ОРМАН 767 ОРНАМЕНТАЦИЯ
ОРМАН м. Остар. и диал. Гора, дъбрава. Славяните са отличавали с изкуството си да ловят своите врагове като се скрият в орманя или в тревата. 3. Княжевски, ВИ, 13. Одиле, шчо одиле, доите до една кория. Той, мъж йе, се отбил от патот и влегол низ орманот, та се пулел от древо на древо. СбНУКШ, 61. Се грабнаа два добри юнака, / се грабнаа они да се борат, / орман беше, орница го сториа. Нар. пес., СбНУ XXIV, 107.
— Тур. огшап.
ОРМАНЕЦ м. Диал. Умал. от орман; орманче, горичка, горица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРМАНЙЩЕ, мн. -а, ср. Диал. 1. Увел, от орман; голяма гора.
2. Място, обрасло с гора; орман.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРМАН-КЕБАП м. Готв. Вид ястие, приготвено от нарязано на късове месо със специален сос, подправен с чубрица; горски кебап. Истинска радост на домакинята може да причини оня гладен, който разбира тънката гастрономическа разлика между „попската“, „телешкото задушено със сос“ и „орман-кебапа“. О. Василев, ЖБ, 321.
— От араб, през тур. оппап ксЬаЫ.
ОРМАНЛЪК м. Остар. и диал. Орман. Повдигат я [българската земя] дори до облаците стръмни зеленопокрити планини от девствени гори и дебели паши и прох-лаждат я пространни бранища (кории) и много дъбрави (орманлъци). Лет., 1871, 161.
— От тур. огтапНк.
ОРМАНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от орман; орманец, горичка, горица.
— Доде ми на ума, рече в себе си Ганчо, мене ми казват селените, че видели дири тези дене от свиня в бостаните и че в близкото орманче дохождали понякогаж диви свини. Ил. Блъсков, ЗК, 142.
ОРНАМЕНТ м. 1. Изк. Живописно, графическо, скулптурно или втъкано украшение от стилизирани съчетания на геометрически, растителни и животински мотиви, поставяно върху архитектурни плоскости, предмети, книги, тъкани и др. Отвътре и отвън църквата е богато изписана и цветовете на иконите и орнаментите й са много свежи. М. Гловня и др., Р, 194. Михайлов мълчеше, плъзгайки разсеян поглед по гипсовите орнаменти — заглавки, представки и ликове. Б. Ангелов, ЛС, 141. Овехтялото му кимоно, по което още личаха орнаментите, извезани със златни и сребърни конци, едва покриваше сухото му тяло. Ал. Бабек, МЕ, 125. Нашите народни носии се отличават със стройните си форми, с богатите по колорит и разнообразие везбени и тъканни орнаменти. ВН, 1953, бр. 285,4.
2. Муз. Отделни тонове или група от тонове, които имат за цел да украсят известен момент на основна мелодия. Богати са орнаментите в бавните, протяжни песни.
— От лат. оташспШш 'украшение'.
ОРНАМЕНТАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до орнамент, свързан е с орнамент; орнаментен, орнаментов. Нахлулите в Бенин изненадани европейци откриват тук неподозирани богатства — не злато и диаманти, а чудни произведения на изкуството; необикновено изразителни глави от бронз,.., орнамен-тални предмети от слонова кост и дърво. К, 1963, кн. 2, 40. Той ни показа една чудесна нова постройка с колонади, узбекски ор-наментални дантели, резба върху алабастър. А. Каралийчев, С, 156. В първата или във втората част на Концерт № 3 за пиано и оркестър от П. Владигеров личи по-определено орнаменталната мелодика.
ОРНАМЕНТАЛНО нареч. Спец. Във вид на орнамент, с орнамент.
— От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в български език, 1982.
ОРНАМЕНТАЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Рядко. Отвл. същ. от орнаментален. Ли-товците, известни с повече орнаментал-ност, черпещи сили и благороден колорит от богатото си народно творчество,.., са също съответно представени. РД, 1960, бр. 138, 2. Изглежда, че тази музика е особено близка до сърцето на унгарския артист. Затова той така дълбоко се вживява в нейния дух, с такова майсторство и с такива типични „жанрови“ интонации възсъздава чудесната орнаменталност на мелодичната й канава. Изк., 1950, кн. 2,148.
ОРНАМЕНТАЦИЯ ж. 1. Само ед. Спец. Украсяване с орнаменти. Орнаментация на сграда.
2. Спец. Особеностите на орнаментите или самите орнаменти в дадено произведение, епоха или стил. Вътрешността на Малкия дворец със своите орнаментации,.., е наистина единствен в света. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 375.
з. Остар. Книж. Само ед. Украсяване. Приближи Петровден. За тоа ден,.., добрите къщовници подновяваха стените си, като ги набиваха с бяла глина, а долната им част теглеха с ивица жълта глина, способ на орнаментация, запазен и сега из българско. Ив. Вазов, Съч. УШ, 124.
4. Обикн. мн. Остар. Книж. Средство, което служи за тази цел, за украсяване; украса. До тях тулеше се през клоните на върбите просто двукатно здание, грубо измазано с глина, разпукана и окапала с прозорци без стъкла, обвесени живописно с гангали царевица,.., сплитки чеснов лук и други необходими орнаментации на всяка селска къща у нас. Ив. Вазов, Съч. XI, 29.
— Рус. орнаментация.
