ОБЗЕМАМ 71 ОБЗЙРАМ
ОБЗЕМАМ и ОБЗЙМАМ, -аш, несв.; обзема, -еш, мин. св. обзех, прич. мин. страд. обзет, се., прех. 1. Обгръщам, обемам нещо от всички страни, като го затварям в своите граници, предели; обхващам. Появяват се маслинови гори, които стъпват на камък, а след това кедри и борове обземат скалистата твърд. Н. Инджов, ПП, 123. [България] обфащала е всичките земи между Черно и Бяло море, обзимала е Македония, Тесалия. Ив. Вазов, Съч. XVII,
186. Пространно е нашето отечество! .. Разлегнато на целийт Балканский полуостров, обзема три страни прекрасни — България, Тракия и Македония. Пч, 1871, кн. 2, 32. Диаметрът му [на Слънцето] обзема в себе 111 пъти земний и е равен с 319 000 левги. Ив. Богоров, КГ, 23. Пламъците бяха обзели цялата къща.
2. Прен. За чувства, мисли и под. — изцяло завладявам някого или нещо; обхващам. Ние се гледаме един други, внезапна радост ни обземаме очите ни почти ще бликнат сълзи. Й. Йовков, Разк. II, 160. Коларят ни изглежда равнодушно, докато полека-лека го обзема безпокойство. Л. Стоянов, X, 34. И тъга все повече обзима душата му, тъга и някакво чувство на съжаление. Т. Влай-ков, Съч. 1П, 24. От време на време той се заглеждаше в едрите вълчи дири,.., обземаха го тревожни мисли, озърташе се, но не спираше...Ст. Марков, ДБ, 21. През дето минеше тая експедиция, страх и трепет обземаше клетите островитяни. П. Киси-мов, ОАI (превод), 80-81.
3. Остар. Включвам, обемам нещо в съдържанието или в състава си; обхващам. Вто-рий отдел [на гимнастиката] обзема изкуство плуване, мятане, вървене по една кла-тлива, тясна дъска. Йв. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 21. Материалът й [на географията], който обзема математическата, физическата и политическата география, е разпределен строго систематически на отдели. Йв. Шишманов, СбНУ XI, 673.
4. Остар. Изцяло изпълвам съдържанието, същността на нещо; заемам, обхващам, обемам. Дълга и упорита била борбата за дос-тигвание истинен отговор на този мъчен въпрос. Пълното му решение обземало много частни изследвания. Д. Витанов, НС (превод), 15.
В. Диал. Вземам. Майка му като разбрала, / обзема дребни ключове, / отключи маджар сандъци, / извади бела премена / свилена и копринена. Нар. пес., СбВСтТ, 975.
6. Диал. Завладявам, превземам. Обзели им земята. Н. Геров, РБЯIII, 295. обземам се и обзимам се, обзема се страд. Той беше бесен. Дивата му необуздана природа се обзе от стихийна ярост. Ив. Вазов, Съч. XIV,
75. Сичката им войска ся обзе от такъв страх, щото като запратиха оръжието, удариха на бягство. П. Кисимов, ОА II (превод), 148.
ОБЗЁМАНЕ и ОБЗЙМАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от обземам и обзимам и от обземам се и обзимам се.
ОБЗЁМВАМ и ОБЗЙМВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); обзема, -еш, мин. св. обзех, прич. мин. страд. обзёт, св., прех. Обземам. Действието на телата, които ся движат .. обзимва ухото му [на детето] с една армония, съставена от хиляди разни звукове. Ч, 1871, бр. 7, 224. Тоя остров ся дели на 32 графства, обземвани в четире големи провинции. Ив. Богоров, КГ, 94. об-земвам се и обзимвам се, обзема се страд.
ОБЗЁМВАНЕ и ОБЗЙМВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от об-земвам и обзимвам и от обземвам се и обзимвам се; обземане.
ОБЗЙДАМ. Вж. обзиждам.
ОБЗЙЖДАМ, -аш, несв.; обзйдам, -аш, св., прех. Спец. Обграждам нещо от всички страни със зид. За да запази дома от под-ронване, старият дядо Нойко повика дюлгери и в няколко дни цялата изба беше здраво обзидана с камъни. Д. Немиров, Б, 153. Вляво — безпределни тучни ливади,.. Отвъд един чифлик, обзидан като крепост. К. Константинов, ПЗ, 145. Горната половина на генератора е обзидана с огнеупорни ша-мотови тухли. В. Пеев, МК, 166. обзиждам се, обзйдам се страд.
ОБЗЙЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от обзиждам и от обзиждам се. Котлите изцяло се оформяват от чугунените прешлени,"без да е необходимо никакво об-зиждане. Й. Вучев и др., О, 65.
ОБЗЙМАМ. Вж. обземам.
ОБЗЙМАНЕ. Вж. обземане.
ОБЗЙМВАМ. Вж. обземвам.
ОБЗЙМВАНЕ. Вж. обземване.
ОБЗИР, мн. няма, м. Остар. Книж. Наблюдаване, разглеждане. За да се избегне лутанието на жадните очи ту към едната, ту към другата страна на вагоните,.., ще трябва поне увеселителните тренове да са съставени от по-открити за обзир вагони: Ал. Константинов, Съч. I, 219.
ОБЗЙРАМ, -аш, несв.; обзра, -ёш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. обзрял, -а, -о, мн. обзрели, прич. мин. страд. обзрян, -а, -о, мн. обзрёни, св., прех. Остар. и диал., сега поет. 1. Обхващам от всички страни с погледа си нещо; оглеждам, обзървам. Обзрях с поглед всичко живо — и всичко, що бях изживял, премислил и сбрал с поглед и спомен — и видях — суета. Н. Райнов, КЦ, 109. Жетварите и тук работят. Той обзира не-пожънатото място и погледа му тъй пропълзява, сякаш зърната брои. Д. Немиров, Б, 117. Подир малко месецът, като са подаде иззад облаците, освети една черна глава, която с внимание и предпазване об-зираше двора. Н. Михайловски, ПА (пре-
