ОРАНЯВАНЕ 732 OPATOPEH
веднъж не ще .. да сложи котето на гърба си. Все аз, със старите си кокали. Ораних си гърба. Ил. Волен, БХ, 136. оранявам се, ораня се страд. и възвр. Който пробива тия тропи, нему се дерат краката от бодливите къпини, ораняват се от острите кремъни на издраната от лошите буйни порои., почва. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 60.
ОРАНЯВАМ СЕ несв.\ ораня се св., непрех. Рядко. Наранявам се много, на много места; изранявам се. Минал през храстите за по-пряко и се оранил по краката и ръцете.
ОРАНЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от оранявам и от оранявам се; израняване.
ОРАР м. Църк. Ивица плат с кръстове, която дякон носи преметната през рамо при богослужение. Свещени одежди, които упо-требляваме в сегашно време при богослужението, са следующите: стихар, орар, на-ръквици. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 39. Орар е дреха, която само дяконите обла-чат. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 40. Много ценна в художествено отношение е една друга везба — дяконски орар, от който добиваме представа за връзките на Рилския манастир с нашата южна съседка Гърция и Атонските манастири. Ст. Михайлов, БС, 229.
— От лат. огапит.
ОРАСНА. Вж. ораствам.
ОРАСТА. Вж. ораствам.
ОРАСТА СЕ. Вж. ораствам се.
ОРАСТВАМ, -аш, несв:, орасна, -еш, мин. св. -ах и ораста, -еш, мин. св. орастох, прич. мин. св. деят. орасъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., непрех. Диал. Обраствам. Девет години проживели самотни в тази къшла Мария и озлочестеният й баща.. Пътеките за там ораснали с трева. Н. Хайтов, ШГ, 117.
ОРАСТВАМ СЕ, -аш се, несв.; ораста се, -еш се, мин. св. орастох се, прич. мин. св. деят. орасъл се, -ела се, -сло се, мн. -ели се, се., непрех. Диал. Израствам, пораствам колкото трябва. И чудно му беше: момичето минаваше двайсетте, а старите още подхвърляха, че чакали да се орасте. Г. Ка-раславов, СИ, 100.
ОРАСТВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от ораствам.
ОРАСТВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от ораствам се.
ОРАТА ж. Диал. 1. Обичай да се палят огньове на Сирни заговезни; орада. На сутринта се явява съревнование, кой ще стане по-рано да събере здравите оратняци, защото те ще трябват за оратата на следващите заговезни. СбНУ, 731.
2. Като междум. Употребява се като възклицание, нареждане от момците, които на Сирни заговезни хвърлят запалени главни към къщите на своите любовници. Ората, копата, дай ми, чичо, момата. Т. Панчев, РБЯд, 239.
ОРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който е предназначен, който се използва за оране. Въз боклука бяха положени рало и оратен ярем. Т. Влайков, Съч. П, 73. Бог здраве да ви дава и на дом, и на челяд, на оратни волове, на товарни конове. Ив. Хаджийски, БДНН I, 40. "Я ми дай, Боже, рало оратно,/ рало оратно, черни биволи,/ да си изора черни угари. Нар. пес., СбНУ XLVI, 100.
ОРАТНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Дълъг прът с привързана на края слама, която се пали и размахва на Сирни заговезни, което според народния обичай се прави за здраве и плодородие. — Ваша работа — на-тири Лило изпосталялата крава., и си тръгна, като остави зад себе си облак дим от голямата като оратник цигара. Кр. Григоров, ТГ, 122.
ОРАТНИК2, мн. -ци, м. Диал. 1. За животно — който се използва при оране. Да са живи оратници воловци, товарници/ конов-ци и сиво стадо. Нар. пес., СбНУ XL, 439.
2. За човек — който оре, който е добър орач.
ОРАТОР м. 1. Лице, което произнася реч, което говори на обществено място, пред събрание; говорител. Речта на оратора и неговата резолюция са били одобрени с акламация от събранието. К. Величков, ПССъч. VIII, 287. Оратор на митинга беше не друг някой, а господин Каменов. Т. Влайков, Съч. III, 67. Един след друг се заредиха оратори. Пръв взе думата Митрата. Кр. Кръстев, К, 203. Учениците бързо се отегчаваха, започваха да се подсмиват, да шумят и накрая ораторът оставаше да говори само на себе си. Сп. Кралевски, ВО, 75. Никола Габровски се изправи на трибуната.. Площадът утихна. Словото на оратора прикова вниманието и на тези, които го мразеха. Ст. Марков, ЗИ, 253.
2. Човек, който се отличава с голямо красноречие, който има дарба, умение да говори на обществени места, пред публика. — За свободата, за свободата! — извикаха всички с възторг, защото господин Фратю ми-нуваше за пръв оратор. Ив. Вазов, Съч. VIII, 45. — £тцнчо е оратор. Станчо има дар слово. И. Йовков, ПГ, 111. Най-голям юрист и оратор в Рим бил Цицерон. Ист. V кл, 1980, 236. Сладкодумен оратор беше Георги Кирков. Ал. Спасов, С, 31. Сам Хипе-рид — оратор сладкодумен -/ със защитна реч предстана пред съдът. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 1,193.
— Лат. orator. — С. Доброплодни, Писмовник, 1853.
OPATOPEH, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Муз. Който се отннася до оратория; орато-риален. Паметен ще остане ораторният концерт, даден в Народния театър на 11 януари 1920 година .., в който .. нашият
