ОРАХАТЯВАНЕ 734 ОРБИТА
„Намери си служба, та се орахати!“ Т. Влайков, Съч. II, 193.
ОРАХАТЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от орахатявам се.
ОРАХАТЯ СЕ. Вж. орахатявам се.
ОРАЦИЯ ж. Остар. Слово, реч. Унесъл си се в щастливия мир на сънищата. Но някоя гръмотевична орация, някой рязък звук .. те снеме в действителността. Ал. Константинов, Съч. I, 146. В орацията си Каллимах разправя, че турците дължат сичките си богатства .. на злосторствата и грабежите си. СбНУ VI, 179.
— Лат. oratio.
ОРАЧ м. Човек, който оре земята. Едри биволи рлачат ралата и след тях вървят орачи. И. Йовков, Разк. II, 7. В станцията имам десет резервни плуга. Защо да не ги използуваме? Орачи лесно ще намерим. А. Гуляшки, МТС, 246. Полето стана кафяво, разорано от орачите. Ем. Станев, ПГВ, 122. Овчарят пасе стадото си, орачът оре нивата си. А. Дончев, ВР, 132. Под горица, под зелена,/ ред орачи, ред копачи,/ оран о^ат, жито сеят. П. П. Славейков, КНП,
ОРАЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Орач.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОРАЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от орач; малък, млад орач. Ни ща попа, ни дяка,/ най ща младо ораче:/кални му са навои, бели му са хлябови. Нар. пес., СбНУ I, 374.
ОРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Само в съчет.: Орачна кост. Анат. Плоска, трапецовидна кост, разделяща носната кухина на две; ралник. На решетъчната кост се намира отвесно разположен плочковиден израстък, който заедно с ралника (орачна-та кост) разделя носната кухина на две половини. Анат. IX кл, 23. Лицето ся състои от 14 кости, именно: .., 2 носни .., 2 небни, 2 ноздрени, една орачна, която разделя носното пространство на две половини. М. Бракалов, ФА, 11.
ОРАЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Който се отнася до орач.
2. Остар. Земеделски, полевъден. Европа е плодоносна на всичките по-добри и по-по-лезни в живота орачески произведения. Ив. Богоров, КГ, 88. Един равнач вал не бива да липсува в никой орачески дом, защото той ни е потребен във всичко: било ровка, било яка пръст, сё трябва земята да са попри-тисне. Лет., 1876, 67.
OPÄ4ECTBO, мн. няма, ср. 1. Рядко. Работа на орач. Излезте на полето и вижте как са занимава турчинът с орачество-то! Той оре със същите орудия, с каквито е орал и преди хилядо години. С, 1872, бр. 42, 335.
2. Остар. Земеделие, полевъдство. Различните клонове на добивната промишленост на човека са: лов, рибарство, лесовъдство, орачество. К. Смирнов, 3, 69. Предадени повече на мирни занятия, като на ското-въдство, риболовство и орачество, в бой са отличавали най-много в качеството на добри всадници. Т. Шишков, ИБН, 23. Не по-малко потребно е и за онези българи, които ся занимават с орачество и ското-въдство, да дойдат тука и да видят с какви леснотии си оре тукашният свят. Лет., 1874, 283.
ОРАЧКА ж. Жена орач. В популярна-та картина „На нивата“ Христо Станчев разкри отрудения бит на тракийския беден селянин., посредством образа на потиснатата от непосилен труд селянка орачка, която кърми своята рожба през време на кратката обедна почивка. РД, 1950, бр. 159, 2. ^
OPÀ4KO. Зват. Умал. гальов. от орач. Ничком леже и сълзи порони./ Па га тъгай св. Петър питуйе:/ — Чуйеш мене, орачко. Нар. пес., СбНУ XI, 9.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОРАЧНИЦИ мн., ед. (рядко) орачник м. и орачница ж. Диал. Оратна стока, ора-тен добитък.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОРАЧЩИНА, мн. няма, ж. Индив. Орачество, земеделие. От друга страна ний имаме орачщина, майстория и търговщи-на, тая трирожна вила, която е животът на един народ. Ив. Богоров, Ч, 1875, бр. 5, 223.
ОРАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до орач. Звънливите момински гласове отговаряха с no-весели песни на no-жалните орашки. Ц. Гинчев, ГК,
37. Пиленца пеят, а над сичките mue гласове гърми българската орашка песен. Л. Ка-равелов, Съч. IV, 76. Да знаеш, майко, да знаеш,/ каква е тъга паднала/ на мойто сърце сиромашко,/ сиромашко сърце ораш-ко. Ц. Церковски, Съч. II, 104.
ОРАЩЙСАМ СЕ. Вж. оращисвамсе.
ОРАЩЙСВАМ СЕ, -аш се, несв:, ора-щисам се, -аш се и оращйша се, -еш се, мин. св. оращйсах се, се., непрех. Диал. Занимавам се с нещо; заглавиквам се. Буквари има днес кой да прави, и никой поет няма да се осмели да се оращиса с такава работа — освен ако не си тури нарочна цел да се подиграе и с публиката, и със себе си. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(2), 363. Дойдоха внуците. Нова преквалификация, значи! Та докато да стигнат до първи клас.. — все с дечурлигата се оращисвах. К. Грозев, ЕГ, 8.
— От тур. ugrasmak. — Друга форма: уращйсвам се.
ОРАЩЙША СЕ. Вж. оращисвам се.
ОРБИТА ж. 1. Астрон. Крива затворена линия, път, по който се движи небесно
