ОПЪЛЧВАНЕ 722 ОПЪЛЧЕНИЕ
та и себе си. М. Смилова, ДСВ, 96. Защо запали огъня / на таз борба проклета, / та с кръв обагри нашите / балкани и полета? / И брат връз брата вдигна ти, / опълчи два народа / с един завет и бъдаще, / родени за свобода? Ив. Вазов, Съч. II, 152.
2. Остар. Неодобр. Опъвам, изпъвам, изтя-гам нещо (част от тялото), обикн. в неприлична поза; проточвам, изпружвам, изтъ-панчвам. В къта, срещу огъня разчекнал се старият свекър, изул своите кални навои, опълчил голите си немити от чумавото [време] крака, припекъл ги срещу огъня и суши мокрите си навои. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 39. опълчвам се, опълча се страд.
ОПЪЛЧВАМ СЕ несв.; опълча се св., непрех. Обикн. с предл. срещу, против.
1. Обявявам се решително, твърдо срещу, против някого или нещо; противопоставям се, противостоя, възправям се. Градът започна да потръпва от предизборна треска.. Едни бяха със Стамболов, други с Цанков или Каравелов.. Но имаше една група крайни русофили, които атакуваха Стамболов, но явно се опълчваха и срещу Цанков. В. Геновска, СГ, 503. Посредственият успех на изложбата обаче ни най-малко не смутил Курбе.. Славата му растяла както във Франция, така и в чужбина.. А числото на онези, които се опълчвали срещу журито на Салона., непрекъснато растяло. Хр. Ковачевски, СК, 60. Той знаеше: всички мъже я заглеждат с нечисти помисли.. И никой не се опълчваше против това, като че ли беше редно да се приказва срещу младите и хубави вдовици. Г. Караславов, Тат, 128. Колкото повече Младен се опълчваше срещу Тодора, толкова утихваше в него запаления от Росето огън. К. Петканов, БД, 201.
2. Оказвам въоръжена съпротива, давам отпор на военен противник или на насилническа, потисническа власт в защита на някакви интереси; въставам, бунтувам се. Никакво подобрение не е възможно да се направи на раята, докато българинът не се опълчи с оръжие в ръка против своите угнетители турци и чорбаджии. 3. Стоянов, ЗБВ I, 74. Не можем да кажем, че [България] не е готова [за война], каквото беше когато сама ся опълчваше за свободата си, сега е все по-друго! П. Р. Славейков, ПХС, 45. Тогава патриотическото чувство сдружава и двете враждуващи страни, те се опълчват заедно срещу общия враг., и след упорит бой го побеждават. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 109. Требел събра доволна войска и опълчи ся против непризнателния гръцки цар. Д. Войников, КБИ, 39. Французите, за да ся не въведе безпорядък в рядовете им, са принудени да спрат отстъпителното си движение, да ся опълчат срещу прусиянците. Ч, 1871, кн. 24, 739.
ОПЪЛЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опълчвам и от опълчвам се. Имаше някаква абсолютна безмислица в избиването на милиони цивилни евреи, поляци и руси, някакъв върховен абсурд в опълчването [на немците] срещу целия свят. Д. Димов, Т, 512. Не можех да го [Влад] отблъсна, защото би било опълчване срещу вездесъщия закон на притеглянето.. Но ръцете ми едновременно се съпротивляваха и го галеха. Бл. Димитрова, ПКС, 285.
ОПЪЛЧЕНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Български доброволец, взел участие в освободителната Руско-турска война през 1877-1878 г. Бойците се зададоха с песен.. Никола стоеше настрана сред множеството и замислено гледаше. Спомняше си сухите прашни пътища на безводната Влахия, когато българските опълченци с последни сили наближаваха Дунава. В. Геновска, СГ, 334. Ето го там горе и „Орлово гнездо,“ дето са се били храбро нашите деди, опълченците, рамо до рамо с руските солдати, били се до последния куршум и дори с камъни и дървета задържали настъпващите орди на Сюлейман паша. М. Марчевски, МП, 131. Неговата външност изведнъж напомняше епическата фигура на опълченец: сурово лице, стреловит поглед изпод гъсщи вежди, .. вече посребрени от времето. И. Йовков, ПК, 179. Надеждата, че народът ще бъде признателен, както към народните дейци по въстанието, тъй и към опълченците, .. ги въодушевяваше, че няма да бъдат забравени. Правдоборски, НБО, 8. Тогава Столетов, наший генерал, / ревна гороломно: „Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци!“ Ив. Вазов, Съч.
1, 204.
2. Разш. Войник, участник в опълчение; доброволец. Освен редовни войници, в армиите на двете воюващи държави имаше и опълченци. А На фронтовата линия изпратиха опълченци на мястото на загиналите и ранените редовни войници. А През 1913 г. мнозина българи участваха като опълченци в Балканската война.
— От рус. ополчснсц.
ОПЪЛЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Войскова част, формирана във военновременна обстановка, обикн. от доброволци, като боен или помощен резерв на редовна армия. Те бяха млади люде, повечето докъм тридесет години, а имаше и до четиридесет, както беше според наредбите за войската и опълчението. Д. Талев, С II, 117. Всяка година правителството [в царска Русия след 1861 г.] определяло броя на необходимите за войската новобранци и по жребие от целия набор попълвало това число. Останалите се зачислявали в опълчението. Ист. X кл, 106-107. Оттук срещу татарите е излязло руското опълчение под водителството на Дмитрий Донски, което разгромило врага на Куликово поле. РД, 1950, бр. 126, 4. Слу
