ОПУЛЯМ СЕ несв.; опуля се се., непрех. За магарица — раждам магаренце, муле. Мага-рицата ся опулила. (Н. Геров, РБЯ Ш, 377).
— От Н. Геров, Речник на блръгарский язик, 1899.
ОПУЛЯНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от опулям1 и от опулям се; опулване.
ОПУЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от опулям2 и от опулям се.
ОПУНЦИЯ ж. Бот. Кактусово растение с плоско стъбло и едри ядивни плодове. Opuntia. Опунциите бяха разперили широките си като тепсии, налепени една за друга трънливи плочи, а до корените им надигаха настръхнали гърбове гиганските как-туси-таралежи. П. Бобев, К, 121. На времето, когато мексиканската опунция се бе разпространила в Австралия и заплашваше да заплеви с непроходимите си бодилаци пасищата и нивите, едно внесено от Мексико насекомо .. спаси фермерите. П. Бобев, ОН, 101. В средата на XIX век в Австралия бил пренесен от Аржентина кактус опунция. Той бил използуван като жива ограда на полетата. ВН, 1959, бр. 2518, 4. Дървовидни са и кактусите опунции, които далеч надвишават ръста на издребнели-те техни потомци — стайните кактуси-джуджета. Н. Боев, Г, 37-38.
— От гр. собств.
ОПУС м. 1. Муз. Отделно музикално произведение, означено с определен номер в поредицата от произведения на композитор. В затихналата зала прозвуча опус 92 от Седмата симфония на Бетховен.
2. Остар. Дело, творба, произведение на автор, обикн. с литературно-художествено или научно съдържание. Писателят подари няколко екземпляра от опуса си, посветен на флората и фауната.
— От лат. opus 'произведение' през немски Opus или рус. опус.
ОПУСКАМ, -аш, и ОПУЩАМ, -аш, несв/, опусна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, опуснат, св., прех. Диал. 1. Изпускам, изпущам, изтървам. —Дръж го здравата да го не опуснеш! .. — Че като го опущиш, тогава какво ще го правиш без крив ключ? Ст. Даскалов, ЕС, 23. Грабнал си шапката и право в кръчмата.. Питах, разпитвах — нищо няма. Сигур съм я [тетрадката] опускал из пътя. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 371. През лятото то [детето] опусна веднъж кравите в чужда нива, .. съставиха им акт. Ил. Волен, МДС, 67. Черната крава, Лазаринка де, знаеш, стелка беше, та й бабу вахме досега... Па и ветеринарният се случи днес да отсъствува, че щяхме да опуснем телето... Но... напук на дявола и на душмани — излезе едно теле, ама красота ти казвам... Кр. Григоров, Н, 89. На Марко се свиди чаша да опущи, / да разсипе чашата сас вино.., / дигна чашата, та си вино пийе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 40.
2. Пускам, освобождавам някого или нещо. Такот Бога, пашо Дебрелио,/ девет годин мене любе чека. / Да ме пустиш любе да изпратим! Опусти га паша Дебрелия. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 219. Ка погледна Марко у дисаги,/ като виде сабля димиския / иф нему се сърце зарадува. / .. / Тогава взе Марко Кралевике, / та пресече три ситни синджи-ре,/ та опущи робйе низ синджире. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 10. Па си срешна [Марко] Милош Кеседжиа, /па на Милош тио проговори: / „Фала тебе, Милош Кеседжио! / Я опущи гиздави девоки, / че у них е мое пръв-но либе.“ Нар. пес., СбНУ ХЫУ, 31. Тамън си това продума,/ от небо ангел долете,/ донесе вакло ягненце,/ та па на Тодор думаше: / — Опущи сина Истатко, / та вакло ягне заколи! Нар. пес., СбНУ ХЫП, 473. — Фала вие,., яничаре, / опущете мене дясна ръка,/ да си пишем това ситно писмо, / да го пратим мене на дворове,/.. / защо Марко младо че да гине. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 88. опускам се и опущам се, опусна се страд. Та извади сабля от мегдана, / отсече му глава до рамене,/ па го тури коню у зобни-ца,/ па го даде цару го Станболу./ И йе нйе-га царо дарувало,/ от тъгай се царство опущило. Нар. пес., СбНУ ХЫП, 103. ОПУСКАМ СЕ и ОПУЩАМ СЕ несв.; опусна се св., непрех. Диал. Изпускам се, изпущам се, изтървам се. Изчезнаха те, прехвърлиха изглежда балкана, а той остана без тях сам, без опора. .. Как да им каже? Старият учител Цано всеки ден е в общината, току виж, че се опуснал пред кмета и, какъвто си е страхливец, ще идат и двамата в клопката. Ст. Даскалов, БМ, 48-49. — Питат го, разпитват го, той не казва; вика: опустих са, та паднех [в качето]. СбНУ XXXI, 105. През поле тича кошута, / кошута с младо еленце. / Всичка се сватба опусти, / та кошутата да фане. Нар. пес., СбВСтТ, 733.
О Опускам (опущам) /опусна сапуня. Диал. Допускам някаква грешка; обърквам, заба-тачвам нещо. — Е, какво, кажи де! Нали затова те чакаме толкоз време, да кажеш! — Нека каже Боньо, той е опущил сапуня! .. — Хубаво ви е постлал днеска! Ст. Даскалов, СЛ, 465. Опускам (опущам)/ опусна фронта. Разг. Преставам да се съпротивлявам, оставям се да бъда победен. Нищо чудно, ако един ден и местната дружба се разцепи, макар че Митьо Ганин няма лесно да опус-не фронта. В. Нешков, Н, 18. Опускам си (опущам си) / опусна си ръката. Диал. Посягам да ударя, удрям някого. — Ако започнеш пак да ми приказваш за баща си и братята си, ще си опусна ръката — заплаши я той.
В. Нешков, Н, 409.
ОПУСКАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от опускам и от опускам се; изпускане, опущане.
ОПУСНА. Вж. опускам и опущам.
