ОСКУБВАНЕ 806 ОСКУДНОСТ
в страх и смирение наведе очи над калпака си. От него той вече беше оскубал няколко вълма. Ст. Чилингиров, ПЖ, 63. Дето се казва,..у за косите се заловихме.. и— уа там оскубаха косата на Митка я! Й. Йовков, Разк. I, 59.
3. Прен. Разг. Вземам от някого повече пари, отколкото трябва, обикн. с измама.
— Изглежда добър човек — каза той. — Добър, пък здравата ни оскуба... — Не сме без пари! — каза недоволно младежът. П. Вежинов, ДБ, 24. Бай Ганю не му ги дава, едно защото мускалите са вътре и може „да запраши на някъде“ и друго, гледа го облечен добре, кой знае колко ще го оскубе. Ал. Константинов, БГ, 40. — Ами ти сега само на ръка ли ще продаваш толкова стока? — Както намеря. Сичката е за продаване. Може и топтан, ако има кой да купува. — Ето ние, Ицо... Ще има ли и за нас? — попитаха те несмело. Ицо не отговори веднага. За да ги подплаши и да може да ги оскубе по-добре. Д. Талев, ПК, 117-118. Майки! — поет бил, а аз не знаех, ами тая заран го оскубах на играта, взех му всичките десет наполеона. Йв. Вазов, Съч. XVIII, 19. — Нали казвах, Петре, съсипва човека София. Добре те е оскубала нашата столичанка.
— Нима не струвам толкова, вуйчо? — проговори обидено Надя. Г. Стаматов, Разк. П, 18. — Но аз искам да я [Аликс] взема със себе си. — Ах, да!... Тогава Херакли ще те оскубе здравата. — Готов съм да му платя каквото поиска. Д. Димов, Т, 488-489. оскубвам се, оскубя се страд. — А сега — почна баща ми — [пъдпъдъкът] трябва да се оскубе и да се опече на скарата. СбХ, 74. ОСКУБВАМ СЕ несв.\ оскубя се св., не-прех. За косъм, коса — измъквам се от корена, мястото си; изскубвам се. Настъпи студено и кишаво време,.. Иван подсмърча-ше, Петето си търкаше носленцето,.., само Тошка нехаеше, шеташе си по цял ден, загърната със старо подрязано джубе,.. Кожата на това джубе беше се оскубала, но то пак топлеше. Г. Караславов, Тат., 206.
О Оскубвам / оскубя перушината на някого. Разг. Наказвам жестоко някого. Ако научат какво си направил, ще ти оскубят перушината. Оскубали му са мустаките на Стамбул Капия. Диал. Ирон. Употребява се за човек, който е кьосе.
ОСКУБВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оскубвам и от оскубвам се. Спиро Анчев спря да дъвче. Погледна сивите й, прибрани до оскубване коси. В. Пламенов, ПА, 112. Оскубването се извършва, като птиците предварително се попарят в гореща вода.
Н. Сотиров, СК, 54. Неочистените от перушината птици се подлагат на предварителна обработка — оскубване (ощипване). М. Гаврилова и др., ТПХI и II, 91.
ОСКУДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. 1. Оскъден (в 1 знач.). И, макар че с голям труд и с мъка изкарваха ос-кудния си поминък, те бяха примирени със своята мащеха — съдба. Т. Влайков, Съч. Ш, 77. Той с нищо не бе ми загатнал за едно обстоятелство, което аз по-после узнах: крайно оскудния живот, сиромашията, в която живееше под засменото небе на Италия. К. Величков, ПССъч. I, Х1П. Там ще срещнеш рояци напети, нагиздени жени, изскокнали преди малко из горните мрачни вертепи, дето оскудната трапеза, уваля-ното легло, сиромашката покъщнина, унизено поглеждат към непременно богатия гардероб. Ив. Вазов, Съч. XVI, 172. Както са отстранени тия области в планините, както са и до днес полудиви и почти непроходими, и оскудни, би се мислило, че те са били оставени да глъхнат във вечно затишие. Ив. Вазов, Съч. XVI, 43.
2. Който е лишен от нещо, нуждае се от нещо, на когото липсва нещо; оскъден. — Аз ти казах, че днешната младеж,.., е нещастна, защото е оскудна от онова, което предишната имаше. Ив. Вазов, Съч. XXV, 76. Мислех да ти прата за третята пак стихове но гледам, че от тях не си оскуден, та ща ти напиша някое разказче — очаквай го най-късно до понеделник. Ив. Вазов, НПис., 116.
ОСКУДЕЯ. Вж. оскудявам1.
ОСКУДИ мн. Остар. и диал. Бедност, немотия, лишения; оскъдици. Да се заскитам пак в чужбина и в оскуди / от моя роден край разбойник ме прокуди / на друг разбойник стар с подписаний указ. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 317.
ОСКУДИЕ ср. Остар. и диал. Оскъдица; оскудия, оскъдие. Челяд, грижи, оску-дие, а напоследък и болести, бяха придали тъга на погледа й. Ив. Вазов Съч. XXVII, 9.
ОСКУДИЯ ж. Остар. и диал. Оскъдица; оскъдие, оскудие. Най-напред оскудия-та, после немотията, проникнаха из всичките врати и прозорци на къщата му. Ив. Вазов, Съч. XI, 94. Прежният богаташ,.., делеше унинието и оскудията със злочестия беден занаятчия,.., и с пропадналия земледелец. Ив. Вазов, Съч. XXV, 6. И да беше се така вървяло, кака Дина немаше и да сящя оскудията. И живота й щеше да бъде лек и доволен. Т. Влайков, Съч. П, 224. И вечно труд тежък и пот непрестанни. — / И пак оскудия и дни окаяни. /.. / Тук бедност вековна е гост постоянни. Ив. Вазов, Съч. III, 124.
ОСКУДНО нареч. Остар. и диал. Оскъдно. Ех, не е, истина, кой знае каква охолна поминувката ни — оскудно живеем. Т. Влайков, Съч. II, 67.
ОСКУДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар и диал. Оскъдност. Тая мисъл й придаваше
ОСКУБЯ. Вж. оскубвам.
