ОБЗАВЕЖДАНЕ 70 ОБЗЕМА
ев започна да мъкне като мравка от пазара метли, тигани и тенджери, за да обзаведе младото семейство. К. Калчев, СТ, 83. Тук са били събирани, обзавеждани и обучавани редица чети, преминали отпосле в България. Г. Белев, КР, 28. обзавеждам се, обзаведа се страд. Не беше лесно да се обзаведе и приготви за тежката планинска зима занемарената постройка, построена на самия предел, край една просторна и широка поляна. Ем. Станев, ПЕГ, 9.
ОБЗАВЕЖДАМ СЕ несв.\ обзаведа се св., непрех. Набавям и подреждам в жилището си, работното си място и под. основните вещи, които са ми необходими за живеене или за работа. — Хората печелят добри пари и много естествено е желанието им да се обзавеждат с по-хубава покъщнина. А. Гу-ляшки, ДМС, 108. Отказа да замине само Емил. Той постегна кухнята., и се обзаведе уютно. X. Русев, ПЗ, 216. Имал кола „Шевролет“, вила в Симеоново и се обзавел само с вносни работи. Ст. Даскалов, ЕС, 345.
— От рус. обзаводить.
ОБЗАВЕЖДАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от обзавеждам и от обзавеждам се. Сдоби се [агрономът] с тридесет хектара орница.., веднага се зае с обзавеждането на модерен чифлик. А. Гуляшки, СВ, 21. Работите по обзавеждането бяха привършени. И тогава започнаха безкрайни обиколки из горите. Ем. Станев, ПЕГ, 11.
2. Мебели, вещи, съоръжения и под. в жилище или работно помещение. Дадоха ни жилище в комплекс.. Трудностите започнаха с обзавеждането. А то се продаваше комплексно. Д. Дублев, ПП, 50. Всичко друго внушаваше уважение — ултрамодерното обзавеждане на приемната с блестящи металически мебели и апарати в най-причуд-ливи форми, светлинните инсталации. С. Северняк, В СД, 165. Продава се дървена ля-тна къщичка заедно с цялото й вътрешно обзавеждане. А Институт за мебели и обзавеждане.
ОБЗАЛАГАМ, -аш, несв.\ обзаложа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Залагам1. Между нашите български калугери нема някои таквиз, дето да им са мложко мин-цовете, че да ги обзалагат за таквиз съревнования. Г, 1863, бр. 8, 59. обзалагам се, обзаложа се страд.
ОБЗАЛАГАМ СЕ несв.\ обзаложа се св., непрех. Обикн. с предл. на. Правя облог с някого; басирам се. — Бояне, хващам се на бас... — А бе нали един човек си е изгубил каската в бурята... — дообясни Станимир изплашен, че не разбират защо се обзалага на цяла заплата. Т. Монов, СЧ, 64. Янко се ядоса. Очите му засвяткаха. — На вятър не говоря! — Обзалагам се на два бияча, че не можеш! — извика Попето. Ем. Коралов, ДП, 11. Не мога да се въздържа да не приведа тук цялата дивна картина на ръченицата, която играят Дъбакът и Христина, след като се обзалагат, Дъбакът да й даде алена копринена връв с жълтици, в случай, че тя го надиграе. К. Величков, ПССъч. VIII, 195, 196. До тебе, ща, Радо, да седна, / до твойто дясно коляно, / .. / А ти да не си бягала, / че сме се обзаложили / до деветина дружина: / комуто бяга либето, / нему ще земем стадото. Т. Влайков, НУ, 220-221. • Нар.-поет. Залог се обзалагам. Претръпнала съм на Страхила аз отколе., сей-мените ще поразкършат още конете си, а тате гледай, сякаш залог пред тях се обзалага. П. Тодоров, Събр. пр II, 197. // Само в сег. вр. от несв. и бъд. вр. от св., обикн. със следв. изр. със съюз че. Проявявам, показвам готовност да направя облог с някого и да поема отговорност, ако това, което твърдя не е вярно или не се осъществи; басирам се. — Обзалагам се, че идваш за първи път на среща — произнесе той [Борис] като забеляза вълнението й. Д. Димов, Т, 15. Това е стопанският двор на ТКЗС-ето. Обзалагам се, че Досю е там. А. Гуляшки, МТС, 128. Непознатият. Обзалагам се, че непременно сте скрили някакво оръжие у себе си. Какво носите — нож или пистолет? Ив. Остриков, ППА, 52. Г-н М. Ти казваш, че сме богати. Добре, ако днес сме имотни, можеш ли са обзаложи, че ние ще бъдем и утре се тъй богати? У, 870, бр. 1, 9.
ОБЗАЛАГАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обзалагам и от обзалагам се; облог. — Ти не си никакъв медиум, бога ми.. — Сто долара! — заложи Сям. — Сто долара, че ще ви го докажа на всички още тази вечер.. Залагаха и другите. Гърдите на момичетата се издуха по-силно, устните се присвиха, както става винаги, когато в едно увеселително заведение работите стигнат етапа на обзалагането. М. Венциславова, БФ, 342-343. Кой би ся обзаложил с мене? Никой. Кой би ся двоумил да предложи таквоз едно обзалагане? Никой. Ч, 1871, бр. 18, 546. ^
ОБЗАЛОГ, мн. -зи, след числ. -га, м. Остар. Облог, обзалагане. И за да буди у себе си и у другарите си рачение (ревност) за учение обзалагаше са с тях; така той ед-наж спечели от обзалога толкова, чтото може да си накупи за през цяла зима свещи за нова работа. Й. Груев, СП (превод), 91. В тая песен исто видиме женитба Нена с Юда, Само-Вила,.. Нъ тук веки женитбата Ненова не става с измама и издебвание.. нъ с обзалог, Нено да свири, а Юда да играе, и който повече време издържи, той да добие. Г. С. Раковски, БС I, 169. На 1829 л. обадиха, че турят на обзалог бръзината на няколко си паравоза. Й. Греув, СП (превод), 49.
ОБЗАЛОЖА. Вж. обзалагам.
ОБЗЕМА. Вж. обземам.
