високи, / ту застои се пак сред камнния двор, / на пушката опрян, м вперя орлее взор / в небесни висини. П. П. Славейков, КПч. Ш,44.
ОРЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от орля се; инатене.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОРЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от орле. Орелът напълни гнездото си с лакоми орленца. А. Каралийчев, ТР, 96. Орленце жално пищеше, / майка си люто кълнеше: /
— Майко ле, да се провалиш. Ц. Церковски, Съч. П, 196. Петър ходи по гори зелени, / три дни ходи по гори зелени, / нигде нема лова да си найде, / да си найде лова да улови, / съде найде кърстато орленце. Нар. пес., СбНУ XLIII, 332-333. Край пътя има бресленце, / на бресленцето гнезденце, / у гнезденцето орленце. Нар. пес., СбВСтТ, 976.
ОРЛЕТИНА ж. Диал. Орлица. Като заспа Марко добър юнак, / та си поспа та-мън три денове. / Окол пладне слънце го огрева. / Сагледа го негде от некаде, / сагледа го цръна орлетина. Нар. пес., СбНУ XLIV, 37. Набраа се църни орлетини, / набрали се суриа орлове, / да си пия Марку църни кърви, / да си вада Марковите очи. Нар. пес., СбНУ XLIII, 77.
ОРЛИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Орлов; орлев, орлинен, орлишки. А ти като гълъбче ся отърва от орлини нокти и ся провикна към народа. Е. Муте-ва, РБЦ (превод), 119. Последнята нощ заминала; месяцът изчезнал от неговите орлини очи. Д. Витанов, НС (превод), 35-36. Неговът ентусиазм за сека велика идея е бил пламенен, силен и който потърсва синките нерви, напряга синките мишци на волята — настоящий орлин полет на гения. Т. Шишков, ТС, 117.
ОРЛЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. и диал. Орлов; орлев, орлин, орлишки. Костаки и Спиро бяха дълголики, чернооки с длъгнести лица и дълги, прави, малко орлинни носове. Ц. Гинчев, ГК, 336.
ОРЛИЦА ж. Женски орел. „Ееей горе лани мъти орлица — .. Само че човеки нема как да се качи да й види гнездото.“ И. Радичков, СР, 31. Планина е, па ще има връове високи, / планина е, па ще има долове дълбоки — /по връове орлица се вие, / по долове вук че да се крие. Елин Пелин, Съч. V, 117. В сравн. Като орлица. Тинка защо я мразят, защо им не даваше трошица,... Разбираш ли, вардеше като орлица имота ти!... Ст. Даскалов, СД, 310. Всички дами напуснаха спокойните си пози, наежиха се и запищяха като орлици — младото момиче се възползува рт удобната минута и изскочи навън. Й. Йовков, Разк. I, 1/3. Мисълта за хубаво ядене ме връхлита като дива орлица, на която съм взел малките от гнездото. Л. Стоянов, X, 59. • Обр. А ти си плаха гълъбица. / Напразно се боиш от мене. /Ще бъдеш ти с орел, с орел самин орлица, / и благослови тоя ден. П. К. Яворов, Съч. I, 112.
Прен. За изразяване чувство на възторг и уважение към жена, проявяваща мъжественост, смелост и отговорност в поведението си. Но горе вам книжници и фарисеи, жената се събуди и иска и тя да стъпи в новия живот; тая горда орлица зачу огън в гърдите си и, погледни, разпуща вече криле. Н. Бончев, Съч. I, 59.
ОРЛИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Орлов; орлев, орлин, орлинен. До него [юнака] имало една топола, на тополата орлишко гнездо. Христом. КМ П, 183.
ОРЛЙЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Увел, от орел. Стори ме, Боже, престори / на каква годе гадинка/на сиво бяло орлище, / високо да си подхвръквам / и да ме имат загубен. Нар. пес., СбАД, 15 .Си покани [врабецът], си пособра / сто сватове сколовранци, /.. / орлищата побратими. Нар. пес., СбБрМ, 21.
ОРЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на орел или е присъщ на орел. Огъна се сламеният покрив на самотната горска къ-щурка, сгушена под дъба с орловото гняз-до. А. Каралийчев, ПС I, 140. Преди да дойдат поканените, Дико донесе дебели цепеници и ги натрупа в огнището, след това извади кавала, намаза го отвътре с орлово перо и го изправи в ъгъла на полицата. К. Петканов, ЗлЗ, 191. — Чинеше ми се, че да беше ме погледнала, ти би ми дала сила орлова. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 398. Орлов клюн. Орлови крила. Орлови нокти. Орлово яйце.
2. Прен. В съчет. с поглед, очи. Проницателен, остър. Излезе ли на Вуков рид, дър-варят нагазва в пъстрата ливадка и като слага длан над челото си, пронизва с орлов поглед кръгозора. Цв. Ангелов, ЧД, 61-62. Върху палубата на миноносеца беше застанал като вкаменен един млад мъж — висок и строен, гологлав с голямо чело,., и орлови очи, устремени в далечината. А. Каралийчев, ТР, 164. Никой не можеше да издържи смелия му орлов поглед. Ив. Вазов, Съч. VII, 166.
О Орлова папрат. Многогодишно тревисто растение от сем. многоножкови папрати с високи до 3 м листа, разпространено по цялата суша, без алпийските пояси и полярните области. Pteridium aquilinum. Коренищата на орловата папрат съдържат голямо количество скорбяла и се ядат от свинете. От коренищата се приготовлява лепило. Бтн VI кл, 97. От всяко камъче шурти вода и всяка гънка на скатовете се задушава от буйния растеж на омана, подбела и орловата папрат. Цв. Ангелов, ЧД, 22. Ор-
