ОРЪДЕЕН 778 ОРЪЖИЕ
ОРЪДЕЕН, -ейна, -ейно, мн. -ейни, прил. Който се отнася до оръдие (в 3 знач.). Битките [край Плевен] са денонощни и по невидими пътища тук, в сърцето на Тракия, отекват техните оръдейни изстрели. К. Странджев, ЖБ, 66. Оръдеен лафет. Оръдейна стрелба. Оръдейно обслужване.
ОРЪДИЕ ср. 1. Техническо приспособление, с чиято помощ се извършва някаква работа или действие; уред, инструмент, сечиво. Нашето селско стопанство ежегодно се снабдява все повече с мощни високопроизводителни трактори и сложни селскостопански машини и оръдия. М. Мичев и др., 3, 106. Веднъж той [регентът] поиска да види микроскопа. .. Който измисли оръдие като това, той може да измисли сяко нещо. Ч, 1872, бр. 18, 832. Това най-старо оръдие на труда (станът) при домашната индустрия буди любопитство у всички западни туристи. Ив. Коларов, Е, 34.
2. Прен. Лице или група хора, които действат по чужда воля и в чужда полза. Изведнъж войникът проучя, че не е вече войник, а оръдие; че Стамбул ще си послужи с него .., за да постигне своето. Какво бе то,.., още не знаеше. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 485-486. Няколко деня преди изборите той [окр. управител] представи и настоя за раз-турванието на няколко градски и селски общински съвети .., като ги замести все с лъжесъединистки.., за да му бъдат верни и предачни оръдия. С, 1894, бр. 1485, 3. ПРазш. Средство за постигане на някаква цел. Атрактивната избирателна кампания, която провеждат, е добро оръдие за активизиране на населението.
3. Боен. Тежко огнестрелно оръжие, което се състои от дълга няколко метра метална тръба с различен диаметър, голяма далеко-бойност и скорострелност на снаряда и лафет, върху които е поставена, за да се придвижва и насочва. — На военната комисия казах, че имам желание да бъда артилерист, обаче беше решено, че има повече нужда от пехотинци и ме пратиха в пехотен полк. И наистина не бях добър войник, защото имах желание да стрелям не с автомат, а с оръдие. С. Трайков, М, 26.
— Друга (остар.) форма: оръдие.
ОРЪЖАРНИЦА ж. Остар. Оръжейна, оръжейница, оръжница.
— Друга форма: о ру жар н ида.
ОРЪЖЕЕН, -ейна, -ейно, мн. -ейни, прил. 1. В който се произвежда оръжие. Оръжеен завод. Оръжейна работилница.
2. Който е свързан с оръжие. След превземането на града [София] от турците (1384 или 1386) църквата е била използувана за оръжеен склад. Ст. Михайлов, БС, 180. Оръжейно производство. Оръжейни магнати.
3. Който е на оръжие, от оръжие. Оръжейна цев. Оръжейни винтове.
ОРЪЖЕЙНА ж. Работилница, в която се поправя оръжие. Гледаше си работата [чужденецът], оръжейната ни блестеше от чистота и ред. В. Мутафчиева, СД, 86.
— Друга (остар.) форма: оружейна.
ОРЪЖЕЙНИК, мн. -ци, м. Човек, който произвежда или поправя оръжие. В депе-шата,.., казваше [Генералът], че тук сред това население има много способни земеделци и текстилци, а оръжейниците са по-изкусни и от тулските майстори. Д. Яръ-мов, БП, 161. При двора ни в Караманя той [чужденецът] изпълняваше службата оръжейник. В. Мутафчиева, СД, 86.
ОРЪЖЕЙНИЦА ж. Остар. Оръжейна; оръжарница, оръжница.
— Друга форма: оружейница.
ОРЪЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Въоръжен; оружен1. Тези чифлици били оградени и укрепени с яки и високи стени и на стените по шест кулички,.. и с десет-дванайсет души оръжени турци на всяка куличка. М. Кънчев, В, 19.
ОРЪЖЕНОСЕЦ, мн. -сци, м. 1. Истор. През Средновековието — слуга, който носи оръжието на рицар, благородник или цар. На двайсет и първата си година аз, дъщерята на барон де Сасенаж, влязох в престъпна връзка с неговия оръженосец. В. Мутафчиева, СД, 280.
2. Прен. Много предан помощник.
ОРЪЖИЕ ср. 1. Предмет, обикн. специално изработен, предназначен да служи за нападение или за защита от нападател, като напр. нож, копие, пистолет, танк, бомба и др. Избягвайки схватката с частите на Воеводата, аскерът изостави още много оръжие и муниции. Д. Яръмов, БП, 151. И още нещо му казва този калфа: въстаниците нямали почти никакво оръжие. К. Странджев, ЖБ, 56. Особено интересна е залата с колекция от различни ловни оръжия.
2. Воен. Вид войска според използваните от нея основни бойни средства. — В какъв род оръжие си служил? — В артилерията. // Прен. Войска, армия. Повече задръжки за победилото руско оръжие не може да има. К. Странджев, ЖБ, 66.
3. Твърд, тежък или остър предмет, който може да се употреби за нападение върху някого или за защита от нападател. Огледа се наоколо, съзря един прът и реши, че е чудесно оръжие срещу подгонилите го кучета.
4. Прен. Средство за борба, при което не се използва физическа сила. Великото народ-но събрание се свикваше като върховно оръжие срещу чуждата намеса; но в случай на неуспех това оръжие можеше да се обърне срещу България: тогава законът можеше да погуби свободата. С. Радев, ССБ П, 353. Нямало е нужда от много приказки [с шофьора]. Направо е трябвало да прибягна към усмивката си. Все забравях, че това ми
