2. Който е приготвен с ориз или от ориз (в 3 знач.). Но най-много като не ли са продавачите на изстудена вода, на портокалов и лимонов сок, на различни сиропи и лимонади, на оризови сладки и халви. Т. Кюранов, АП, 12. На голата, чиста, но потъмняла от времето софра наредиха паница с фасул, друга с още димящ сутляш,.., тава с оризова баница, парчета от начупена пита... Б. Несторов, АР, 10. Той ме черпеше със зелен чай, аз го гощавах с топла оризова ракия саке. Св. Минков, ПК, 4. Барнала съм оризова чорбица, та дано си похапне от нея. Т. Влайков, Пр I, 183.
3. Който е направен от сламата на ориз. Денко имаше вече нова шапка. Пролетес, когато донесе вкъщи свидетелство с отличие, баща му, чичо Гуго, така се разчув-ствува, че сам обеща да му купи за през лятото оризова шапка. Ил. Волен, РК, 67. Оризови рогозки.
О Оризова хартия. Спец. Полупрозрачна хартия за чертане и други цели; паус. За копиране на чертежи се употребява така наречената оризова хартия. Тя е тънка, жилава, полупрозрачна. Повърхнината й е матова. Маш. IX кл, 28. — Прекомерната ми заетост помогна да запазя един топ японска оризова хартия. На нея исках да рисувам моите проекти. Д. Дубев, ПП, 54. Оризова плетка. Спец. Особен вид плетка, бримките при която се изплитат така, че напомнят формата на оризови зърна.
ОРИЗОВЪРШАЧКА ж. Машина за вършеене на ориз. Изпратиха оризовър-шачките на ремонт.
ОРИЗОЛЮСПЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Само в съчет. Оризолюспест бетон. Строителна смес от оризови люспи и бетон. Ще се използува и оризолюспест бетон,.., който ще замени кухите тухли. ВН, 1961, бр. 2979,1.
ОРИЗОПРОИЗВОДЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Оризар. Разсаждането е най-тежката работа за оризопроизводителите. Под жаркото слънце мъже и жени до колене във вода работят неспирно. Геогр. VI кл, 108.
ОРИЗОПРОИЗВОДЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. В който се отглежда, добива ориз; оризарски. Провинция Южен Хванхе, която е основният оризопроизво-дителен район в Северна Корея, произвежда 1/3 от цялата продукция на ориза. Г. Костов и др., К, 172.
ОРИЗОПРОИЗВОДСТВО, мн. няма, ср. Отглеждане и добиване на ориз, производство на ориз; оризарство. Досегашният опит в оризопроизводството показва, че най-подходящият срок за засяване на ориза е при затопляне на водата.
ОРЙНА. Вж. оривам, оринвам и оринувам.
ОРИНВАМ, —аш, несв., о^ина, —еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, оринат, св., прех. Диал. Оривам, изривам, изринвам. оринвам се, орина се страд.
ОРИНВАМ СЕ несв.', орйна се св., непрех. Диал. Оривам се. Хей Кито, Кито, Кито ракито, / .. / та що не дойдеш ти да ме видиш? / Белки се, Кито, болки орине, / белки ми, Кито, по-леко стане. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 533.
ОРЙНВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оринвам и от оринвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ОРИНУВАМ, -аш, несв. (остар.); о^йна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, оринат, св., прех. Диал. Оривам. оринувам се, орина се страд.
ОРЙНУВАМ СЕ несв. (остар.); орйна се св., непрех. Диал. Оривам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ОРЙНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оринувам и от оринувам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ОРИС, -та, мн. няма, ж. Поет. Съдба, участ; орисия. Струва ми се, че няма по-тежка орис от тая да живееш и да умреш далече от родината си. П. Вежинов, ДМ,
83. Пад тия два свята, по чийто синор вървяха хусарите, се издигаше небесният купол, загледан внимателно надолу като полуспусната клепка на огромно око, бдящо върху ориста на земята и хората. Ст. Загорчинов, ДП, 58. Ех, види се, за нас са и тегобите, и сирашката орис. М. Смилова, ДСВ, 222. Сега към яда му се беше притурила и оная постоянна и тиха жалост, която изпитваше спрямо злата орис на дъщеря си. А. Гуляшки, ДМС, 29. Най-малко трябвало да ги интересува личната им съдба, но бъдещата участ на народа засягала кръвно и собствената им орис. Д. Въ-лев, 3, 35.
ОРЙСАМ. Вж. орисвам и орисувам.
ОРИСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от орисам като прил. Остар. и поет. Съдбовен, предопределен. Дълбокият и орисаният трагизъм на това положение, в което вече от XIII век се е намирала римската теократия, се е заключвал именно в това, че най-енергическите мерки, предприемани за повдиганието и усилванието на папския авторитет, са се обръщали във вреда на този отпаднал принцип, когото те е трябвало да поддържат. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 11. И някога, над път орисан, / когато ангел прелети, / ще грейне, в небеса изписан, /ликът на всичките мечти. Т. Траянов, Съч. III, 154. В очите им свети орисаний дял: / безцелно да бродят и бавно да мрат. Н. Лилиев, Ст 1932, 124.
