ОРАТОРИАЛЕН 733 ОРАХАТЯВАМ СЕ
композитор бляскаво показва дарбите си и на хоров диригент. Ст. Грудев, ББ, 25. Оратории произведения.
ОРАТОРИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Муз. Който се отнася до оратория; ораторен. Хенделовото ораториално творчество има героически характер. Главен образ в него е народът. Пеене IX кл, 67.
ОРАТОРИЯ ж. Муз. Голямо музикал-но-драматично произведение с тържестве-но-религиозен характер, за концертно изпълнение от хор, солисти певци и оркестър. По изразни средства кантатата прилича на ораторията, която се отличава с по-голяма монументалност и по-определено сюжетно съдържание. Св. Четриков, ОУМ, 68.
— От ит. oratorio.
ОРАТОРКА ж. Жена оратор. На Осми март., се организират големи събрания с ораторки Люба Ивошевич, Райна Кандева и др. ВН, 1960, бр. 2645, 2. Тя говори умело, красноречиво, като професионална ора-торка. Р, 1927, бр. 258, 3.
ОРАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до, който е свързан с оратор или принадлежи на оратор. Образуваха се групи при кулоарите и при ораторската трибуна. Ив. Вазов, Съч. X, 76. Умението да бъде описана една картина .. било съставен елемент от подготовката на оратора и такива упражнения били давани в ораторските школи. Хр. Ковачевски, СК, 82. Аз дадох ухо на ораторския разказ, който ме интересуваше твърде много. М. Георгиев, Избр. разк., 177.
2. Който е присъщ, свойствен, характерен за оратор. Той беше изкусен политик, имаше ораторска дарба и минуваше за човек с твърди убеждения. Т. Влайков, Съч. III, 53. С талантливото си перо и с яркото си ораторско дарование Петко Д. Петков .. твърдо отстояваше своите демократични убеждения. Ц. Драгойчева, ПД, 139. Въпреки че виждаше въздействието на своите думи върху Раковски, Вулгарис не се отказваше от своите стари ораторски похвати. Ст. Дичев, ЗС I, 314. Аз бях смаян от ораторското изкуство на директорката, от нейната находчивост. Кр. Григоров, Р, 97.
ОРАТОРСКИ. Нареч. от прил. ораторски. Знам ораторски и вещо/ да говоря, не съм прост! Ив. вазов, БМII, 37.
ОРАТОРСТВАМ и ОРАТОРСТВУ-ВАМ, -аш, несв. и се., непрех. Проявявам се като оратор, произнасям речи с претенции за красноречие; витийствам. Той стои здраво на принципа си: .. ораторствува горещо против модите, защото това е на мода. Ив. Вазов, Съч. XI, 204. От време на време., попадаше в механджийски компании, напиваше се, ораторству ваше,., и до късно след полунощ дигаше .. врява. Г. Караславов, ОХ IV, 391. Едни пееха, други плачеха.., трети декламираха и ораторствуваха, като описваха с най-черни краски нашите теглила и страдания. 3. Стоянов, ЗБВ III, 29. Той бил едно време член в народното събрание и не пропущал никой благоприятен случай да ораторствува. Н. Михаиловски, ПА (превод), 6. ораторства се, ораторствува се безл. Разхълцах са и аз, подзех са и насмалко да не заплача с глас.. Може ли в такъв един час да са говори и ораторствува? МС, 1883, кн. 4, 21.
ОРАТОРСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ораторствам; ораторствуване.
ОРАТОРСТВО, мн. -а, ср. 1. Произнасяне на реч, проява на оратор, на ораторско изкуство; ораторстване, ораторствуване. Науката не търпи никакви ораторства и никакви схоластически мъдрословия. С, 1947, бр. 10, 148. Неколцина адвокати депутати се мъчели да заместят тая празнота със строго построените си, едва ли не академично устроени речи, но понякога това предизвиквало подигравки към високопар-ното им ораторство. С, 1977, кн. 10, 44. Гладстон със силна реч и изкусно ораторство казал, че английският народ е решително противен, щото Салисбери да поддържа в конференцията тиранията. НБ, 1876, кн. 53, 206.
2. Ораторско умение, ораторско изкуство; красноречие, витийство. Ораторство или красноречие, инак витийство, е изкуство да говорим тъй, щото да убеждаваме другите в правотата на предлагаемата мисъл. Т. Шишков, ТС, 156. Той ся е отличил още и по ораторството си, в което малцина са го надминували. ИЗ 1877, 266.
ОРАТОРСТВУВАМ Вж. ораторствам.
ОРАТОРСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ораторству вам; ораторстване. Поп Иван се обигра в ораторствуването, той заучи много подходящи и ефектни изрази, които., правеха впечатление на слушателите. Г. Караславов, Избр. съч. II, 6. Към повечето заседания., изпитваше органическа омраза. Не обичаше дългите разговори „по принцип“ с безкрайно усукване и ораторствуване. В. Райков, ПВ, 5. — Асенчо спи ли сега, бай Марко? — попита докторът, за да прекрати Иванчовите ораторс-твувания. Ив. Вазов, Съч. XXII, 33.
ОРАХАТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ ора-хатя се, -йш се, мин. св. -йх се, се., непрех. Диал. Ставам рахат; успокоявам се, рахатяс-вам. След кратко съвещание башибозуците приемат това условие и радостни, че след два часа всичко ще бъде в ръцете им, ораха-тяват се. Н. Хайтов, X, 285. Вземи да се за-домищ, и ти като хората, че да се ораха-тиш. Й. Йовков, ЧКГ, 156. — Ох, отиде си той, та се орахати, ами сватята, горката, жива да я оплачеш. П. Славински, ПЗ, 261.
