ОБЖАЛВАНЕ 69 ОБЗАВЕЖДАМ
месечна издръжка.. — не съм съгласен с присъдата, ще обжалвам! — извика невъздържано той. ОФ, 1958, бр. 4397, 2. обжалвам се страд. Присъдата е окончателна и може да се обжалва в едноседмичен срок. Д. Доб-ревски, БКН, 271.
ОБЖАЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Юрид. Отгл. същ. от обжалвам и от обжалвам се. Осъдиха го и тъй като в залисията си -..-пропусна срока за обжалване, присъдата влезе в сила. И. Йовков, ПГ, 140-141. За беда осъдила ги е военна колегия на Върховния касационен съд, тъй че не е имало обжалване, присъдата е била окончателна. П. Вежинов, ЗНН, 49. Осъдиха сина му на четири години затвор, а след обжалването присъдата беше потвърдена. Ст. Поптонев, НСС, 157.
ОБЖАРВАМ, -аш, несв.\ обжаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пека, жаря нещо от всички страни чрез огън, жар. Обжарват агнето на шиш. II Обикн. поет. Подлагам нещо или някого на въздействието на силна жар, горещина и под.; обгарям. Те хвърлят с лопати в раззиналата паст, а пещта ги обжарва с хилядоградусовия си дъх. В. Чен-ков, ЗХ, 70. — И ние решихме — продължи малко по-твърдо Евстати — да те изпратим на почивка в планината... А на връщане ще поседиш някой и друг ден в Каварна, за де те обжари морското слънце. А. Гу-ляшки, СВ, 233. • Обр. Активното му [на
Н. Вапцаров] участие в ежедневието и сраженията на класата за справедлив живот зареждаше сърцето и душата му с пламенната тема на борбата.. Нейният огън обжарва читателя дори от любовните му песни. П. Матев, ПОС, 49. обжарвам се, обжаря се страд.
ОБЖАРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обжарвам и от обжарвам се.
ОБЖАРЯ. Вж. обжарвам и обжа-рям.
ОБЖАРЯМ, -яш, несв.\ обжаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Поет. Обжарвам. Морните клепачи се отварят: / вън — раз-съмнало. / Слънце крепостта обжаря. Мл. Исаев, ТП, 16. Колко е просторно и прозра-чно! / Лъх от топли устни ме обжаря, / чувствам, че раста в полето злачно,/ ставам лек, въздушен като пара. Н. Ракитин, ППВ, 20. обжарям се, обжаря се страд.
ОБЖАРЯНЕ, мн. -ия, ср. Поет. Отгл. същ. от обжарям и от обжарям се; обжар-ване.
ОБЖЕГВАМ, -аш, несв. \ обжегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обжегнат, св., прех. Поет. 1. Обгарям, обжарвам. Нам., е мило да се връщаме в спомените си към ония дни, когато сме ходили боси и гологлави, вятърът ни е обдувал отвред без позволение, а слънцето, както си ще об-жегвало. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1),
185. Жадно пламнали езици / обжегваха безжизнения труп. П. П. Славейков, ЕП 1907,
83. • Обр. Мъченически, в снега зарити, / стъпките на Зоя босонога / сякаш минаха ни през гърдите / и обжегнаха ни с вечен огън. Бл. Димитрова, Л, 235. Аз помня кладата на Василия Ересиарх. Нейните искри обжегнаха душата ми. А. Каралийчев, С, 29.
2. Прен. Облъхвам, озарявам. Юнакът надуваше тръбата си, те чуваха нейния зов и тоя зов обжегваше и будеше чуден трепет в техните детски души. Д. Спространов, С, 26. „Гласът на Елохима обжегна моя дух: угаснал въглен е душата на Мойсея.“ Н. Райнов, БЛ, 106. В тоя храм на светлия олтар / на самовяра пламъка гори- / той нека ваший разум озари / и го обжегне с гордия си жар. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 172. обжегвам се, обжегна се страд.
ОБЖЕГВАНЕ, мн. -ия, ср. Поет. Отгл. същ. от обжегвам и от обжегвам се. От бързия ход [на трамвая] двете пламнали тела ту се разделяха, ту се досягаха с бързи, плахи ласки.. И най-странното — чинеше й се, че всичко това тя бе изпитала вече мого пъти по-рано — тия обжегвания и тоя ужас и мъчителна наслада. Г. Райчев, Избр. съч. II, 68-69.
ОБЖЕГНА. Вж. обжегвам.
ОБЗАВЕДА. Вж. обзавеждам.
ОБЗАВЕДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обзаведа като прил. За помещение, жилище, сграда и под. — който е снабден с необходимите мебели, вещи, съоръжения и др.; мебелиран. В бензиностанция № 6 има обзаведена сервизна работилница за дребни услуги: миене, гресиране, помпане и лепене на гуми. ВН, 19о0, бр. 2860, 3. Обзаведен апартамент. Обзаведена стая. Обзаведени лаборатории.
ОБЗАВЕЖДАМ, -аш, несв.\ обзаведа, -ёш, мин. св. обзаведох, прич. мин. св. деят. обзавел, св., прех. Снабдявам жилище, рабо-тно помещение или място и др. с необходимите мебели, вещи, съоръжение и пр. Понякога, като обикаляхме край големите магазини, се забавлявахме да избираме вещи за бъдещата квартира и обсъждахме по какъв начин ще я обзаведем. Б. Райнов, ДВ, 166. Възнамеряваше на Ана да даде първия етаж, там беше кухнята, а трите стаи на втория етаж да обзаведе за синовете си и за Рафаил. А. Гуляшки, ДМС, 25. Учители, дякони и просветени еснафи разгаряха огъня на народното свестяване и сочеха пътя на свободата., подаряваха личните си книги и библиотеки, обзавеждаха първите читални. ЛФ, 1956, бр. 4, 1. Братята пестяха, мъчеха се да скътат някоя пара, да си накупят инвентар, да си обзаведат свой дюкян и тогава да се оженят. Г. Карасла-вов, Избр. съч. X, 25. И Разш. Снабдявам някого с вещите, които са му необходими за живеене или за някаква работа. Колю Сто
