ОРИЗАРКА ж. Вид чинкова птица от сем. токачи с голяма черна глава, бели бузи и сивооцветена горна част на тялото, чиято родина са Зондските острови. Храната за токачките (амадини, амаранти, астрилди и оризарки) е предимно зърнена — чу миза, просо. Вл. Помаков, ПДП (превод), 39.
ОРИЗАРЛЪК, мн. няма, м. Диал. Ори-зарство. — И ние едно време смятахме, че правим оризарлък! — рече наивно възторг-нат каруцарят. Г. Караславов, Избр. съч. X, 72.
ОРИЗАРНА ж. Фабрика, предприятие за обработване на ориз. Обработващата промишленост е представена предимно от дребни предприятия. Има и няколко по-значителни предприятия на хранително-вкусовата промишленост, включително най-големите опизарни в Африка. Л. Мел-нишки, К, 51. Идеята да се построи новата лющачка на ориз е дошла в резултат на дългите наблюдения, които са правени в оризарните в Пазарджик, Ямбол и другаде. ВН, 1958, бр. 2126,1.
ОРИЗАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до оризар, оризарство, свързан е с оризар и оризарство. Колкото и да му беше неудобно и противно, той трябваше да се настани в оризарската колиба, за да може да вижда воденичарската дъщеря, а и да се среща с нея. Г. Караславов, Избр. съч. X, 70.
2. В който се отглежда, добива ориз; оризо-производителен. Оризарски район.
ОРИЗАРСТВО, мн. няма, ср. Отглеждане и производство на ориз като поминък. Към края на XV и началото на XVI в. ори-зарството е било пренесено в Италия или направо от Испания, или от Египет. Ив. Велков, Пр, 1953, 82-83. На тях [алувиално-ливадните почви] се е развило и се развива производството на зеленчуци и оризар-ството. Осн. сел. стоп. VIII кл, 19.
ОРИЗАТО нареч. Диал. Сготвено на късове с ориз, на пилаф. Ще заколите две ерки: едната ще сварите оризато, а другата задушена, цяла, пълнена със стафиди. Т. Панчев, РБЯд, 239.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОРИЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Оризов. Листоножките загризаха оризените семенца още при поникването им. П. Бобев, ГЕ, 45. Донесоха яденето и хляба. Награкаха [войниците] около баките плътно, по десетина: тъмни купчини, мълчаливо сърбащи оризената каша. М. Кремен, Б, 23. В този шкаф дядо заключваше парите — книжни и железни, — шапките си от оризена слама, която се наричаше гарсонетка. С. Север-няк, ИРЕ, 210.
— Друга (диал.) форма: о р и з я н.
ОРЙЗЕНИНА ж. Диал. Оризова слама; оризеница. — Сеното от селската мера аз го пренасях... две коли в общината, две — у него.. — Елпезето прибра отавата, — съобщи с гордост Казака. — Все за мекото се хваща той, доганът му.. — Море, и оризе-нината си я бива. Г. Караславов, СИ, 106-107.
ОРЙЗЕНИЦА ж. Диал. Оризенина.
— Друга форма: оризяница.
ОРИЗЕЦ, мн. няма, м. 1. Умал. гальов. от ориз. Олио нямаше в къщата си и за кандилото, пък оризец децата ми не са виждали цяла година вече — приказваше той. Ст. Марков, ДБ, 384. „Оризец“, както мило го нарича народът ни, никога вече не липсва на нашата трапеза. Сл. Петров, РКХО, 48.
2. Малко количество ориз. — Ха, влезте всички де, всички — подкани ги пак старецът. — А сетне и за хапване ще се намери нещичко. Скътал съм и оризец, и захарчи-ца, и чай... М. Марчевски, МП, 150. И само кога дойде празник, тя ще сготви нещо по-хубавко.. Тогава тя в чорбата ще турне и оризец. Т. Влайков, Пр I, 66.
ОРЙЗИЩЕ, мн. -а, ср. Обработена и залята с равен воден слой земна площ, където се сее ориз. Из младите оризища, които започваха от долния край на тресавището, крачеха важно и съсредоточено щъркели. Г. Караславов, СИ, 70. Навсякъде от тъмно до тъмно, нагазили до над коленете в своите оризища, работят малки и стари, мъже и жекш Т. Генов, Избр. пр, 286. Когато оризът започне да зрее, понижават равнището на водата в оризището, а после и съвсем го отводняват. Бтн V и VI кл (превод), 131. — Млякото тая заран издоих, а оризът е като дренки едър — от блатото. Нали лани направихме оризище... М. Грубе-шлиева, ГР, 120.
ОРЙЗНИЦА обикн. мн., ж. Диал. Гъба печурка. Червенушки [оризници] растат по ливадите и в градините в тревата и най-много след голям дъжд. Д. Мутев, ЕИ, 99.
ОРЙЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с отглеждане или производство на ориз, напр. оризовъд, оризозасяване, оризоот-глеждане, оризопроизводство и др.
ОРЙЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или от растението ориз. Тези малки ва-дички водеха в оризовите лехи — големи колкото една по-широка стая. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 252. Върховете на оризовите листа са се заострили право нагоре. М. Вълев, ПСС, 41. Думите на мащехата развеселиха Ариф, изведнъж прихна и наоколо захвърчаха оризови зрънца, трохички хляб. Б. Несторов, АР, 30. По пътя извън насипа срещнахме коли, натоварени с оризова слама. Г. Караславов, Избр. съч. III, 17.
