ОБЗЙРАНЕ 72 ОБЗОРЕН
вод), 43. Той [Мухтар] с пламенен поглед об-зира полето / и вижда да бягат отделни команди, / и табори бойни и цели дружини... Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 102. Простори живи, греят, докъдето / очите стигат. Палави вълни / играят с чудесата на небето. / Таз гледка ме отново промени. / Обзирам аз нещата вечно млади. К. Христов, В, 14.
2. Правя общ преглед, обзор на нещо. Първите книги са посветени на описанието на източните народи; след туй той обзира народите на Гръция и после излага събитията на гръкоперсидските войни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 155. обзирам се, обзра се I. Страд, от обзирам.
II. Възвр. и взаим. от обзирам в 1 знач. И учениците се обзираха един на другиго, и чудеха се за кого говори. Н. Рилски, НЗ (превод), 209.
ОБЗИРАМ СЕ несв\ обзра се св., непрех. Остар. и диал., сега поет. 1. Намирам се в положение да бъда възприеман със зрението; гледам се, виждам се. Но ето ги [пълководците] вече достигнаха „пункта“, / отдето се цяло обзира на боя / полето. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 146.
2. Обръщам се да погледна, да огледам; оглеждам се, обзървам се. Обзирам ся на сви страни, / за мен свадем земля пуста. Кр. Пишурка, К, 38. Бега [пастирът] цел ден и сё се обзираше назад да не го привтасат чорбаджията за гуските. Нар. прик., СбНУ XIX, 54. Току довогяйки татко ми досред река, се върли на мене една дивина. Татко ми се обзре и го изпушчи малото братче. Нар. прик., СбНУ V, 172.
3. Остар. Книж. Обръщам внимание на нещо, отнасям се сериозно към нещо. Иска ли още доказвание, че е неизбежно потребно да ся обзират родителете на това детинско время. Лет., 1869, 106. Он е въобще сичко разположил, най-после и самая войска, да не би могли успя, кои ся не обзират на порти-но желание, но искат други избори. БДн, 1857, бр. 7, 25.
4. Остар. Книж. Очаквам нещо, надявам се на нещо. Добра е и благородна е вещ, да люби человек ближниат си, да му помага със совет и дело,.., но, ти, който сичко това от все сърце правиш, не обзирай ся, да ти каже някой: „Благодаря ти, брате“. Г. Ио-шев, ЧБ (превод), 108.
— От рус. обзирать.
ОБЗЙРАНЕ ср. Остар. и диал., сега поет. Отгл. същ. от обзирам и от обзирам се; оглеждане, обзърване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЗОР м. 1. Само ед. Последователно разглеждане, общ преглед на много неща, обединени от обща тема, обикн. с цел за преценка. Кампанията по допитването даде възможност на нашия народ да направи критически обзор на изминатия път през цели пет десетилетия. Г. Димитров, Съч. III, 368. Ний ще направим един кратък обзор на историята на развитието на християнството. Ч, 1870, бр. 4, 109-110. Ние би трябало да направиме кратък един обзор връх сичкото онова, щото са е казало досега за тоя вопрос. Хр. Ботев, Съч. 1929, 176. // Журналистически жанр, в който се прави общ преглед, обща преценка на събития и проблеми от обществено-политическия, икономическия или културния живот. Репортажът, очеркът, фейлетонът, обзорът, интервюто и т.н. — всички класически журналистически жанрове трябва да придобият съвременен облик с усилията и учадтието на изтъкнати наши писатели.
В. Йосифов, Избр. тв I, 171-172.
2. Текст или изложение, изявление, в които се прави такова разглеждане, такъв общ преглед. Всяка седмица той изработваше обзори за цялата страна. В. Нешков, Н, 375. Кратък обзор на изучаванията ми върху стимулационните и клетъчните явления .. е даден в шестото издание на учебника ми по Обща биология. Пр, 1953, кн. 1,
15. Библиографски обзор.
3. Рядко. Пространството, което се обхваща от погледа, взора на лице, което наблюдава; кръгозор. Стоеше спокойно, безразличен .. и здравото му око гледаше някак си навред, като че обхващаше в обзора си цялата стая, в която Христакиев не беше нищо повече от вещ. Ем. Станев, ИК III и IV, 542.
4. Спец. Възможност да се обхване с поглед, с взор, да се наблюдава околното пространство; видимост, обзорност. Тревогата ме е овладяла напълно.., когато през отворените врати на заведението стремително влизат двама мъже. Съглеждам ги първа — от моята маса имам свободен обзор. Ц. Драгойчева, ПД, 193. В гората и планината има естествено силни места,.., отделни върхове с голям обзор и обстрел, които могат да се задържат с много малко сили. П. Илиев, ЛВ, 131. Просторната рубка има пълен кръгов обзор. В центъра й е монтиран пулт, от който могат да се управляват всички механизми на кораба. ВН, 1961, бр. 2991, 4. Само за миг капитан Радков се озова пред индикатора за кръгов обзор. НА, 19Й, бр. 3185, 1.
5. Прен. Рядко. Обем, широта на интереси, познания; кръгозор. Обичайно е кооператори и кооператорки,.., да правят групови екскурзии из България,.. Така се разширява културният обзор на селските труженици. Ст. Поптонев, ОБЛ, 37.
6. Остар. Оглед. Влязохме в изложението. Един от комитета ни поведе да направим набързо един общ обзор на главните отдели. Ал. Константинов, БГ, 35.
— Рус. обзор.
ОБЗОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. В който се прави обзор, общ преглед, който е във вид на обзор (в 1 знач.). Към техниче
