ОПЪВАМ 719 ОПЪВАМ
ОПЪВАМ СЕ несв.; опъна се се., непрех.
1. Дърпам се, тегля се, обикн. назад. — Остави ме! — извиках аз и се опитах да се изтръгна от ръцете му. Но той здраво ме държеше. Тогава аз се опънах още по-силно. Ив. Мартинов, ПМ, 107. Опъваха се назад големите биволи, размахваха извитите си рога, керванджиите викаха. И. Йовков, CЛ, 107. Влачеха арестуваните демонстранти, а те се опъваха и крещяха гневно.
2. За нещо, което е отпуснато или сгънато, нагънато — ставам прав, изпънат, гладък, без гънки; изпъвам се, изопвам се, обтягам се. Скоро императорската флота напусна града и слезе към морето. Зад кърмата плаваха делфини, гребците пееха под ударите на веслата, — аз седях цял ден под платното, което се опъваше като птица, готова да хвръкне. Ст. Загорчинов, ЛCC, 69. Колелото се завъртя отначало празно, после каишът плесна връз него, опъца ре и празната батоза зарева като звяр. Й. Йовков, ВАХ, 147. Веригите на трактора се опънаха, няколко дървени павета изхвърчаха под неговите нокти и тежката колесар-ка бавно се придвижи към вратата на халето. Д. Кисьов, Щ, 501. В този миг конецът [на въдицата] се заклати, опъна се, Васко трепна и каза: — Шшт! Чакай! Сл. Кралев-ски, ВО, 147. // За дреха върху тялото на човек — стоя изпънат, плътно прилепнал; оп-вам се, изопвам се. По широките му плещи, върху които се опъваше обезцветеното му старо расо, слънчевите лъчи падаха като въз хребета на някоя планина. Елин Пелин, Съч. IV, 59. Макар млад още, той беше понапълнял и панталоните му се издигаха нагоре и се опъваха около доста изпъкналия му корем. Й. Йовков, АМГ, 73. Полата й се опъна по заоблените й бедра.
3. За небе, поле, равнина — заемам обшир-но пространство; ширя се, простирам се, разстилам се. Към единадесет часа мъглата се разреди, опъна се ясно небе с ярко слънце. Н. Антонов, ВОМ, 14. Равнината, която се беше опънала в ленива отмора, тъй си и замръзна в лошо предчувствие за лютата зима. И. Петров, HЛ, 6.
4. За човек или животно — из лягам се неподвижно, обикн. по цялата дължина на тялото си; изпъвам се, изопвам се, изтягам се, просвам се, изпружвам се. Бойка се опъна на одрето, увиха я добре с вълнени черги, сложиха й студени кърпи на челото. Кр. Григоров, Н, 176. Тия нашите ще трябва там да идат да видят. И трактори — два. И оборите им, коне — да ти е мило да ги гледаш — като мренки. Па хамбарите... — опъна се той на кревата, и заприказва с увлечение. Ст. Даскалов, БМ, 23. Иван трепна и се помръдна да стане, но главата му увисна безсилно и той се опъна на земята гърбом. Елин Пелин, Съч. III, 158. Изкушаваше го мисълта да се опъне по гръб и да легне, тъй като потоницата на колата също беше постлана с царевичак. Д. Фучеджиев, Р, 148 .В двора свинята се беше опънала хубаво и грухтеше галено на дванайсетте прасенца, които я теглеха, бели и наредени като мренки. Ст. Даскалов, БМ, 8-9. // Обикн. за човек — стоя изправен, без да сгъвам, да свивам тялото си или част от него; изпъвам се, изопвам се; стоя мирно. Войникът от охраната стана прав, опъна се пред дежурния офицер и му рапортува. //За човек или животно — протягам се, разкършвам тялото си. Баба продължава да бръмчи с вретеното, а котката се опъва, застанала пред госпожица Маринова, и мърка. К. Калчев, ПИЖ, 133. След като се събуди, той се опъна, прозя се два пъти и стана от леглото. Н За тяло, мускули или част от тялото
— силно се напрягам, като се удължавам; изпъвам се, изопвам се, издължавам се, разтеглям се. Гмурците отлично плуват под водата. Краката им са разположени в зад-ната част на тялото и под водата се опъват като весла. В. Бешовски и др., ЕП, 39. Здравите му мишци неволно се издигнаха, бедрата му се опънаха, в очите му блясна гняв. Ал. Бабек, МЕ, 40. Спиро Анчев трябва непременно нещо да й каже. Напъва се целият, жилите на врата му се опъват като динени ластари, а Величка се сърди:
— Стига си викал! В. Пламенов, ПА, 107. //За ръце — протягам се, пресягам се към нещо, обикн. върху маса. Около него на масата седяха пет-шест души занаятчии.. Техните ръце често се опъваха по масата, посегваха към пълните с вино чаши и ги га-врътваха неусетно в отворените си гърла. Ст. Чилингиров, ХНН, 233-234. //За лице, чело — придобивам напрегнат израз поради някакво неприятно чувство, емоционално преживяване, настроение, гримаса и под.; изопвам се, източвам се, изпъвам се. Янаки стана и нервно почна да ходи от стена до стена. Сухото му лице се опъна и издължи съвсем. М. Грубешлиева, ГР, 100. Жена му., гледаше всичките тия приготовления ококорена.., а когато мъжът й разтвори пакета с книгите и взе да изважда и подрежда подвързаните томове, лицето й се опъна, тревога, примесена със страх блесна в очите й. А. Гуляшки, СВ, 345.
5. Прен. Оказвам противодействие, съпротива; противопоставям се, възпротивявам се, възразявам, опирам се, инатя4 се. Когато силният се опита да те пречупи, ти му се опъни! Не му се плаши — колкото по-силен характер усети у тебе, толкова повече ще те уважава. В. Пламенов, ГШ, 6. Иван често мислеше да я заведе до града на лекар... Тя ще се опъва, ще се дърпа, Иван знаеше това, но нея той нямаше да пита. ще я натовари някой ден на колата и ще иде. Г. Караславов, Тат, 242. Но ако след всичко казано дотук някои все още се опъват, бих им напомнила, че всъщност опъването си е чисто човешко качество, макар че обикно-
