ОБЕСНИЦА 67 ОБЕТОВАН
нов, X, 98. И другите свещеници запокитиха нашите си. Започна бясно хоро. Пияните подскачаха и виеха, пееха и викаха.. — Бял ден да не $идят обесниците! — кълня-хя жените. Е. Йончева, ЗГ, 86-87.
2. Остар. и диал. Обесен човек; обесеник. Някои от тия хора., имат семейство и вечерта ще прегръщат без трепет невинните си дечица със същите ръце, с които са прикачвали., обесника на въжето. Ив. Вазов, Съч. XI, 102. Циганките уловиха обесника за ръце, за крака, за глава и с писък и нареждане го изнесоха на двора. Ц. Гинчев, ГК, 320. Ако [чуждоземецът] е дошъл за цера „четиридесет вери“, състоящ се от четиридесет работи: бурени, корени., коса от удавници или обесници.. и пр. и пр., пращяха го [еснафите] при някой налбантин. Ив. Хаджийски, БДНН И, 150. Измъкна от торбата си връвта, /на клонът я пристегна — за врата /я обиви.. увисна му трупът. /../В зори ловец мина по стръмнии склон, / обесника там на превитий клон / той виде. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 109.
ОБЕСНИЦА ж. 1. Разг. Неодобр. Руг. Безделница, разхайтена жена; обесеница, обесничка. — Да, но онзи глупак казал на доктора да вземе слугинята за снаха.. Сто и петдесет хиляди лева — широко разтвори тя зениците на очите си. — Толкова й трябват на тази обесница за зестра, ще ги прогуляе някой непрокопсаник. В. Нешков,
2. Остар. и диал. Обесена жена; обесеница, обесничка. Калугерката Фефрония.. се била обесила в метоха.. Целият град говорел за обесницата. А. Христофоров, А, 301.
3. Диал. Кърпа, дарявана на младоженеца от невястата, която връзвали около врата му. (Н. Геров, РБЯ).
ОБЕСНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Разг. Който е присъщ, свойствен на обес-ник; обеснишки. Върши обеснически работи.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1955.
ОБЕСНИЧКА ж. Рядко. Обесница; обесеница. Строителите газеха до колене в снега.. Ефтим вървеше по средата.. Гледаше подир жените, които притичваха покрай него., и продължаваше да дърпа съседите си: — Ами тия обеснички? Кой ги е викал? А. Гуляшки, МТС, 304.
ОБЕСНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Обеснически.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1955.
ОБЕСЯ. Вж. обесвам.
ОБЕТ м. Книж. 1. Тържествено обещание за приемане на някакво задължение, което се прави по силата на религиозни подбуди. Дума дадох и целунах иконата: една дъщеря обещах на манастира/ Обещах и го
сторих!.. — Кой е този християнин, дето ще се отметне от обета си? Ст. Дичев, ЗС, 273. Един добър човек — отец Анастаси, тукашният поп — ме взел под свое покровителство.. дал обет пред бога, че ще ме изучи и направи „човек“. А. Гуляшки, ЗР, 4о. Мама., от чисто сърце дава обет, че отсега нататък всяка година ще служи служба в деня на свети Алипия. Т. Влайков, Пр I, 134. Детето беше се разболяло есента от лоша дизентерия и Джупунката даде обет да дари манастира, ако тя оздравее. Ем. Станев, ИК III и IV, 512.
2. Разш. Тържествено обещание за изпълнение на някакво задължение, което има особено важно значение; клетва. Така се редяха една след друга стотните: първа... трета... И всяка даваше един и същи обет,.. — Свобада или смърт! Ст. Дичев, ЗС I, 133. На Младини отишъл в околността на село Мелнишки дол,.. Там в прочутата гърмяща пещера,.., дал обет сред бученето на подземната река, че до последният си дъх ще служи на своя край. Д. Въ-ч лев, Ж, 38. Народният представител още 4 веднъж дава обет, че няма да измени на своя народ и Родина. ВН, 1953, бр. 298, 2. Брачен обет. Обет за вярност.
ОБЕТКА ж. Остар. и диал. Обица. Ако младенчето е момиче, то в същата вечер бабата продупчува му и ушите за обетки. СбНУКШ, 21. Коа го отвориа капакът., що да видиш? Целио ковчег бил полн со царскии корони се со джеваири.. обетки се со джеваири. СбНУ XXIX, 208.
ОБЕТОВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж.
1. Само в съчет. Обетована земя. Според Библията — страната Ханаан, в която Господ довел евреите от Египет, в изпълнение на своето ооещание. За да влязат израил-тяните в обетованата земя трябваше да преминат Йордан, но те нямаха кораби, а реката беше голяма. Н. Михайловски, ССИ (превод), 42. В 1450 л. преди Р.Х. евреите влезле в обетованата земя под предводи-телството на Исуса Навина. Й. Груев, КВИ (превод), 10. И израилтяните послушаха в сичко божиите заповеди, и влязоха в обетованата земя. Кр. Пишурка, МК (по-бълг.), 280.
2. Прен. Земя, край или място, където има изобилие, плодородие или благополучие, или където някой очаква да получи щастие. За град Казаналък.. имах представа само от учебника по география, знаех, че той се намира в Розовата долина. За нея смятах, че е някаква обетована земя, богата и пло-дородна. А. Станоев, П, 9. Бенковски бълнуваше само за Румъния, обетованата земя за хъшовете. Л. Стоянов, Б, 170. — В Марсилия! В Марсилия! Това бе новият обетован край, към който аз щях да полетя през неизмеримото море. Стр. Кринчев, СбЗР, 383. Трябваше да взема какво-годе решение: или да продължа пътя си до обетованата
