ОРЙСНЯК, мн. -ци, м. Диал. Орисник. Еден орисняк орече: / — Да расне, дете да порасне / до две ми до три години, / па то-гай дете да умре! Нар. пес., СбНУ XLI, 415. Нито са млади овчаре, / нито са млади ко-няре, / нело ми са орисняци, / що детенце орисуват, / колко годин да живее. Нар. пес., СбНУ XLI, 415.
ОРЙСУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.);орйсам, -аш и (диал.) орйша, -еш, мин. св. орисах, св., прех. Орисвам. орисувам се, орисам се, ориша се страд.
— От Н. Гсров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ОРИФЛАМА ж. 1. Истор. Бойно знаме на френските крале през Средновековието. 2. Книж. Голямо знаме, което се опъва на въже между къщите от двете страни на една улица.
— От фр. oriflamme. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в български език, 1982.
ОРЙША. Вж. орисвам и орисувам.
ОРИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Орница. Комшията орището ни опасъл. СбНУ XLIX, 782. Изядил йе витец Янко /и по него Дете Груйо / през орища неорани, / през ливадйе некосено, / да си лови дробна лова, / дробна лова еребици. Нар. пес., СбНУ XLIII, 500.
ОРКЕСТРА ж. Остар. Книж. Оркестър. Наскоро влезе един цигуларин с цигулката и нотната си песен, и ся качи при пи-салищната маса, та направи от онова място една оркестра. Н, 1884, кн. 5-6,443.
— От ит. orshestra.
ОРКЕСТРАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Муз. 1. Рядко. Оркестров. Оркестрал-на тема. Оркестрално изпълнение. Оркес-трален салон. Оркестрална сцена.
2. Който се отнася до оркестрация, свързан е с оркестрация; оркестрационен. В „Камерна симфония“ Шьонберг си служи вече със средствата, хармонични и оркестрални, които са били в пълно несъгласие с дотогавашните. К, 1927, бр. 115, 3.
ОРКЕСТРАНТ м. Музикант, който свири в оркестър. На екрана се появи подиум с оркестранти, източи се дългата фигура на диригента, прозвуча камерна музика. А. Михайлов, ДП, 44. Сложното многозвучие на Вагнеровата музика, енергичният мах на лъковете на цигуларите и оркестрантите от другите струнни инструменти .. направили неотразимо впечатление на младия човек. Ст. Грудев, ББ, 17. Големият салон бе вече празен и оркестрантите събираха инструментите си. О. Василев, Т, 36. Аз съм оркестрант в националния фолклорен оркестър.
ОРКЕСТРАНТКА ж. Жена оркестрант. Оркестрантките в дамския камерен състав бяха заели местата си на сцената.
ОРКЕСТРАНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до оркестрант. Оркест-рантски места. Оркестрантско напрежение.
ОРКЕСТРАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Муз. Който се отнася до оркестрация; оркестрален.
ОРКЕСТРАЦИЯ ж. Муз. 1. Аранжиране на музикално произведение за изпълнение от определен вид оркестър, при което се използват тембровите и техническите възможности на инструментите за изява на идейно-образното съдържание. В музикал-ноизразните средства,.., има много неща, главно в областта на хармонията, формата, оркестрацията, които са общовалидни за композиторите от всички националности. НК, 1958, бр. 31,3. Свежестта на музикалните идеи и бляскавата оркестрация нареждат тази творба до най-хубавото, което Дворжак ни е завещал. ВН, 1960, бр. 2625,4. Оркестрацията на симфонията [на Димитър Христов] е богата и цветиста. ВН, 1961, бр. 2601,4.
2. Само ед. Наука за правилата и нормите на оркестриране, инструментализиране. // Тази наука като учебен предмет. Преподавател по симфонична оркестрация.
3. Изкуство за създаване на оркестрови партитури (Ал. Милев и др., РЧД).
О Звукова оркестрация. Остар. Алитера-ция. Срещу разнообразието на мотиви стои разнообразието на форма, на ритъм, на строфичен градеж, на звукова оркестрация. М. Арнаудов, Г, 80. Ако обърнем внимание на звуковата оркестрация, ще забележим, че Славейков на места си служи с особен подбор на звуковете, за да засили известно впечатление. БР, 1931, кн. 6, 208.
— От фр. orchestration.
ОРКЕСТРИОН, мн. няма, м. Муз. Наименование на всички автоматични музикални инструменти, които имитират звученето на оркестър.
— От фр. orchestrion. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.
ОРКЕСТРЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Муз. 1. Аранжирам музикално произведение за изпълнение от определен вид оркестър; инструментирам.
2. Отделям партии за всички духови и струнни инструменти, оркестрирам се страд.
— От фр. orchestrer през нсм. orchcstricrcn.
ОРКЕСТРЙРАНЕ ср. Муз. Отгл. същ. от оркестрирам и от оркестрирам се.
OPKÈCTPOB, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до оркестър, свързна е с оркестър. Тя [кантатата] започва направо с едно необичайно за тържествените кантати оркестрово встъпление в темпо allegro. НК, 1958, бр. 9, 2. Самодейните и черковните хорови колективи, военните духови музики и малките оркестрови състави били почти единствените източници за музи-кална култура. Ст. Грудев, ББ, 16. Това, що
