2. Разбирам, определям разположението на нещо и представяйки си своето местоположение намирам правилния път, правилната посока към целта. В лабиринта от стаи и стаички на горните два етажа човек труд-но се ориентира. Ив. Мирски, ПДЗ, 164. Нека се ориентирам. Ако паметта ми не ме лъже, палатките бяха отдясно. Л. Стоянов, X, 88. Следите на ските бяха вече заличени и ние дълго се лутахме около една падинка, без да можем да се ориентираме. Сл. Македонски, ЕЗС, 174. Елементарните указания, получени от майора, бяха съвсем недостатъчни да се ориентира по картата и да каже възраженията си. Д. Димов, Т, 566.
3. Прен. С предл. в. Разбирам, схващам смисъла, съдържанието, същността на нещо (текст, обстановка и др.). Понеже от малка имах влечение към техническите науки .., беше ми лесно да се ориентирам дори в случайно доловените думи при разговдри и оа извличам ценни технически данни. И. Демирев и др., ОС, 103. Всички забелязахме, че Лука Кривоносов се ориентира в нашата обстановка светкавично бързо. Н. Карали-ева, Н, 40. За едно денонощие [Евстати] можа да се ориентира в тая сложна селска обстановка и да вземе правилни решения като добър и вещ стратег. А. Гуляшки, МТС, 133. Не успял ошл да се ориентира в куповете канцеларски оела, Каменов излезе да обиколи повереното нему окръжие. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 153.
4. Прен. С предл. към. Определям посоката на своите действия, интереси, поведение; насочвам се. Напоследък моят автор се ориентира към сценария. П. Незнакомов, СНП, 183. Ориентирахме се към изследване на съвременната езикова ситуация на Балканите.
5. Спец. Разполагам се, простирам се в точ-но определена посока. Когато по проводника не протича електричен ток, магнитните стрелки се ориентират по направлението север-юг. Физ. VII кл, 1982, 61.
ОРИЕНТИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ориентирам и от ориентирам се като прил. Спец. Който се намира, разположен е в точно определена посока. Ориентиран вектор. Ориентирана равнина.
ОРИЕНТИРАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от ориентирам и от ориентирам се. Мъчно е да се държи посока, когато няма точки за ориентиране. П. Вежинов, ЗЧР, 112. Разпознаването на съзвездията е много хубаво и приятно занимание и чудесен начин за ориентиране. Г. Томалевски, АН, 300. На будния юноша [Гоце] стигва твърде малко време за ориентиране в политическия живот на княжеството. П. К. Яворов, Съч. II, 177. Професиите се предавали задължително по наследство — така без мъка бил разрешен въпросът за професионалното ориентиране. Е. Николов, П, 6.
2. Спорт. Вид спорт, пресгавящ движение в непозната местност, като с помощта само на компас и специална топографска карта се цели за най-кратко време да се преодолее цялото състезателно разстояние, като се премине през всички контролни точки, пунктове. Неотшумял още четвъртвековният юбилей на ориентирането в България, и нас отново ни събра радостно тържество във Велинград. Е, 1980, бр. 7, 1. Има две основни разновидности ориентиране: лятно, при което придвижването става чрез бягане, и зимно, когато се използват ски.
ОРИЕНТИРАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Рядко. Осведоменост. Учудва неговата [на Л. Каравелов] всестранна и широка начетеност, неговата ориентираност в политическите въпроси у нас и в чужбина. Лит. X кл, 138.
ОРИЕНТИРВАМ, -аш, несв., прех. Простонар. Ориентирам.
ОРИЕНТИРВАМ СЕ несв., непрех. Простонар. Ориентирам се. Като разбра, че бай Койо е толкова далеч, че ще може да се ориентирва за него по светещата му цигара, една смела мисъл хрумна на Милко. П. Проданов, С, 136. Във време на такива страдания Младен съвсем загубваше способността да се ориентирва в тъмнината. Д. Немиров, Д, 57.
ОРИЕНТЙРВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от ориентирвам и от ориентир-вам се.
ОРИЕНТИРОВАН м. Спорт. Спортист, който тренира и упражнява спортната дисциплина ориентиране. В щафетите се наложиха състезателите на столицата, а комплексната победа и купата .. спечели първият отбор на София, следван от ори-ентировачите на Софийски окръг и Пловдив. Е, 1981, бр. 1085,1.
ОРИЕНТИРОВКА ж. Ориентиране, ориентация. За ориентировка ни служеха само стърчащите телеграфни стълбове. К. Митев, ПБ, 187. Приятно му бе да върви като призрак в тая безкрайна сива пустош, в която снегът се сливаше с мъглата и гдето нямаше ни едно дръвче или по-голяма скала за ориенировка на туристите. А. Христофоров, П, 9. Дивизионът се изнесе на билото. — За ориентировка по мен! — плъзна се по напрегнатата верига гласът на взводния командир. М. Яворски, ХСП, 180. Интересни бяха и дневните и нощни състезания по ориентировка в непозната местност с карта и компас. ВН, 1961, бр. 3069, 3. Всичко писано преди и след нея е предварителна или последна ориентировка, подготовления,.., разяснения. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 33.
