ОРТОКЛАЗОВ 775 ОРУЖАВАМ
ОРТОКЛАЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Ортоклазен. Ортоклазова преработка.
ОРТОЛОГИЯ, мн. няма, ж. 1. Езикозн. Умение да се говори правилно, като се употребяват думите според правилата на граматиката.
2. Наука за правилно говорене и за правилно произнасяне на думите; правоговор.
— От гр. ôpOoXoyia.
ÔPTOMA ж. Диал. Дебело въже; хорто-ма, фортома. Въжяна поднимачна наредба.
— Една застояна заякната машина е турната на връх стръвнината и върти един тъпан, около който са навива една орто-ма, за която са завързани вагоните за изкачване нагоре. КП, 1874, кн. 2, 23. Откако излезеш накрай, търгни моето и он ке стане на ортома, и ке си го туреш у дисагите, та кога дойдеш до некоа голема река, фър-ли ортомата, и она ке стане па на мост. СбНУ X, 138. Му ата се вързуа со едно влакно паяжино, а биоло со дебела ортома. СбНУ IV, 227. Стояна ми го пренеле / ние чифутското маало. / Стоян се малце провикна: /— Излези, майко, да видиш, /сега се Стоян ожени, / девери — до два сеймени, /.., / невеста —г танка ортома. Нар. пес., СбНУ XXIX, 45.
— От гр. фортюца 'товар, тсжсст'. — Други форми: ортама, орту ма.
ОРТОПЕД м. 1. Мед. Лекар, който е специалист по ортопедия.
2. Спец. Специалист, който изработва ортопедични средства.
— От нсм. Orthopâd.
ОРТОПЕДИСТ м. Остар. Ортопед.
— От фр. orthopédiste.
ОРТОПЕДИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до ортопед и до ортопедия; ортопедически. Ортопедичен кабинет.
2. Който е предназначен да поправи или премахне определени деформации на кост-ната система; ортопедически. Ортопедична обувка. Ортопедични корсети.
ОРТОПЕДИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ортопедичен. Ортопедическата гимнастика употребява млого видове скйча-неа, за да намести разваленото нагласене в силата и в обнемането на една от пищялките. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 23. Ортопедически средства.
ОРТОПЕДИЯ, мн. няма, ж. 1. Мед. Дял от медицината, в който се изучават заболяванията, отклоненията в развитието на опорно-двигателния апарат (гръбначен стълб, горни и долни крайници) и начините за тяхното премахване, лечение или за профилактика. // Този дял като учебна дисциплина.
2. Разг. Учебник по тази дисциплина.
— От орто- + гр. TtaiSeia 'възпитание'.
ОРТОХРОМ, мн. няма, м. Фотогр. Червено багрило, което се употребява за увеличаване чувствителността на фотофилм или фотоплака към зелените и жълтите лъчи.
— От орто- + гр. Хрюра 'цвят'.
ОРТОХРОМАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Фотогр. Който е чувствителен към жълтите и зелените лъчи; ортохроматически.
— От орто- + гр. хрйда, -ато$ 'цвят'.
ОРТОХРОМАТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Фотогр. Ортохроматичен.
ОРТОХРОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Фотогр. Който се отнася към орто-хром. Ортохромен сенсибилизатор.
ОРТОЦЁНГЬР, мн. -трове, след числ. -търа, м. Геом. Пресечната точка на трите височини в триъгълника.
ОРТЩАЙН, мн. няма, м. Минер. Твърдо, непроницаемо за водата и корените на растенията минерално вещество с червен, тъмнокафяв до черен цвят, което се образува в почвата при спояване на пясъчни зърна с хумусно вещество или желязо; зърнест пясъчник.
— Нсм. ОлвПпп.
ОРТЩАЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който се отнася до ортщайн. Орт-щайнови образувания. Ортщайнови зърна.
ОРУБВАМ, -аш, несв.; орубя, -иш, мин. св. -их, прех. Диал. Изсичам всичко; осичам. орубвам се, орубя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРУБВАМ СЕ, -аш се, несв.; орубя се, -иш се, св., непрех. Диал. Обличам се (с ру-ба). Станке ле, мари хубао, / стани са, Станке, премяни, / църна са руба йоруби. Нар. пес., СбНУ ХЬУП, 44.
ОРУБВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от орубвам и от орубвам се; изсичане, осича-не.
ОРУБВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от орубвам се.
ОРУБЯ. Вж. орубвам.
ОРУБЯ СЕ. Вж. орубвам се. ОРУГЛИЦА ж. Диал. Знаме. Оруглица тренере, / .., / пред вуйнови дворове. Нар. пес., ибВСтТ, 76.
ОРУДИЕ ср. Остар. Книж. Оръдие. Никак не мога да си зема оттук орудие. АНГ 1,340.
ОРУДКА ж. Диал. Сечиво, уред, инструмент.
— От Т. Панчев, Допълнение към българския речник от Н. Геров, 1908.
ОРУЖА1. Вж. оружавам.
ОРУЖА2. Вж. оружам и оружувам. ОРУЖАВАМ, -аш, несв.; оружа1, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Въоръжавам. Лордът си купил кораб, оружил
