ОРИЕНТИРОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който служи за ориентиране, определяне на местоположение, посока на движение и под. Пътеката в началото е слабо очертана, но се намира лесно по ориентировъчните камъни. М. Гловня и др., Р, 68. Отделно се издават за първи път точни ориентировъчни туристически карти на Рила,.., на Родопите и две карти на Стара планина. ВН, 1961 бр. 2909, 1. В откритите части на моретата липсват ориентировъчни точки и без съмнение ролята на зрението при рибите се ограничава в търсенето на храна и избягване на неприятели. П. Коларов, РП, 48. Ориентировъчен знак. Ориентировъчна табела. Ориентировъчни пособия.
2. Който е свързан с, отнася се до способност към ориентиране, ориентация. Ориентировъчни умения. Ориентировъчна нагласа.
3. Който е насочващ, предварителен, не съвсем категоричен. Библиографският указател съдържа малко работи на Нютон. С него се цели да се даде ориентировъчен материал на всички, които искат обстойно да се запознаят с личността и трудовете на Нютон. Ив. Въжарова, ЙН (превод), 6. Докладът има ориентировъчен характер. А Ориентировъчен срок. Ориентировъчна стойност. Ориентировъчни числа.
4. Спорт. Който се отнася до, свързан е с ориентиране (във 2 знач.). След успешното изкачване на скалите сега интересът на участниците в републиканския алпийски събор е насочен към ориентировъчните състезания. ВН, 1960, бр. 2772, 3.
О Ориентировъчен рефлекс. Биол. Комплекс от сложни, условнорефлекторни реакции на живите организми към всеки нов външен дразнител, чрез които се постига мобилизация на системите на организма за бърза и точна оценка на новата ситуация и изработване на съответстващо действие. Човекоподобните маймуни притежават силно развити подражателни способности, ясни ориентировъчни рефлекси, звукови и мимически реакции. Г. Марков, ЧМ, 41.
ОРИЕНТИРОВЪЧНО нареч. Книж. Приблизително, не съвсем точно. Ориентировъчно може да се каже, че при обикновения урок подготвителната част трае 8-12 минути. П. Николов, НС, 32.
ОРИЗ, мн. няма, м. 1. Житно растение, което се отглежда във водни или изкуствено напоявани места в страни с топъл климат, с плод на продълговати бели зърна, употребяван за храна. Огуга яайуа. Това е прелестно зелено кътче,..; аз с възхищение фърлях взор на равната му площ, облечена със зеленина от посевите: тютюн, царевица, ориз, лозя. Ив. Вазов, Съч. XV, 5. Там [в опитното поле] поклащаха класове пролетна пшеница и овес, зеленееха се широките листа на захарното цвекло, беше се извисил ориз, стръчеха царевични стъбла. Кр. Григоров, ОНУ, 172.
2. Бот. Род едногодишни и многогодишни житни растения (около 20 вида), от сем. житни, отглеждани главно в тропическите и субтропическите области и използвани за храна, фураж, за получаване на скорбяла, в хранителната промишленост и др. Огуга.
3. Събир. Зърната, плодът на това растение (тези растения). Стоян я поглеждаше скришом — няма да легне тя да си почине, намери си пак работа и днес, в света неделя, ориза ще треби... Д. Талев, ПК, 96. Отдолу на лавицата беше широката плоска теп-сия, в която мама или ние чистехме ориз, боб и леща, и на Коледа върху й слагахме нарязаното месо от свинята. Ив. Хаджийски, БДНН II, 14. Изпадне ли й някога по-едър ориз, ще купи повечко, ще го турне в едно торбенце и ще го скъта и него настрана. Т. Влайков, Пр I, 229. Разнасяха се миризми от пържени риби,.., от подлучена яхния, от облян с масло пилаф — тогава ястие рядко и скъпо, тъй като оризът се донасяше с генуезки кораби от Италия. Ив. Вазов, Съч. XIV, 40. // Тези зърна, сварени и приготвени по специален начин като ястие. Митра и Спаска бяха натрупали на масата различни гозби: кокошка с ориз, агнешко печено, грамадни чинии със салата. Д. Ангелов, ЖС, 28. Между това, той забелязваше учуден, че от ден на ден трапезата му ставаше по-богата: пържени пилета, яйца с масло, ориз с мляко, баница. Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. Старият Болеца, задоволен от бабаитите и от сина си, прати им едно печено ягне, пълно с ориз, четири сомуня и един половяк червено вино. Ц. Гинчев, ГК, 345.
— От афган. през гр. бр\)£а.
ОРЙЗА ж. Диал. Ориз. „Булка Гроздан-ке, Грозданке, / изляз ми, любе, отвори, / та ми кончето назоби/със тая ситна ориза.“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 12. Кон не дума, а сега продума: / „Що ми каниш с дунавска водица — / покани ма сас вино червено, / назоби ма сас бела ориза!“ Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 465.
ОРИЗАР, -ят, -я, мн. -и, м. Селскостопански работник, който се занимава с отглеждане, производство на ориз. Конарци псуваха през зъби и мнозина от старите оризари не рачиха да сеят — не си струваше да се трепеш за няколко крини [ориз]. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 118. Веднъж,.., младият Дамов мина оттук да предаде някоя поръчка на работниците — оризари... Г. Ка-раславов, Избр. съч. X, 70.
ОРИЗАРИН, мн. оризари, м. Просто-нар. Оризар. Насила зърно не давам; ще вземе, комуто понася.. — Ферманът си е ферман, емин ефенди, макар да трябва кадията да ни го прочете, не някакъв си ориза-рин. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 287.
