3. Разположение, насоченост на нещо по отношение на страните на света или на друго нещо. За разлика от дворците тя [една от най-старите постройки] има не само много дълбоки основи, но и малко по-различна ориентация. Ст. Михайлов, БС, 43. За вертикалната площ тези стойности на интензивността са съвсем различни — те зависят от ориентацията на стената (на юг, север, изток, запад). Пр, 1952, кн. 6, 49. Планините в Сибир имат ориентация предимно север-юг и запад-изток. А. Бешков и др., ИГ, 151.
4. Прен. Определена насоченост или насочване на интересите и дейността на някого или нещо. Природата е програмирала ориентацията на мъжа към дейности, включващи модификации. Хр. Домозетов, ОР, 49. Случайна ли ще бъде тази негова ориентация към Ватикана, която хвърля в паника руската и гръцката патриаршия? К. Ст-ранджев, ЖБ, 41. — .. Нашата задача е да направим внимателен завой в политическата си ориентация. К. Калчев, ЖП, 452-453. Работата в клуба помогна и на двамата за професионалната им ориентация. В. Людс-канова, МИ, 41-42. Касаеше се да се реши где българите трябва да търсят своето по-високо образование. Тук имаше и цели четири възможности и четири ориентации,..: към Гърция, към Русия, към Сърбия и даже към Румъния. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 61.
— От фр. orientation през рус. ориентация.
ОРИЕНТИР м. 1. Добре видим неподвижен предмет, поставен знак, точка, елемент от релефа на земната повърхност и под., който може да служи за определяне на местонахождение, посока на движение, достигане на определена цел. Дъждомерът, издигнат на югоизточното рамо на Каменити чал, е много ценен ориентир, тъй като при добра видимост той се забелязва от голямо разстояние. М. Гловня и др., Р, 144. Вече се движим два или три часа, а мержелееща-та се на хоризонта черна могила, която ни служи за ориентир, е все още далеч. С. Ста-врев, ТСП, 27. За древните римски корабо-водители настъпвали лоши часове: в тъм-ната бурна нощ те губели своите звездни ориентири. Хр. Тилев, В, 3. Вървяха по пътеката през храсталаците и току поглеждаха компасите си. Наоколо нямаха никакви ориентири, само компасът знаеше посоката. К, 1964, кн. 7, 8. // Воен. Такъв предмет, знак или елемент от релефа на земната повърхност, който подпомага ориентиране в местност при движение на войски или точно определяне на целта при стрелба.
2. Прен. Изходна точка, която помага да се разбере смисълът, съдържанието или насоката на нечие действие, постъпка, поведение и под. Верен на навика си да мисли точно, той [Белички] се мъчеше да изведе от хаоса някакъв ориентир, опорна точка, но безуспешно. Д. Фучеджиев, Р, 123. [Серафим Северняк] ни дава много ориентири и отправни точки, за да обясним недостатъците на предпоследната му книга — „Десет разказа“. НМ, 1959, бр. 267, 4.
— От лат. (тепе, -спЦв 'изток' през рус. ориентир.
ОРИЕНТИРАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Давам възможност някой да определи своето местонахождение или посоката на движението си; направлявам, насочвам. Компасът и картата ни ориентираха къде бяхме стигнали.
2. Насочвам нещо, определям посоката на движение на нещо по отношение на една от четирите посоки на света; направлявам, насочвам. Ориентирахме кораба на север.
3. Показвам някому накъде да върви; насочвам, напътствам, упътвам. Ориентирах екскурзиантите да вървят само по склона на хълма, за да стигнат хижата преди залез.
4. Прен. Посочвам на някого начина, по който трябва да се развива, да действа; насочвам. Сблъскванията по индийско-ки-тайската граница бяха ориентирали Индия към изграждането на голяма и модерна въоръжена армия. Т. Кюранов, АП, 36. Ориентирах сина си към математиката. А Ориентираха страната към използване на собствените водни ресурси.
5. Прен. Правя някой да се запознае със ситуацията, обстановката и др., да узнае, да разбере нещо. Боян Златев изведнъж си спомни за Кръстан Палавеев — това беше човекът, който най-правилно можеше да го ориентира в сложната политическа обстановка. А. Гуляшки, Л, 146. Струваше ми се, че все ще се яви някой, който, запознат добре с всичко, ще ни посрещне, ще ни ориентира, ще ни даде ясна и точна цел. И. Йовков, Разк. II, 134. // Осведомявам някого за дадена ситуация, обстановка и под. Докато ориентирах присъствуващите кои поделения ще участвуват на страната на народа през тази нощ, някои от офицерите се разколебаха. П. Илиев, ЛВ, 325. ориентирам се страд.
ОРИЕНТИРАМ СЕ несв. и св., непрех.
1. Определям по някакъв белег, знак или чрез специален уред местоположението си или посоката на движението си. По компаса и звездите ние се ориентирахме и под светлината на един фенер се мъчехме да налучкаме на картата истинския път за Шах-лии. Й. Йовков, Разк. II, 93. Докато беше тъмно, той се ориентираше по фаровете, които мигаха едва забележимо в черните дълбини на нощта. П. Вежинов, ДБ, 94. Вървяха по най-глухите планински пътеки,.., като се ориентираха по околните върхове. Ем. Манов, ДСР, 440. Нейсе, „навечеряхме се“ и без да губим минути,.., разгърнахме плана на Лондон, ориентирахме се и се упътихме към Лондонския мост. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 75.
