изненадани — църковната камбана започна да бие бързо, нестройно, тревожно. Така можеше да бие само за голямо, общо бедствие. Г. Караславов, ОХ II, 575.
3. Вглеждам се, впервам очи, поглед, взор в някого или в нещо; втренчвам се, вторачвам се, взирам се. Забелязахте ли как беха се опулили во вас преспанци? Чудо големо: жена минава през чаршията! Д. Талев, ПК, 195. Трапезата стихна. Баба чинно се загледа пред себе си, дядо дълбокомислено се опули в паницата. И. Петров, ЛСГ, 16. Стъклата на големите отсрешни прозорци са в пламъци. Опулвам се и едва се досещам, че са залети от румени зори. П. Росен, ВПШ, 15. • Обр. Ние лежим и чакаме дълго, мъчително, докато вечерта пълзи крадешком и на изток се опулва жълта кръгла месечина. Л. Стоянов, X, 59.
О Опулвам / опуля очи. Разг. Силно се учудвам на нещо, смайвам се от нещо. Турчинът опули очи и се чудеше на голямата сила на младия селянин, който дигаше някак с леснина по петдесет, по осемдесет оки. Д. Талев, ЖС, 27. Подковачът опулил очи и викнал: — Я-а-а-а! Такова магаре за първи път виждам. А. Каралийчев, ТР, 107-
108. — Паша ефенди, писмото на комитите! Фазлъ паша разгъна и опули очи. Д. Марчевски, ДВ, 192.
2. Диал. Умирам, издъхвам. Към един часа през нощта стрина Мита довърши окачването на пердетата. Почистиха стаята от строшените саксии, поправиха разкривената картина на стената и, когато всичко беше привършено, тя се тръшна на леглото и застена: — Олеле, Божичко, свят ми се вие, олеле — глава, олеле, майка, — кръст, кръст, кръст!... — и опули очи в тавана. Чудомир, Избр. пр, 71.
ОПУЛВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от опулвам и от опулвам се; изпулване. И наистина нима тези груби души могат да схванат какво представляват две току-що поникнали бели зъбчета, .. милото опулва-не при повикване и доволната, безхитрост-на усмивка, че е открит този, който го вика. Др. Асенов, СВ, 99-100.
ОПУЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опуля като прил. Разг. 1. За очи — който е разтворен широко, изпъкнал, обикн. поради изненада, уплаха, ужас и под. емоционални преживявания; изпулен, ококорен, облещен. — Няма нужда да ви го представям, всички го знаете. Едва ли — помислих с досада аз, докато сядах на почетното място до него. Не бях естраден композитор, за да ме гледат с опулени очи момичетата от модерните кафенета. П. Вежинов, В, 9. Бальо, който въртеше опулените си очи, може би от желание да разбере защо се е намерил между тази навалица, подскочи. С. Чилингиров, ХНН, 92. Минавайки по срещния тротоар, аз виждах закачливите деца и Коска, която от добродушие също се смееше. Изведнъж лицето й се изкриви от душевна болка — види се границата на търпението бе мината — и в опулените й очи блеснаха искри. Ст. Гру-дев, АБ, 160.
2. Обикн. за човек — който е със широко разтворени, изпъкнали очи като израз на изненада, уплаха, ужас, гняв и под. емоционални състояния; изпулен, ококорен, облещен. — Няма да ни издаде.. — издума Хаджи Смион, като гледаше любопитно на Мунча, който, опулен, кълчеше пръстите си и въртеше глава. Ив. Вазов, Съч. VIII,
58. Малкото пътници, които се намираха тук-там в купетата, стояха зашеметени, опулени и смаяни от този изблик на радост. П. Стъпов, ГОВ, 112. Хората гледали опулени нашарените му [на Филип Тотю] от турските куршуми плещи, гърди и крака. Н. Ферманджиев, РХ, 77. И тъкмо бях потеглил, усетих зад гърба си някакво човешко движение. Така се стреснах, че заковах намясто колата.. — от задната седалка ме гледаше уплашено женско лице, доста продълговато, опулено, бледо. П. Вежинов, Б, 10.
ОПУЛЕНО. Нареч. от опулен; облещено, ококорено, изпулено. — „Нали тук живее дядо Никола с внучето си?“ — пита дядо Коледа. Захласнатото момченце отговаря само с глава и продължава да гледа все тъй опулено и смаяно. Д. Немиров, КБМ, 23. Детето беше съвсем неспокойно! Току се лепи о прозореца на купето или подскача като гумена топка от гувернантката при Гики и обратно. А по гарите се взира опулено във всекиго и пляска ръце, крещи за нищо. А. Страшимиров, Р, 235. Всички мълчеха и го гледаха опулено. Мнозина си помислиха, че е полудял. К. Величков, ПССъч. I, 160.
ОПУЛЯ1. Вж. опулвам и опулям1.
ОПУЛЯ2. Вж. опулям2.
ОПУЛЯМ1, -яш, несв. (диал.); опуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Опулвам. — И ти си заспал в туй време? Аз опулям очи. Ст. Чилингиров, ХНН, 155. опулям се, опуля се страд.
ОПУЛЯМ СЕ несв. (диал.); опуля се св., непрех. Опулвам се. Влегол волкот во колибата и., си рекол сам себе.. „Оти ми рече Кума Лиса да не се пулам горе во колибата, я чекай, ке се опулам, за да видам што имат.“ Нар. прик., СбНУ XI, 122. Се опу-лиф в арапска девойка, / кога видоф пусто лице църно, / лице църно, пусти зъби бели,/ и ми дойде грозно и неарно. Нар. пес., СбБрМ, 64.
ОПУЛЯМ2, -яш, несв:, опуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. За магарица — раждам. опулям се, опуля се страд.
