ОПЪНА 724 ОПЪРЖВАМ
2. Силно напрежение на опъната, изопната струна, въже, жица и под.; опъване, изопва-не, теглене. В процеса на настройването на седмата струна ние я разтягаме и по този начин, според третия закон на Нютон, свиваме грифа. Вследствие на това грифът се скъсява... Заедно със скъсяването на грифа отслабва опънът върху първата струна. НТМ, 1967, кн. 214, 63. Той освободи въжета 1-6 и опънът веднага отслабна. НТМ, 1966, кн. 214, 54. При силен студ опънът на жиците върху телеграфните стълбове рязко се променя.
3. Спец. Силно, стремително механично теглене, издърпване или разтягане, разпъване на материално тяло за проверка на механичните му свойства, съпроводено от напрежение, при преодоляване на съпротивителните сили на молекулното му сцепление; опъване. Този метод се базира на обстоятелството, че молекулите, подложени на налягане или опън, се подреждат малко по-разли-чно от тези, които не са под налягане. К, 1970, кн. 5, 43. При избора и използуването на тела от съществено значение е да се знае крайният предел на якост на скъсване при опън. В. Цветков и др., МТД, 50. Ако напрежението има посока към вътрешността на разглежданата област, то е напрежение на натиск; при обратна посока то е напрежение на опън. М. Попов, X, 18. Ако зъбите на секцията се извият навън — това показва, че съществуват напрежения на опън в повърхностните слоеве на дървесината и напрежения на натиск в централните слоеве. Д. Лалев и др.* НМП, 63.
ОПЪНА. Вж. опъвам.
ОПЪНАК, мн. -ци, м. Диал. Човек с опънати, опнати, изопнати дрехи, панталони.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908;
ОПЪНАЛКА м. Диал. Пренебр. Човек, който опъва, пие много (вино, ракия и под.) до напиване; пиянка, пияница, смукач.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ОПЪНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опъна и от опъна се като прил.
I. Който е прав, без гънки, изтегнат, обтегнат; изпънат. Най-напред [пред царската сватба] вървяха царски телохранители на коне, все едри и избрани мъже в червени и опънати дрехи. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Жена му, която стоеше права и с опънат бял чаршаф, криеше заниманието му от очите на любопитните. Р. Белчев и др., КБС, 46. Облечен в новата си шуба, с опънати юзди в ръцете си, Вълчан имаше изглед на човекь взел твърдо и безвъзвратно решение. И. Йовков, Ж 1945, 42. Буйният вятър над буйните ниви бушува, /.. / свирят опънати жици, земята ечи. Д. Жотев, Худ., С I, 278. Опънато въже. Опънати струни. //За път — който е без завои, без извивки; прав, изпънат. Позажумял, като че измеря опънатия през равнината бял път, той поема мислено по него. Ст. Даскалов, СД, 207.
2. За лице, кожа,тяло и под. — който е стегнат, с гладка повърхност, без бръчки или гънки; изопнат, изпънат, гладък. Някой чука с твърда ръка по вратата. И преди Ев-стати да отговори в рамката й застава плещест, червенокос мъж с изпъкнали очни ябълки и сухо, опънато лице. А. Гуляшки, МТС, 98. Опънати бузи.
3. За човешко лице, физиономия и др. — който е с напрегнат израз, обикн. от нервно напрежение, тревога; опнат, изопнат. Мишо им разкри причините на войната, .. разправи им за политиката на Англия, Франция . Бою гледаше опънатите лица на слушателите и гърлото му засъхваше от радост. Г. Караславов, СИ, 304-305. Лицата им [на събраните еснафи], зачервени и опънати, изглеждаха по-дълги, отколкото можеха да бъдат. Ст. Чилингиров, ХНН, 156.
4. Прен. За нерви — който е напрегнат до краен предел, изострен и реагира болезнено и на най-малкото дразнение; изопнат, изпънат. Няма нищо по-тежко от селската тишина.. Накацали на сянка между клонете на градинските дървета, .. те [кокошките] мълчаха и сънливо чакаха слънцето да климне към залез. Ведно с тях нетърпелива, с опънати нерви, очакваше и Катя. Климнеше ли, тогава тя излизаше на двора и дълго гледаше., към обградената с нисък плет градина. Ст. Чилингиров, РК, 5.
ОПЪНАТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от опънат; изпънатост. При струнните инструменти височината на тона., при равни други условия зависи от:
1. Дължината на струната.. 2. Опъна-тостта на струната — колкото струната е по-опъната, толкова тонът е по-висок и обратно. Св. Четриков, ОУМ, 55. По-върхностната палпация се извършва с леки, почти без натиск движения на дланите и пръстите.. С повърхностната палпация се долавят опънатостта на коремната стена, болезнеността, големите туморни маси и пр. М. Василев и др., ВБ, 21.
ОПЪРЖА. Вж. опържвам.
ОПЪРЖВАМ, -аш, несв.; опържа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Чрез пържене приготвям нещо за ядене, някакво ястие; изпър-жвам. Щом опържи рибата и хвърли дърва в огъня да им свети, той сложи на софрата покрито с чиста кърпица медниче и заповяда на Костадин по-скоро да сяда. Ем. Станев, ИК III и IV, 410. Тиганът не беше измит.. Той грижливо го изстърга с лъжица и го изми, след това опържи яйца. М. Марчевски, П, 295. Тя [майката] опекла вече хляба, а беше и опържила нещо набързо. И. Волен, МДС, 24. — Приготвила съм ти
