обецА 68 ОБЖАЛВАМ
могила, или да се върна веднага назад и да пия от поточето. Ив. Вазов, Съч. X, 140-141'
ОБЕЦА ж. Обица. Хубавелка пък се поклони чак до земята. Тя се беше облякла с ново и чисто рухо.. на ушите й висеха нови, още по-тежки обеци. Ст. Загорчинов, ДП, 117. Тя скъса две копчета на ботинките си., уби си ухото, като си туряше с разтреперани ръце обеците с фалшивия маргар. Ив. Вазов, Съч. IX, 155-156. Едно девойче, кога му пробиват уши, колкото и до го боли, то пак в исъщата рана провесва драгоценни обеци. И. Груев, СП (превод), 273. Наистина сребърната гривна е добра, защото не почернява и трае дълго време, ако ся пази добре, и затова не е чудно ако момичетата желаят да имат сребърни гривни или сребърни обеци, или други подобни хубави неща за накичвание. ИЗ 1874-1881, 110. Червеният му [на петела] гребен може би имаше една педя, а и обеците му висяха по една педя от двете страни на шията, като две пахти. И. Радичков, ББ, 151.
ОБЕЩАВАМ, -аш, несв.; обещая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а или ч е. 1. Казвам, заявявам, задължавам се пред някого, че ще извърша нещо, ще изпълня някакво условие. Майстор Кочо му обеща да го учи на занаята и с още по-голямо усърдие го учеше, като видя, че Стоян беше схватлив и имаше вярна ръка. Д. Талев, ЖС, 90. Трябва да се измаже стената на кухнята откъм Малтрифоно-ви.. колко пъти казвах на Ивана! Ще го направя, ще го измажа, все обещава, хайлази-нът му, и все нищо не прави... Г. Карасла-вов, Тат., 212. — Тъй се случи, болна беше жената... Тя и сега е все болнава... Дума дадох и целунах иконата: една дъщеря обещах на манастира! Обещах и го сторих! Ст. Дичев, ЗС I, 273. И в Свещеническия курс Левски е пръв между другарите си.. Вуйчо му е извънредно доволен и на годишния изпит тържествено обещава пред всички, че ще го изпрати в Русия да продължи учението си. Ив. Унджиев, ВЛ, 39. Две хубави очи. Душата на дете / в две хубави очи; — музика — лъчи. / Не искат и не обещават те. П. К. Яворов, Съч. I, 80.
2. Само несв. 3 л. ед. и мн. Давам основание да се предполага, внушавам надежда, че нещо може да се очаква, че нещо ще се случи, ще се изпълни; предвещавам. Денят обещаваше да бъде хубав. По цялото небе не се виждаше никакво облаче. Н. Попфилипов, РЛ, 113. Дружината започна атака без много устрем, но с упоритост, която обещаваше да доведе до добър резултат. П. Ве-жинов, ВР, 35. Сказката обещава да бъде много интересна. К. Петканов, В, 50. Часът минуваше пет по турски, когато ние са наготвихме вече да тръгваме само с един водач, защото стоението ни в село не обещаваше добро. 3. Стоянов, ЗБВ I, 203-204.
Гласовете на младите певци обещават богато развитие, обещавам се, обещая се страд. Често се обещават невъзможни неща.
ОБЕЩАВАМ СЕ несв.\ обещйя се св., неп-рех. Остар. Обещавам (в 1 знач.). Императорът приема условията ни. Обещава се да изпрати веднага по твое поискване една петнадесет хилядна войска. Ив. Вазов, Съч. XX, 30. Следователно, mue ни помолиха да им не палим от сега селото, докато го опразнят. За тая цел mue поискаха три деня срок и са обещаваха с клетва, че ще да го запалят сами. 3. Стоянов, ЗБВ II, 102. Но обещах се да ви разкажа една случка, няма сега да се отказвам. Ал. Константинов, Съч. I, 290. Ний им [на селяните от Батак] се обещавахме, че щом пристигнем в Цариград, ще направим сичко, което ни иде отръки да им облекчим положението. СПл, 1876, бр. 12, 47.
ОБЕЩАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обещавам и от обещавам се.
ОБЕЩАВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Който обещава (във 2 знач.), дава надежди за нещо. Тя стана и се приближи до него. Откри се улейчето на гърдите й.. По устните ù мина нежна, обещаваща усмивка. Д. Спрост-ранов, С, 1966, 173. Нейната обещаваща любезност ги обнадеждваше: те се самоизмамваха, че са спечелили сърцето ù и се въртяхя около нея омагьосани, измествайки се един друг. М. Кремен, РЯ, 317.
ОБЕЩАНИЕ, мн. -ия, ср. Устно или писмено изразено, заявено задължение да се изпълни нещо, да се направи или да не се направи нещо. Студентът и Вяра поканиха познайниците си да ги посетят утре. Те поблагодариха, но не дадоха положително обещание. Ив. Вазов, Съч. XXV, 148. — Помнете клетвата и аз ще помня обещанието си волни и свободни да ви направя — издума по-ниско Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 330. — През лятото ще те заведа в планината. Щом чу това обещание, тя се зарадва много. П. Бобев, ЗП, 97. Четниците според „Закона“ се задължават да изпълняват строго осем обещания, които поемат с клетва при постъпването си в дружината. Ив. Унджиев, ВЛ, 74.
ОБЕЩАЯ. Вж. обеща вам.
ОБЖАЛВАМ, -аш, несв. и се., прех. Юрид. Подавам жалба в по-висша съдебна инстанция с искане да се отмени издадена присъда или решение. Обжалвах делото, върнах го на второ разглеждане и ме оправдаха. Хр. Пелитев, ХО, 130. — При адвокат ходи ли? — Оттам ида. Адвокатинът ми каза да заведем дело. Като ти е заграбил, казва, нивата, трябвало в един срок да обжалваш. Г. Караславов, Тат., 114. До съзнанието ù стигат откъслечни думи, но тя долавя, че той е осъден да плаща 100 лева
