ОПЪРЖВАНЕ 725 ОПЪРЛЯМ
закуска, ела — каза Златщ.. — Мляко има, мекици съм ти опържила. И. Гешев, ВТ, 48.
2. Диал. Опичам. Рада Златаница обикаляше съседите, роднините си и нареждаше: — тая да дойде да замеси хляба, оная кафето да опържи и да го смели. К. Петканов, БД, 23.
3. Диал. Изгарям, обгарям или опърлям. Запали е силен вогън, / опържи му на конята, / опържи му шестокрила, / да не може кон да фърка. Нар. пес., СбНУ X, 88. опържвам се, опържа се страд. Виолета се завтече към реката и подир малко се върна с един огромен тиган, в който можеха изведнъж да се опържат двадесет яйца на очи. М. Гръбчева, ВИН, 210. Но рибата да се опържи във тиганя, / все трябва масълце от дя-да ти Ивана. П. П. Славейков, БС, 1897, кн. 3, 126.
ОПЪРЖВАМ СЕ несв.; опържа се св., непрех. Разг. Придобивам, получавам силно и болезнено зачервяване на кожата, обикн. под въздействието на слънчевите лъчи; обгарям, изгарям, загарям, почернявам. Работихме цяла седмица на полето под палещите лъчи на юлското слънце и се опържих-ме.
О Опържвам / опържа до белия дроб някого. Обикн. в св. Диал. Съсипвам материално някого. Опържвам / опържа душата (чергата) на някого. Диал. Причинявам голяма неприятност, страдание или щета на някого или семейството му, докарвам му нещастие.
— Други (диал.) форми: о п р ъ ж в а м и опражвам.
ОПЪРЖВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опържвам и от опържвам се; изпържва-не.
ОПЪРЖЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на опържен.
ОПЪРЛАЧЕ ср. Диал. Малко прасе, прасенце.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОПЪРЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опърля като прил. 1. За тяло или част от тялото на животно или птица — на който космите или перушината са премахнати чрез пърлене, обикн. след заколване. Велико пърлеше свинята.. И ето сега, докато въртеше и потупваше с жилава пръчка опърленото туловище на свинята, изпод снежните дипли се мярна човек. С. Север-няк, ИРЕ, 61. — Иди да видиш твоят вълк какво направи... — Какво? — попита спокойно Велико и спря да отупва опърлената кожа с пръчката. — Издави овцете, какво!
С. Северняк, ИРЕ, 61. // За човек — който е увреден от огнен пламък, от обгаряне; обгорен, изгорен. Една година., подпалил са един чувал с барут и сичките находящи са там работници., намерили ги опърлени като кютюци. 3. Стоянов, ЗБВ, 303. Отвред догорели и рухнали сгради,/ отвред е във огън градът. /../ И ето — глава му се вече замая... / Той беше се вече запрял, / кога изведнъж се намери на края, / опърлен, полу-изгорял. К. Христов, ВС, 18.
2. За стебло, листа на растение — който е повяхнал, изсъхнал в резултат на въздействието на слънчеви лъчи, от липса на вода при суша, от вятър, огън и др.; опален, прегорял. Виждале ли сте нейде сред къща изгорена, / посред дувара пукнат опърлено дърво? НБ, 1876, ор. 56, 220. Лалка приличаше сега на попарен трендафил, който осъмва весел и росен и замръква със свити и опърлени листа. Ив. Вазов, СбНУ II, 90.
3. Обикн. за кожа или част от тялото — който е бил изложен дълго време на открито, на продължително въздействие на слънчеви лъчи, вятър и под., като е загрубял, придобил е загар, тен; опален, загорял, об-ветрен, изпечен. Опърлената кожа на лицето му беше станала оранжева. „Колко е хубав!“ — помисли си Катя. М. Грубешлиева, ПИУ, 139. Емирът пак го изгледа дълго. Неговото сухо, опърлено лице беше неподвижно като на каменно изваяние. Ст. За-горчинов, ДП, 310. Момъкът и той беше с опърлено лице, облечен със селски дрехи. Ил. Блъсков, СК, 66.
О Бягам като опърлен от нещо. Разг. Упорито страня от нещо, отбягвам нещо, което ми е неприятно или не желая да го извърша. Но вие пръв път гледате, че е убит един кръвопиец., и ето че бягате като опърлени. Ив. Вазов, Р, 46. Водата беше много студена, но трябваше да я газя; не можех да търся мостове, от мостовете бягах като опърлен. И. Радичков, ББ, 52.
ОПЪРЛЯ. Вж. опърлям.
ОПЪРЛЯМ, -яш, несв.', опърля, -иш, мин. св., -их, св., прех. 1. Пърля нещо изцяло, напълно, докрай. Момчето на Къня пърлеше пиле на огъня — .. — Хц трка, момченце, — .. — опърли го добре. И. Йовков, Ж 1945, 159. Като опърлиха четината, те изстъргаха кожата на свинята .. и я нарязаха на късове. М. Марчевски, ОТ, 100. — А къде е истинската ти коса? — .. — Опърлиха ми яс огън, когато бях още млад и неопитен гадател. Н. Хайтов, Л, 78. Ние всички заобиколихме двете животни:.. Жените бързо опърлиха козината им на пламъците и след това ги заровиха в жарта. К, 1963, кн. 8, 9.
2. За огън, пламък и под. — обгарям, прегарям леко кожа, косми или козина, пера и под. Той задържа кибритената клечка, докато го опърли. Д. Спространов, С, 129. Двойно огнено течение облиза беззащитното ми лице, опърли косите и веждите ми. П. Михайлов, ПЗ, 78. Един куршум му мина над главата и опърли върха на шапката му. Т. Влайков, НУ, 244. Един въглен се търкулна и опърли опашката на котарака. Е, 1981, бр. 4, 3. Изписка лют куршум и витий му мустак опърли. П. П. Славейков, КП ч. III, 137. • Обр. Ръката на стария комита
