ОРНАМЕНТЕН 768 ОРНИТОЛОГЙЧЕН
ОРНАМЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до орнамент, свързан е с орнамент; орнаментален, орнаментов. В развитието на стила рококо в Бавария освен самото творчество на Кюв-лиев в значителна степен са допринесли и издадените от майстора тридесет свезки с орнаментни образци, които започват да излизат от печат от 1738 година нататък. М. Бичев, АНВ, 510. На други [книги] може да се види излишно и безцелно — да се изнасят, редом с орнаментните заглавки, не само букви, а и преносни или дори препинателни и титлени знаци. Н. Райнов, Р, 1926, бр. 206, 4. „Водни знаци“ стоят на места от хубави и правилни звездни форми, на големина колкото еднолевова нашенска монета, а други пък са елипси с орнаментни линии из вътрешността им. PH, 1911, кн. 5-6, 129.
ОРНАМЕНТИКА, мн. няма, ж. 1. Арх. Орнаментно изкуство. Сега като главен мотив в орнаментиката тържествува именно раковината. М. Бичев, АНВ, 279.
2. Орнаментация (в 1 и 2 знач.). Римската орнаментика била разкошна и тържествена. Д. Велев, К, 14. Дворецът,.., представляваше удивителна по своята хармония смесица между византийска архитектура и арабска орнаментика. Ст. Дичев, ЗС I, 16. Както Пиетро да Кортона, Льо Брьон също употребява за украса на плафоните перспективно нарисувани изображения,., и предпочита богата, дори претрупана орнаментика. М. Бичев, АНВ, 254.
3. Муз. Съвкупност от тонове, които се използват като начин за украсяване на вокални и инструментални мелодии. Орнаментиката и народно-инструменталните похвати са истински неразорани целини за българската инструментална музика. НК, 1958, бр. 29, 1. В началните стихове то [вмъкнатото в десеторичния силабически стих обръщение Латино] носи познатото си звучене на запее, стои като изкусно вря-зана орнаментика. Б. Геронтиев, Б, 70.
ОРНАМЕНТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Украсявам с орнаменти, орнаментирам се страд.
ОРНАМЕНТИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от орнаментирам като прил. Книж. Който е с орнаменти. Наистина по-богата е украсата, която показва барокови мотиви в орнаментирания фриз на главния корниз и особено в картушите над прозорците на първия етаж. М. Бичев, АНВ,
374. В същата градина се намира голямата, в синьо боядисана старинна къща на Тодор Десьов,.. Строена е през 1855 г., с хубави орнаментирани тавани и просторен ожам-лия кьошк. П. Теофилов, К, 49. • Обр. В съзнанието им [на писателите след Славейков] тези живи предания ще отлежават като в стари и влажни зимници, където живите аромати и кипяща сила преминават в стерилна чистота на формите, в орнаментирана хубост. Т. Жечев, БВ, 433.
ОРНАМЕНТИРАНЕ ср. Отгл. същ. от орнаментирам и от орнаментирам се; орнаментировка.
ОРНАМЕНТИРОВКА, мн. няма, ж. Книж. Рядко. 1. Орнаментиране.
2. Самите орнаменти, поставени на нещо.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ОРНАМЕНТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ор-наментален, орнаментен.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ОРНАМЕНТЧЕ, мн. -та, ср. Рядко. Умал. от орнамент. Турихме вратовръзките една до друга върху моето бюро.. — Аз например бих взел тая с орнаментчето... Тонич,ББК, 111.
ОРНАТ, м. Църк. 1. Богослужебно облекло на католически свещеник.
2. В средновековното източнохристиянско изкуство — тържествено царско облекло, главно при персонажа на религиозната сцена.
— От лат. omatus 'украсен'. — От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1978.
ОРНИТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има отношение към птиците, напр. орнитофилия, орнитомантияидр.
— От гр. opviQ, -itioq 'птица'.
ОРНИТОЗА, мн. няма, ж. Мед. Вирусно заразно заболяване у хора и птици, пренасяно от гълъби и домашни птици, като самите те може и да не боледуват. Орнитозата, или птичата болест, е заразна болест по птиците, гълъбите, пуйките, токачките и различните свободно живеещи диви птици. Е. Греков, ИОП (превод), 268. Орнитозата се предава от някои птици, които без външни белези са носители на зараза.. Заболяването протича като грипна епидемия, с белодробни смущения. Жд, 1967, кн. 7, 22.
— От лат. ornithosis.
ОРНИТОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по орнитология. Извънредно странният вид и начин на живот на пингвините е спирал специлано вниманието не само на орнитолозите,.., но и на всеки любител на природата. Е. Аврамова, МС, 42-43. В последните години орнитолозите с изненада отбелязват, че все по-малък и по-малък брой щъркели се връщат за лятото от Южна Африка в Европа, където отглеждат малки. ВН, 1958, бр. 2003, 4. — Ако не бях станал писател, щях да стана може би орнитолог или зоолог. Ив. Сарандев, ЕС, 29.
ОРНИТОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до орнитология; орнитологически. Пътищата на прелета на птиците се проучват от цяла мрежа ин
