ОПЪВАТЕЛЕН 721 ОПЪЛЧВАМ
ко, но силно опъване на мишците, той ги отхвърли настрана. Г. Караславов, СИ, 170. Ако след всичко казано дотук някои все още се опъват, бих им напомнила, че всъщност опъването си е чисто човешко качество, макар че обикновено го приписваме на магаретата. ЛР, 1977, кн. 5, о.
ОПЪВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. 1. Който служи за опъване, изтегляне, издърпване или източване на нещо; изтеглителен. От общия двигател чрез ре-мъчна предавка с опъвателна ролка и междинна зъбна предавка се върти главният трансмисионен вал. Д. Христов, СПМ, 155. Проводниците на откритите уредби се закрепяват към изолаторите с опъвателни клеми. А. Начев, ЕС, 80. Открити искрови междини образуват предпазните рога на опъвателните вериги на електропроводите 110 кв., предпазните пръстени на електропроводите 220 кв. и др. А. Начев, ЕС,
2. Който се проявява при опъване, изтегляне на нещо. Посоката на тангенциално действуващата опъвателна сила Sb на въжето върху периферията на барабана съвпада с посоката на струната. Ив. Иванов, РМII, 126.
ОПЪВАЧ м. Техн. Приспособление, устройство, детайл и под., който опъва, изпъва, обтяга или изтегля нещо; обтегач. Скелетът на пещта изпълнява разнообразни функции, най-главните от които са следните:.. в) Да противостои на температурните разширения на зидарията и да ги насочва в посоката на температурните шевове (твърд скелет) или да ги компенсира с помощта на подвижни опъвачи (подвижен скелет). К. Дойчев, МП (превод), 814. Валовете на опъвача се въртяха и направляваха плата при изглаждането му.
ОПЪДЯ. Вж. опъждам.
ОПЪЖДАМ, -аш, несв/, опъдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Пъдя някого или нещо; изпъждам, напъждам1, пропъждам, изгонвам, прогонвам. Той [кметът] склонил да дойде в училището, но нека се-лените отнемели револвера на Странджева или пък да го опъдели, да не е той в училището. А. Страшимиров, А, 619. Той още не знаеше, че това са най славните дни за селските деца. Тогава целият кър е свободен, можеш да си опъдиш добитъка и да си играеш, без да те е грижа, че може да напакости някъде. Г. Караславов, Избр. съч. УШ, 331. опъждам се, опъдя се страд.
ОПЪЖДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от опъждам и от опъждам се; изпъждане, на-пъждане.
ОПЪЛТВАМ, -аш, несв/, опълтя, -иш, мин.- св. -их, се., прех. Остар. и диал. Въп-лътявам; въплотявам, въплощавам. „Степен на образование“, „положение на народа“ са за новоначалния работи твърде отвлечени и те са осъществяват, стават за него досегателни, тогаз само, когато са опъл-тени в лица, в които и чрез които са проявяват. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 4-5. Единът [капиталът] представя миналото, опълтено в материя и опазено чрез спестяванието. Ч, 1870, кн. 4, 104. Саксонският герой Витекинд опълтява в себе си религиозността, праводушието и честността на сичкото саксонско племе. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 5. опълт-вам се, опълтя се страд.
ОПЪЛТВАМ СЕ несв.; опълтя се св., непрех. Остар. и диал. За мъртвец (според народните поверия) — ставам, превръщам се в плътеник, вампир; овампирвам се, вам-пирясвам. Кой е видял от него хаир?...Кого е венчал, дом не завъртя, кого е опел — опълтва се и се му е такава работата. М. Георгиев, Избр. разк., 146. — Драга приятелко, аз съм ся секога много бояла от мъртъвците. Нашата слушкиня ми йе приказвала, че те ся опълтвали. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 433.
ОПЪЛТВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от опълтвам и от опълт-вам се.
ОПЪЛТЕЯ. Вж. опълтявам.
ОПЪЛТЯ. Вж. опълтвам.
ОПЪЛТЯВАМ, -аш, несв.; опълтея, -ееш, мин. св. опълтях, св., непрех. Остар. и диал. Млъквам, умълчавам се, онемявам, занемявам, обикн. от голямо смущение, уплаха, страх; вцепенявам се, вдървявам се. Паднала ми тъмна мъгла, / та си чифутче укрила; / вов черкови го завели. / Черкови са ся затворили / и попове опълтели. Нар. пес., СбБрМ, 107.
ОПЪЛТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от опълтявам.
ОПЪЛЧА. Вж. опълчвам.
ОПЪЛЧВАМ, -аш, несв/, опълча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обикн. с предл. срещу, против. 1. Подтиквам, подбуждам, настройвам някого или нещо към враждебни действия, като го довеждам до състояние на решително противодействие, противопоставяне, отпор срещу някого или нещо; противопоставям, възправям. Откакто земеделците дойдоха на власт., в селото все по-рядко се мяркаха власите измекяри на Лукстрезов... Бяха наплашили всичко живо. Лукстрезов ги опълчваше срещу всяка пречка, появила се на пътя му. Г. Алексиев, ДЦ, 69. Селяни от Бистрица бяха му казали, че един от убийците на Рустема.. е бил уж Андрея.. Беше ли истина това, или пък нарочна скроена цлевета, за да го опълчат против Андрея. И. Йовков, ПК, 156. Князът беше казал, че колкото повече велможите увеличават тегобата, толкова повече ще опълчат отроците срещу царщина-
