливам нещо със светлината си. Той се спря там и се вгледа в светлото ширине,., във Витоша, осияна от слънцето с върхове още облечени със снегове и преспи. Ив. Вазов. • Обр. Къде си, чедо, ти сега не знам. / Но с теб е мисълта ми всеки миг — /и виждам те — в борба е развято знаме /и с осиян от подвизите лик. Е. Багряна. осиявам се, осияя се страд.
ОСИЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от осиявам и от осиявам се.
ОСИЯЯ. Вж. осиявам.
ОСКА ж. Диал. Ос. Заправи си деда колата, оските им от смрадлика. Любен, Са-мовили, 111.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОСКАНДАЛЯ. Вж. оскандалявам.
ОСКАНДАЛЯВАМ, -аш, несв.; оскандаля, -йш, мин. св., -йх, св., прех. Поставям някого в скандално положение; опозорявам. Тютюновите господари живееха в малки дворци, возеха се в лимузини, оскандаляваха семейната чест на хората. Д. Димов, оскандалявам се, оскандаля се страд. ОСКАНДАЛЯВАМ СЕ, несв.; оскандаля се, св., непрех. Оказвам се в скандално положение; опозорявам се.
ОСКАНДАЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оскандалявам и от оскандалявам се.
ОСКАЧА. Вж. оскачвам и оскачу-вам.
ОСКАЧВАМ, -аш, несв.; оскача, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Качвам, възкачвам нещо; оскачувам. оскачвам се, оскача се страд.
ОСКАЧВАМ СЕ несв.; оскача се св., непрех. Качвам се върху нещо; възсядам, яхвам. Тогава Крали Марко ся оскачил на коня си.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
