ОРЕХОВИДЕН 752 ОРЕШЕ
ОРЕХОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има вид, форма на орех (във 2 знач.).
ОРЕХОВКА ж. Диал. Оряховка.
ОРЕХОВКА1 ж. Печен тестен сладкиш от смлени орехови ядки, разбит яйчен белтък и брашно. Преди тестото за ореховки се приготовляваше на ръка, а сега се прави на валц и на парен казан. ВН, 1960, бр. 2681, 1;
ОРЕХОВКА2 ж. Рядко. Птица орешар-ка. Цялата тая птича дружина лети след черния кълвач, прехвръква от дърво на дърво,.., следвана от една ореховка, която кряка като кречетало. Ем. Станев, ЯГ, 55.
ОРЕХОВОКАФЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е кафяв с орехова отсянка. При много птици имаме диморфизъм и полиморфизъм: сивкави, ореховокафяви и ръждивочервени улулици. Ц. Пешев и др., ФБ, 108, 110.
ОРЕХОВОМОРАВ, -а, -о, и мн. -и, прил. Рядко. Който е морав с орехова отсянка. Снася [пъдпъдъкът] 8-10 кремавока-феникави яйца, напъстрени с ореховомора-ви точки. Ц. Пешев и др., ФБ, 388.
ОРЕХОТРОШАЧКА ж. Домакински уред за чупене, трошене на орехи.
ОРЕХЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от орех; малък орех (в 1,2 и 4 знач.). —Дръвчетата в градината шумолят.. Черешката или орехчето шумоли! К. Петканов, ЗлЗ, 145. Конете пръхтяха, хапеха юздите си и дрънкаха с окачените по шиите им злато-жълти, малки като орехчета звънчета. К. Калчев, ЖП, 34. Черпеха ги с ракия в ниски ръбести чашки и сладко от орехчета. А. Каралийчев, ПГ, 16. Амал ми обясни, че това е така наречения „пан“ или индийска дъвка. Приготвя се от орехчето на ореко-вата палма и други подправки. Ек. Мечко-ва, СМ, 24. Желъдите на дъба и орехчетата на липата са отчасти вече опадали, отчасти още висят на дърветата. Бтн. V и VI кл (превод), 7.
О Индийско (мускатово орехче). Подобно на малък орех, силно ароматично и с парлив вкус семе от плода на мускатовия орех, което се използва за подправка и в медицината. Турците завладяват Цариград и затварят сухоземния път към Индия. Трябва да се намери път по море към страната на подправките: чер пипер, индийско орехче, карамфил. Д. Славчев и др., БМ, 5.
— Друга (диал.)форма: орсшчс.
ОРЕХЧЕ2, мн. -та, ср. Птица от разред врабчови, една от най-дребните птици в България, която живее из цялата страна, предимно в иглолистни гори; муши-трънче, орешко, орешковче, орешче2. Тп^юсШев Дх^1осШ:е8. Косове, славеи и орехчета се надпреварваха да пеят. Ст. Мокрев, ЗИ, 5.
Орехчето пък има кафява перушина с потъмни бразди по коремчето. Човчицата му е права, а крилцата — къси. Ив. Димитров, ОП, 32.
ОРЕХЧЕ3, мн. -та, ср. Бот. Род многогодишни медоносни и декоративни тревисти растения с грудковидни надебелени корени, ситно нарязани или перести листа и многоцветни метлицовидни съцветия. Filipendula. ОРЕШАК, мн. -ци, след числ., -ка, м.
1. Събир. Много орехови дървета на едно място, орехова гора. Лъките чак до морето са обкичени с вековен орешак. П. Росен, ВПШ, 141. Сегашната северна част на града Станимака в навечерието на Освобождението от турците била гъст орешак, пълен с гнезда и славеи. Н. Хайтов, А, 74. Щом наближиш край селото,.., ще скривиш налево покрай орешака. М. Георгиев, Избр. разк., 41. Кирил взе старата ловджийска пушка. Отиде в орешака. Т. Харманджиев, КВ, 180.
2. Само мн. Големи и обикн. нагъсто израсли орехови дървета. Високите върби и орешаци край реката, всичко току-що събудено от новия ден, изглеждаше прясно, ра-достно. Елин Пелин, Съч. III, 36. През тоя процеп погледът слазяше към Стремска долина, широко разстлана в своята вълшебна живописност,.., с тъмни купове орешаци. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 6. Той вървеше по широката улица и се заглеждаше в дечурлигата, които бяха се тирнали под орешаците из околните градини. Ст. Марков, ДБ, 474." — Я хайде, Доне, да вървим/на високите планини,/ на столовати орешаци." Нар. пес., СбВСтТ, 126.
ОРЕШАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който бере или продава орехи.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга (диал.) форма: о р е х а р.
ОРЕШАРКА1 ж. Жена орешар. А кле-новските моми, бабо,/ се орешарки;/ я жи-тушките, бабо, / се паспалджийки. Нар. пес., СбНУ XLIII, 555.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
— Друга (диал.) форма: орехарка.
ОРЕШАРКА2 ж. Диал. Птица сокерица. Прелитат гарванът и орешарката. ВН, 1961, бр. 2991,4.
ОРЕШАРКА3 ж. Название на няколко вида ядивни и отровни гъби. Clitocybe.
— Какво толкоз ровиш? Какво има? — Орешарки... Виж какво чудо — самодивско хоро! К. Колев, ТЕ, 114.
ОРЕШАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до орешар.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
— Друга (диал.) форма: орсхарски.
ОРЕШЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Само ед. Събир. Орехова гора, орешак. До два брата два овчара,/ до два брата стадо пасле/ в орешето столовато. Нар. пес., СбАИ, 14.
