да ни орумънчат, — казах аз. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 211. орумънчвам се, ору-мънча се страд.
ОРУМЪНЧВАМ СЕ, -аш се, несв.\ ору-мънча се, -иш се, непрех. Остар. Порумън-чвам се.
ОРУМЪНЧВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от орумънчвам и от орумънчвам се; порумънчване.
ОРУХО ср. Диал. Облекло; рухо. Справила се арватска девокя, / премени се у свилно орухо. Нар. пес., СбНУ X, 82.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОРУЧВАМ, -аш, несв. \ оручам, -аш, св., прех. Диал. Изяждам, дояждам, оручвам се, оручам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРУЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ от оручвам и от оручвам се.
ОРУЧАНКИ мн., ед. (рядко) оручанка,
ж. Диал. Вид цървули без върви, които ce стесняват към носа; орушки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРУШКИ мн., ед. (рядко) орушка, ж. Диал. Вид цървули без върви, които се стесняват към носа; оручанки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРФАНА ж. Диал. Слугиня; орфанка. Радка Антоне думаше: — Ази със тебе ще дода, / орфана ще са пазара /доде си, либе, изкараш [службата], /двама назад да са върнем. Нар. пес. СбВСт, 710. Ето че иде Елена / със четиресе орфани. / Едни ù скути държаха, / други ù пътя метеха. Нар. пес., СбВСтТ, 915.
— От тур. orfana 'слугиня'.
ОРФАНА ж. Диал. Сираче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. — От гр. opepavoç 'сирак'.
ОРФАНКА ж. Диал. Слугиня; орфана. Цара имал десет орфанки и една дештера, а попа имал една дештера. СбНУ XXXI,
105.
ОРФЁЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Орфей или принадлежи на Орфей (митичен тракийски певец и поет от планината Родопи). Орфееви песни.
2. Който е като на Орфей. Орфеев глас.
О Орфеево коприварче. Зоол. Дребна прелетна слабо разпространена птица със сиво-кафяв гръб, почти черна глава и бяло очертание около очите, със светло коремче, която се храни с насекоми, семена, плодове и гнезди в гори със сечища, храсталаци и сухи места в южните части на Балканския полуостров и България. Sylva hortensis.
ОРФЕЙТ м. Минер. Синкавозелен камък със сложен състав от кристални соли на няколко метала, рядко срещан в природата (открит в Родопите от български учен).
ОРФЕУМ м. Муз. 1. Пасаж в хорово произведение, който се изпълнява предимно от мъже.
2. Мъжки певчески хор.
ОРФИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м.
1. Учение на траките за самоусъвършенст-ване, безсмъртие и сливане на човека с бог, дало начало на мистична елинистична философска школа.
2. Мистична елинистична философска школа, възникнала около VI в. пр. Хр. под влияние на това учение, със своя собствена космогония и теогония, оказала влияние върху питагорейството, неоплатонизма и християнството.
— От гр. собств. орфвгх;.
ОРФЙК, мн. -ци, м. Последовател на орфизма.
— От rp. 6pq>iKO£ през фр. orphiquc.
ОРФИКА ж. Литер. Наименование на многобройни стихове с космогонично и тео-гонично съдържание, приписвани на Орфей и неговия кръг или отнасящи се до орфизма.
— От гр. орф1ка.
ОРФЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до орфизъм.
2. Литер. Който се отнася до орфика.
ОРХАНЙЕЦ, мн. -ни`йци, м. Остар. Мъж, който е роден или живее в Орхание (предишно име на Ботевград).
ОРХАНИ`ЙКА ж. Остар. Жена, която е родена или живее в Орхание (предишно име на Ботевград).
ОРХАНИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до орханиец или Орхание. Орханийско шосе. Орханийски проход.
ОРХЕСТРА ж. Истор. В древна Гърция — централната част в театъра между местата за зрителите и сцената, където стоял хорът.
— От гр. орхлегтра.
ОРХИДЁЕН, -ёйна, -ёйно, лш. -ёйни, прил. Който се отнася до орхидея. Орхидеен лист.
ОРХИДЕЯ, мн. -ёи, ж. 1. Декоративно цвете с неправилни ароматни цветове в различна багра, разположени последователно върху стеблото. Orchis latifolia.
2. Бот. Само мн. Семейство едно- и многогодишни едносемеделни тропически растения с разнообразни видове — треви, дървета, пълзящи и др., някои от които се използват като декоративни, други — за подправка (ванилия), за напитки (салеп) и др. Orchida-сеае.
— От гр. opxiSiov, умал. от орхц 'тестикул'.
ОРХЙТ м. Мед. Възпаление на тестикулите.
— От гр. брхц 'тестикул'.
ОРХИТИС м. Мед. Орхит.
