ОРУЖАВАНЕ 776 ОРУМЪНЧВАМ
отряд и заминал да се бие редом с гърците. Д. Яръмов, БП, 145. оружавам се, оружа се
страд.
ОРУЖАВАМ СЕ несв.\ оружа се св., непрех. Остар. и диал. Въоръжавам се. Ас-керът изостави много пушки, куршуми и барут, българите ги грабеха кой колкото свари и се оружаваха. Д. Яръмов, БП, 154.
— Фала брайкя, наши брайкя, /.., / ние них, че да губиме, / пусат, че йим отъвнеме, / тогай, че се оружиме. Нар. пес., СбНУ XLIII, 445. Пусти турчин ми йе [дъщерята] грабна, /.. / Се оружил дур до носот. Нар. пес., СбНУ XI, 21.
ОРУЖАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оружавам и от оружавам се.
ОРУЖАМ, -аш, несв.) оружа2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Приготвям кон с такъмите му; оседлавам, натъкмявам, ору-жувам. Си изкара Рада девет сиви кони, / напой ги, назоби, оружи, престегна. Нар. пес., СбБрМ, 358. Па се даде Кунда кобилица, / оружа я Янко чорбаджиа, / оседла си Кунда кобилица. Нар. пес., СбНУ ХЫП, 408. Иди ми конче оружай, / жа ида да ги посрещна / и назад да ги завърна. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 66.
2. Пременявам, нагласявам. Щото беше Марко Кралевичи, / он направи зелена дола-ма / и оружи коня турска руба. Нар. пес., СбНУ III, 106. оружам се, оружа се I. Страд, от оружам. П. Възвр. от оружам във 2 знач. Стани, моме, та погледай, / как са е юнак оружал, / сичко червено чо ану. Нар. пес., XXXIX, 141. — Аго Смайле, Смайле, / стани се, аго, премени, / премени, аго, оружи. Нар. пес., СбВСт, 36.
ОРУЖАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оружам и от оружам се.
ОРУЖЕ1 ср. Диал. Оръжие; оружие1. Милен се назад повръна, / та при шуря си отиде, / та му посака оруже. Нар. пес., СбНУ XLIV, 179. И Марку се сръцеразиграло, / че е пошел без оруже бойно. Нар. пес., СбНУ XLIV, 32.
ОРУЖЕ2 ср. Диал. Такъми за кон; оружие2. Скъпа му е цена засакала: / гола коня петстотин алтъна, / със оруже та-ман седъмстотин! Нар. пес., СбНУ XLV, 371.
ОРУЖЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от оружа1 като прил. Остар. и диал. Въоръжен; оръжен.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1888.
ОРУЖЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от оружа2 като прил. Диал. 1. За кон — оседлан. Кониете ти оседлани, / оседлани оружени, / рътките ти увезани. Нар. пес., СбНУ III, 23.
2. Нагласен, пременен. Да разбием Будим града, / да извадим бяла Станка / пременена, оружена, / цървен чумбер прикриена. Нар. пес., СбВСт, 88.
ОРУЖИЕ1 ср. Остар. и диал. Оръжие; оруже1. Вала тебе, Павле, по-млад брате, / ала да се, брате, разделимо, /../Я че земем бащино оружие / и че земем два брата сокола. Нар. пес., СбНУ XLIV, 152. Кога Марко на цръква да пойде, / Марко пита своя стара майкя: / „Леле варе, моя мила мале! /Доде беше мой стари баща, / ка одеше на ден, на Великден / на манастир прение да си зе-ме, / носеше ли юначко оружие?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 33. Слезна Милош от добрата коня, / слезна Марко от кон Шареяна. / Фа-наа се борба да се бора, / фанаа се у юначки руке, / фанаа се, клетва се заклеа / да немая потайно оружие. Нар. пес., СбНУ XLIV, 31.
ОРУЖИЕ2 ср. Диал. Такъми за кон; сбруя, оруже2. Три годин съм у ниега [Бели-града] робувал: / пръвня годин за вранога коня, / двекя годин на коня оружие, / трекя годин за убаво девойкю. Нар. пес., СбНУ X, АП.
ОРУЖИЕХРАНЙЛИЩЕ ср. Остар. Арсенал; оружиехранителница. — Да е жив царят! извикал Иван Голият и влязал в оружиехранилището. Аз съм дошъл от страната на войниците да ви помоля да ги пуснете да помогнат на своите храбри братия, които са бият с турските сили в продължението на цели двайсет часа без никаква помощ. Л. Каравелов, Съч. V, 150.
ОРУЖИЕХРАНИТЕЛНИЦА ж Остар. Арсенал; оружиехранилище. Когато захванало да притемнява и когато черната нощ покрила бойното поле, то Иван са обърнал към брата си със следующите думи: "Хайде да идеме в оружиехранителницата и да свикаме военен съвет. Л. Каравелов, Съч. V, 148.
ОРУЖНИК м. Остар. Оръженосец. Ох, измами ме проклети оружник комисов! Аз не се бях наел да пролея царска кръв. Ел. Мутева, РБК (превод), 118.
ОРУЖУВАМ, -аш, несв.) оружа2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Приготвям кон с такъмите му; оседлавам, натъкмявам, оружам. Да кой че се, бре, юнак наймети [наеме] / да отиде у Свилена града, / да си фане Янови синове, /.. / Кога дочу Църна арапина, /.. / три дни си е коня оружувал, /и три дни се оно посребровал. Нар. пес., СБНУ XLIII, 229. оружувам се, оружа се страд.
ОРУЖУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оружувам и от оружувам се.
ОРУЙНЯЛ, -а, -о, мн. оруйнёли, прил. Диал. За растение, овощно дърво — който е с недозрял плод.
— От Ст. Илчсв и др., Речник на редките, остарели и диалектни думи..., 1974.
ОРУМЪНЧА. Вж. орумънчвам.
ОРУМЪНЧВАМ, -аш, несв.) орумънча, -иш, мин. св. -их, прех. Остар. Порумънч-вам. — Сърбите щат да ни осърбят, — викаше тоя патриотин. — А румъните щат
