ОРЕШЕН 753 ОРЙГВАМ СЕ
2. У мал. от орех; орехче. Под орешйе сто-ловато,/ редом седа ред невести,/ редом седа, люлки плета. Нар. пес., СбНУ XLIII, 510. Стоян го дремка пребило,/ та легна Стоян, позаспа под столовато ореше. Нар. пес., СбНУ XLIV, 473.
ОРЁШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е с кафяв цвят като боядисан с отвара от орехови черупки. Като трябва да боядисваме прежда или някой парцал — с орехова шума; нали виждаш: фанели, ризници
— всичко орешено! Ил. Волен, НС, 7.
ОРЁШЕЦ1. Вж. орешки.
ОРЁШЕЦ2, мн. няма, м. Диал. 1. Растение орехче (Н. Геров, РБЯ).
2. Вид растение секирче с вертикално груд-ковидно коренище и светлочервено, пурпурно или синкаво венче; орешковина. Lathyrus tuberosus.
OPÈIHKA ж. Диал. Орехова шума, орехови листа. Вярват още, че за да би се събрали вейте наедно [душите на умрелите], та да можел да ги затвори, Бог ги подма-мял с орешка, т.е. орехови листя. СбНУКШ ч. III, 149.
ОРЁШКИ мн., ед. (рядко) орёшец м. Диал. У мал. от орех. — Мене тато даде пет пари и аз си купих орешки от Петра Метрова, казва другият. Л. Каравелов, Съч. II, 16. Момчето тръгнало, ама като вървело, пущало из пакя орешки: пристапи и пущи орешки, пристапи и пущи орешки. Нар. прик., СбНУ XLIV, 502.
ОРЁШКО, мн. няма, ср. Диал. Птица орехче2'" муши-трънче, орешковче, орешче*. Орешко, което са храни от малки зрънца, има клюн, човка, доволно остър да ги къса. Е. Васкидович, ПП (превод), 24.
OPÈHIKOB, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Орехов; орешов.
ОРЕШКОВИНА ж. Диал. Орешец2 (във 2 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРЁШКОВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Орехче2; орешко, орешче2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРЕШОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Орехов, орешков. Обърнатите ребра към пътя на тия хълмове виждаха са тук-там накичени с големи дървета орешови. Ил. Блъсков, ЗК, 221. Земи ме, Радко, земи ме, душо,/../ че вий имате във двора сенкя,,/ във двора сенкя, сенкя орешова. Нар. пес., СбВСтТ, 864.
ОРЁШЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Орехче1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРЁШЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Орехче2; орешковче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРЙВАМ, -аш, несв.\ орина, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, орйнат, се., прех.
1. Рина, изривам нещо, с ринене почиствам някакво място, пространство от пръст, кал, сняг и под. След това с една лопата внимателно оринаха праха и го заровиха в старите турски гробища. Черемухин, П, 44. Ори-ни гюброто от двора. А Да орине обора. Н. Геров, РБЯ Ш, 380.
2. Прен. Разг. Грубо. Принудително отстранявам, изгонвам някого от някъде; изривам, изринвам. оривам се, орина се страд.
ОРИВАМ СЕ несв.\ орина се се., непрех.
1. Пъхам се, мушкам се, потъвам в нещо сипкаво, засипвам се с пръст, пясък, сняг и др.; заривам се. Шейната се плъзгаше леко, ориваше се по преспите, нейде затъваше до сандъка. Ст. Марков, ДБ, 34. Колелата се запремятаха бързо, удряха се в коравите буци, хлътваха в браздите и се ориваха ту на една, ту на друга страна. Ст. Марков, ДБ, 255.
2. Прен. Разг. Грубо. Махам се, отивам си от някъде, напускам някое място. Догонва той другарчето си, дръпва го за ръкава, посяга да вземе шапката му, но и другото дете се опънало: — Орини се от тука бе! Как ще ми вземеш шапката? О. Василев, ЖБ, 65-
66. Старецът вдигаше космата пестница срещу й. — Орини са от главата ми! Кучко! Че като махна — избивам ти вълчите зъби! О. Василев, ЖБ, 324.
ОРЙВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Къс, парче аба.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРЙВЪК, мн. -ци, м. Диал. Късо въже. Хората се втурнаха към разбития обор. Мнозина изтегляха добитъка си било с ръка за рогата, било с оривък, метнат на шията. Ст. Даскалов, CJ1,45.
ОРИГАМ СЕ, -аш се, несв.\ орйгна се, -еш се, мин. св. -ах се, се., непрех. Остар и диал. Оригвам се. Повечето пъти нему [на стомаха] са не ще да задържи храната, която му не понася. Кога това непонасяне или погнусяване е яко млого, тогава са оригаме, щом погледнем гозбата. Ив. Богоров, CЛ,
14.
ОРЙГАН, мн. няма, м. Рядко. Риган. В стаята все още се чувствуваше дъх на му-хъл и необитавано жилище. Сега той се смесваше с благоуханието на ориган и ли-ванда от пижамите на девойките. Д. Димов, Т, 46-47.
— От гр. opiyavov.
ОРЙГАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оригам се; оригване.
ОРИГАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Риганов. Динко взе писмото и повиквателното,.. Оригановият парфюм на плика изпъкна веднага всред селските миризми на изгоряла от слънцето трева, на пръст и тютюн. Д. Димов, Т, 391.
ОРЙГВАМ СЕ, -аш се, несв.\ орйгна се, -еш се, мин. св. -ах се, се., непрех. Обикнове
