ОПЪВАНЕ 720 ОПЪВАНЕ
вено го приписваме на магаретата. ЛР, 1977, кн. 5, 6.
6. За шосе, път, бразда, леха и др. — разстилам се, изпъвам се по дължина; източвам се, опвам се. Шосето се опъваше напред, изме-тено от вихрушките. Г. Мишев, ЕП, 72. Заредиха се дълги бразди. Като сребърна черга се опъна първата леха. А. Каралий-чев, ЛС, 63. Той го изора едно ти хубаво и се опънаха такива лехи — да им се ненагле-даш. Кр. Григоров, Н, 113. Пътят се опъваше през равнината в права безкрайна лента. А След плуговете на трактора се опънаха прави, равномерни бразди.
7. Разг. Тръгвам, потеглям на път, обикн. на голямо разстояние. Бил съм в България, знам какво е там... — И ето, опъна се един ден бай Колю с жена си Маруся и с двете си по-малки момчета Сергей и Иван — та през Варшава, та през Будапеща — в София. Г. Караславов, Избр. съч. II, 244. След 10 минути се разбра, че имало повреда и трамваите не работели. Това не се случва за първи път и се опънах, та пеш чак до Централната поща. ВН, 1959, бр. 2498,4.
8. Диал. Спъвам се, препъвам се. Ха насам, ха натам и се опънах. Паднах. К. Видински, НСП, 39.
О Опъвам / опъна брича (петалата). Диал.; Опъвам / опъна краката. Разг. Пренебр. Обикн. в св. Умирам. — Стойте.. — Има и отровни [гъби].. Всеки ще минава за проверка. Иначе някой може да опъне петалата. Ас. Станоев, П, 142. Хората щели да го преценят по заслуги и акуратност в работата му — Виж му манталитета! Кога? Кога опъне краката. Тарас, СГ, 106. Опъвам / опъна гемовете (юздите, юздата) някому. Разг. Ставам строг в отношенията си към някого и не му позволявам да върши каквото си иска, да своеволничи. На твоята болка само един цяр има — да му опънат гемовете на тази чума черна.. — Къде е другарят ви? — тихо попита Розов. — Направихте го главен, облякохте го в офицерски дрехи и ме захвърли като дрипа. В. Нешков, Н, 307-309. Трябва да съобщя на Бурназов за нашия спор с Бойчански. Той ще отиде много далеч, както се е засилил.. Какъв човек беше някога! Бурназов ще му опъне юздата. И. Петров, МВ, 60. Опъвам / опъна дългата. Диал. Бързо, обикн. с бяг, напускам някое място, за да се отстраня от някаква опасност; побягвам, хуквам, драс-вам2, духвам. Наместо да ме гони [турчинът] наведе се да събира камъня и да ме замеря, но аз вече бях опънал дългата и ка-мънята му не можеха да ме стигнат. Ив. Докторов, ЗД, 97. Опъвам каиша(хомота). Разг. 1. Извършвам най-трудната, най-тежката работа; мъча се. — Да му мислят управниците... — те няма какво да му мислят, тях всичко им е наред, ами ние, дето опъваме каиша, как ще я оправяме сега, като се е забъркала една, дето никъде я няма.
Л. Стоянов, X, 140. Той се изрази, че е впрегнат в същия хомот ведно с председателя на стопанството и че опъва каиша не по-малко от него. Б. Обретенов, С, 20. 2. Търпя материални несгоди, лишения; мизерствам. Ще се върне разплакано чедото вкъщи, защото не му стигали няколко стотни, ще заподсмърча майката., и само бащата мъдро ще се успокоява: — Може и да е за хубаво! Щяхме да опъваме още пет години каиша. В. Станилов, Ст, 1965, бр. 999, 1. Опъвам / опъна нервите на някого. Разг. С постъпките си, с поведението си дразня някого, ядосвам го, ставам причина да стане много нервен, неспокоен, напрегнат, раздразнителен. Джаров (скача). Престани да хленчиш! Не ми опъвай нервите. Груева. Умирам от страх като си помисля какво може да се случи. К. Кюлюмов, ПШ, 54. Палазов тръгна безцелно. Озова се пред зоологическата градина. Тъжният самотен рев на лъва съвсем опъна нервите му. М. Грубешлие-ва, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Опъвам се / опъна се като магаре на мост (лед). Разг. ; Опъвам се / опъна се като бивол на жегла. Диал. Проявявам много голямо упорство, инат; не отстъпвам, инатя се. Но Михал се опря. — Не ща бе, татко!.. — Ти си го научила! Ти! — нахвърли се Илия върху жена си.. Защо ми се опъва като магаре на лед, а? Г. Караславов, Избр. съч. I, 329. Но тук се случи това, което се случваше и щеше да се случва и с други хора: дядо Павел се опъна като бивол на жегла, не ще, та не ще. П. Велков, СДН, 256. Опъвам уши от глад. Диал. Много гладувам. Трябва да му се каже да скрие житцето през нощта и да омете хамбаря, инак цяла година ще опъва уши от глад... Елин Пелин, Съч. I, 48. Опъвам / опъна ушите (ухото) на някого. Разг. Карам се на някого, мъмря го строго, или го наказвам заради допуснати грешки. Старият болярин чакаше да изтрезнее зет му и се готвеше да смъмре необуздания младеж, да му опъне ушите, та хем бащински да го приласкае, хем на разум да го научи. М. Смило-ва, ДСВ, 257. Бай Йордане, защо снощи Лясковец не даде сведения за дневната работа? Защо не опънеш ухото на Сивчев да дава редовно сведения? А. Каралийчев, С,
100. Опъват ми се / опънат ми се нервите. Разг. Изпадам в крайно раздразнено или напрегнато състояние, едва издържам, понасям някого или нещо. Той дращеше нетърпеливо с нокти земята, нервите му се опъваха до скъсване. П. Вежинов, ЗЧР, 227.
ОПЪВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опъвам и от опъвам се. Една права лопата с къса дръжка., и брадвичка — топор не трябва да липсват от багажа на семейството. Без тях е немислимо доброто опъване и окопаване на палатката. НТМ, 1966, кн.- 211-2121, 48. Трима души хванаха ръцете му [на Казака] и се помъчиха да ги извият назад. Но той не се даде. С едно крат
