лови нокти. Диал. Грапаво космато растение с бели цветове и бодлива чашка, което вирее по полета и орници; бабини зъби, тра-бузан. ТпЫЛиБ 1егге8й18. Влезна Мария у градина,.., та се убоде на орлови нокти. СбНУ, Х1Л, 453.
> Имам орлови нокти. Диал. Силен съм и никой не смее да ме закачи. Орлои нокти да има, не може да му го земе. СбНУ XIV, 142. Орлово гнездо. Разг. 1. Мъчнодостъп-но високопланинско селище. 2. Казва се за дом, къща, крепост и под., разположени на високо и обикн. труднодостъпно за външни хора място. Дона гледаше от своето орлово гнездо малкия свят около себе си — селските къщи, които се виждаха насреща, пътеките и людете, които се движеха по тях. Д. Талев, И, 456. Ред самостоятелни велможи и войводи са имали тука свои ефе-мерни княжества, додето са ги изтиквали из орловите им гнезда по-силни похитители. Ив. Вазов, Съч. XVI, 44. Орлов нос. Гърбав нос. Висок, снажен колос, с червендалесто широко чело, продълговато лице, с орлов нос и сини очи,.., той носеше горделиво годините и царската багреница на своята стройна снага. Ив. Вазов, Съч. XIII, 111-112.
— Друга (диал.) форма: о р л ь о в.
ОРЛОВЕЦ, мн. -вци, м. Обикн. мн. Войник от Орловския полк на Руската армия, участвала в Руско-турската освободителна война (1877-78 г.). Опълченците и орловци-те добре разбираха, че от тях зависи свободата на България. Д. Линков, ЗБ, 130. Българи, орловци, / кат лъвове тичат по страшний редут, / не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Ив. Вазов, Съч. I, 203.
ОРЛОВИН, -а, -о, мн. -и. Диал. Орлов. Изгоряло гнездо орловино. Т. Панчев, НГд, 239.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОРЛОКРЙЛЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз, хвъркат. Дали да си зема конче шарколийче, али да си зема конче орлокрилче. СбНУ XVI-ХП, 170.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОРЛОН, мн. няма, м. Синтетично влакно, подобно на найлона, с широко приложение в текстилната промишленост. Полимерът, който намира приложение за производството на влакна, носи различни наименования — орлон, акрилан и др. В. Кабаива-нов и др., ТП, 323.
— От англ. огюп.
ОРЛЯВЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. За дете — бия се с по-силен от мене или с повече хора.
ОРЛЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Съ-бир. 1. Множество птици, които летят заедно или са събрани на едно място; ято. Все още не се виждаше земя, но цял орляк чайки посрещнаха кораба и накацаха по въжетата. Гр. Угаров, ПСЗ, 7. Орляци черни врани се вдигаха с грозен и зловещ грак и замреж-ваха въздуха. Й. Йовков, СЛ, 126. Млъкнаха и врабчетата, които се събираха на орляци в акациевата горичка и дигаха врява из цялото поле. И. Петров, НЛ, 229. Петли, кокошки, пилета притопуркат от различни страни и се сврат на орляк пред прага. Ст. Даскалов, СД, 195. Четири дни вървяла войската по пустинята; при наближаването до целта на пътя им, орляк от врани им бил водач. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 245. // Множество насекоми, които летят заедно; ято. Той поиска да я погледне, да й отговори нещо, но тя изписка и почна да му сочи в небето: оттам се спускаше орляк скакалци. М. Грубешлиева, ПИУ, 146. Тук от дворовете вряскаха ярета, мучаха крави, над торищата прелитаха орляци златни мухи. Ем. Коралов, ДП, 19.
2. Прен. Голяма шумна група от хора, обикн. деца. Орляк деца тичат и крещят, вперили очички нагоре, над къщите, където се премятат ято гълъби с неопределен цвят. Др. Асенов, ТКНП, 101. Събираха се тук нейните двама по-стари синове, двете й дъщери, снахите, зетъовете и цял орляк внуци и внучки. Д. Талев, СК, 62. Удря онзи ден дядо Тодор звънеца, хукват детските орляци в оная вечна надпревара, кой най-напред да скокне на стъргалките пред училището. О. Василев, ЖБ, 65. Жените се връщат от къра на орляци. Те имат престилки, които имат цвят на кадънки. А. Кара-лийчев, С, 25.
3. Група военни самолети, съставена от три ята. На прощаване командирът на орляка го предупреди: — Ти си летец, остани при нас! Има време, ще позабравим, ще позако-равееш като нас. П. Бобев, К, 87. По небето като разярени апокалиптични птици ръмжаха орляци самолети. М. Грубешлиева, ПИУ, 290.
4. Диал. Обикн. мн. Название на някои жители на Северозападна България, които са носили гащи и дълги дрехи дорамчета с големи поли, развяващи се подобно на орлови крила (Н. Геров, РБЯIII).
О Вдигам орляка. Диал. Издавам неприятна, тежка миризма; воня. Като орляци на мърша. Разг. В голямо количество, вкупом и в надпревара, с голямо настървение; настървено. Пръснатите табори натириха офицерите си, присъединиха се към разбойническите шайки и всички заедно налетяха върху селата и градовете като орляци на мърша. А. Гуляшки, СВ, 5.
ОРЛЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. Перча се, ерча се. Се орли коа петел на бунище. Пер. сп. 47, 811.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
