предлага Виена в музикално отношение, не може да го има никъде другаде — особно колкото се отнася до оркестрови и големи ансамблови концерти. Р, 1925, бр. 187, 4. Хаваджиев, който беше отишъл до съседната маса пред оркестровата естрадка,.., хвана за лакътя един от наетите за тази вечер келнери и .. рече: — Драги, донес за старите хора две столчета. Г. Караславов, Т, 17. Оркестрова партитура. Оркестров съпровод. Оркестрова сюита.
OPKECTPÔBKA ж. Муз. Оркестрация. Оркестровката на тази опера [„Вертер“] е толкова оригинална и верна в психологическо отношение, че служи като канава, на която е съградена художествената музика на сцената. К, 1926, бр. 98, 3. В 1906 год. той [Маяковски] сполучил да постъпи в Петербургската консерватория, където .. се учил при .. Римски-Корсаков (класа по оркестровка). БНТ, 1941, бр. 212, 4.
OPKÈCTPOBO нареч. Рядко. С оркестър. Имаше случаи, когато неиграна опера месец и повече излизаше на сцената неотре-петирана оркестрово. НК, 1958, бр. 25, 2.
ОРКЕСТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Колектив от музиканти, които заедно изпълняват музикално произведение на различни инструменти. Знаете ли вие, че той е изпъдил джазовия оркестър от градското казино и че сега там свири струнен оркестър. А. Гуляшки, ДМС, 88. Около оркестрите, в театрите и пред всевъзморснрте зрелища се трупат хиледни тълпи. И. Йовков, Разк. Ш, 157. Изведнъж лампите угаснаха и от естрадата на оркестъра сякаш избухна силният удар на чинелите. П. Ве-жинов, ДВ, 173. — Мълчание, мълчание... мълчание, — зашепна господин Никола, като движеше двете си ръце, като че дирижира оркестър. Елин Пелин, Съч. IV, 201. Симфоничен оркестър. Фанфарен оркестър. Гвардейски оркестър. и Всички инструменти заедно, на които свири такъв колектив. Оркестърът гръмна и силни мелодични звукове се разляха из въздуха, листата и сенките. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 116. Под дългия навес на перона гръмнаха медните тръби на духов оркестър. Неколцина мъже и жени се затекоха към първокласния вагон, почнаха да прегръщат гостите. Ем. Манов, ДСР, 348. А из улицата шумна,.., / ето малката цветарка бърза от локал в локал, / де оркестрите разливат плавни звукове ритмични. Хр. Смирненски, Съч. I,
38. И когато главите си дигнехме горе/и се вгелждахме близко и далеч — / там звучеше оркестър огромен в простора, / и гърмеше навсякъде нашата реч. Н. Хрелков, ДД, 209.
— От гр. оркцетра 'площадка пред сцената на древногръцки театър, през ит. orchestra и нсм. Orchestre.
ÔPЛA ж. Диал. Орлица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
OPЛE, мн. -та, ср. 1. Умал. от орел. (млад, малък орел). Галабенце вода пие/насред село на езеро / извива се суро орле, / да си грабне галабенце. Нар. пес., СбНУ XLIV, 39.
Прен. Галъов. За изразяване на нежно отношение, обич към собствено дете, към млад човек, който проявява смелост, поривистост в действията си. — А? — Харалан вдигна глава. — Нищо. Казвам, че и моето орле щеше да бъде сега такъв юнак, като тебе!... Ти колко си навършил? А. Гуляшки, СВ, 164.
2. Малкото на орел. — Ела сега подире ми да ти покажа над вира тополата с орловото гнездо. Вътре е орлето — голичко. А. Каралийчев, ПС III, 158. Един орел си направил гнездо на едно голямо дърво сред гората и измътил малки голи орлета. Елин Пелин, ПР, 156. Пъргав като орле, което вече пляска с крилете си — той [Момчил] биваше навсякъде: в ливадите..; на нивите, където свързваха златните ръкойки в тежки снопи. 3. Сребров, МСП, 29. • Обр. По скалите стръмни над пропасти лазим; / .. / Ние сме орлета крилати и млади, /жадни за свобода, и кафеза мразим. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 188.
О Хвърлям/ хвърля в оркестъра някого. Жарг. Смайвам, изумявам някого. Тя показа такива знания, че хвърли всички ни в оркестъра.
ОРЛЕАНИСТ м. Истор. Член на бур-жоазномонархическа партия във Франция, привърженик на Луи Филип Орлеански, който управлявал Франция от 1830 до 1848 г. Лежитимисти, орлеанисти, републиканци, с една реч всичките противни партии на Империята, напълниха Франция с отчаяни викове. Ч, 1871, кн. 22, 677. Орлеанис-тите представляват финансовата буржоазия във Франция.
— Фр. orlcanistc.
ОРЛЕАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Само в съчет. Орлеанската дева. Прозвище на френската национална героиня Жана д'Арк. 2. Истор. Който се отнася до гр. Орлеан или до Орлеанската династия във Франция, свързан е с гр. Орлеан или с Орлеанската династия във Франция. Наместо него [Карл X] качиха на престола по-младата орлеан-ска фамилия от Бурбонский дом в лице на орлеанский херцог Людовика Филипа. ВИ, 192. Орлеанският принц е издал към фран-цузкия народ една такава прокламация, в която се говори твърде просто, че той желае да бъде французки крал. С, 1872, бр. 34, 266.
ОРЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Орлов; орлин, орлинен, орлишки. Сър Роберт Пил с орлево око отдалеч видяше и познаваше что мини някое си ново изобретение или изтъщение. Й. Груев, СП (превод), 38-39. Ту там се мерне той под зидове
