ли кафето. Вземи да го смелиш. П. Тодоров, Събр. пр II, 334. Когато на някой чи-ляк излизат много циреи, да земе 40 зърна черен боб /бакла/, да го опука в огъня, да го натрий на циреите си. СбНУ VII, 144. // Правя пуканки. — Донеси да опукаме царевица, та и Кунка да си хапне. К. Петка-нов, МЗК, 119. Опуках малко царевица. опуквам се, опукам се страд.
ОПУКВАМ2, -аш, несв.', опукам, -аш, св., прех. Разг. Неодобр. 1. Изяждам или изпивам голямо количество, много или всичко; изпуквам3, оплюсквам. Зимата се случи люта и дълга, опукахме и последния чувал с брашно. А Бяха изгладнели като вълци и опукаха всичката храна до кора хляб, която намериха в изоставената колиба. А Опукахме два литра вино на гладно, без мезе.
2. Разш. Изхарчвам, пропилявам голямо количество, много или всичко (пари, имот, богатство, състояние и под.); изпуквам3, прахосвам. Вземаше често пари назаем и ги опукваше за един ден. А Изкарах отпуската си на море и опуках всичките си пари до лев. А Той получи в наследство големи имоти, но за няколко години опука това богатство с гуляйджии и безделници, опуквам се, опукам се страд. За една седмица що ядене се опука.
ОПУКВАМ СЕ несв.', опукам се св., непрех. Разг. Напивам се с алкохол, ставам пиян; на-смуквам се, наплюсквам се, насвяткам се, нарязвам се, натрясквам се, натаралянквам се. Като се съмнеше, видиш ли го намъкнал се надве-натри, и изветрял, и де де, той ще намери от кал врата, ще са срине някому на главата, и до вечер ще са опука хубаво. Ил. Блъсков, ПБ И, 62.
О Какво (каквото, колкото) <си> очукам, <си> опукам. Разг. Изхарчвам, пропилявам, пропивам всичко, което успявам да спечеля, обикн. пари. — Махни го тоя пияница, какво очука, опука. Ст. Даскалов, СД, 287.
ОПУКВАМ3, -аш, несв.', опукам, -аш, св., прех. Прен. Разг. Неодобр. Удрям внезапно някого, обикн. по лицето, по бузата с длан, удрям някому плесница, шамар; за-шлевявам. Жената се извърна рязко и опука нахалника по лицето в момента, когато й пребъркваше чантата. А Той замахна бързо и го опука по врата. II В съчет. с плесница, шамар. Нанасям с внезапен удар (плесница, шамар и под.); удрям, бия, зашлевявам, зашивам*. Тя се изви гневно, та му опука такава плесница, че видя чак звезди по бял ден. А Опука му такъв силен шамар, че той политна и без малко да падне на земята, опуквам се, опукам се страд. и взаим.
ОПУКВАНЕ1, ср. Разг. Отгл. същ. от опуквам1 и от опуквам се.
ОПУКВАНЕ2, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от опуквам2 и от опуквам се.
ОПУКВАНЕ3, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от опуквам3 и от опуквам се; удряне.
ОПУЛВАМ, -аш, несв. \ опуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. В съчет. с очи. Разтварям очите си широко, при което те се закръглят и изпъкват, обикн. при изненада, уплаха, ужас, гняв, учудване и под. силни емоционални преживявания; изпулвам, око-корвам, облещвам. През деня беше сражението. Чичо Гого го наблюдава от Райчин чу-кар, .. застанал до един храст, подпрял се на кривака, опулваше очи нататък, откъдето идваха гърмежите. Кр. Григоров, Н, 171. Всички тия люде [селяните] бяха водени от неукротима ярост.. И те вървяха напред, .. стискаха здраво дръжките на косите и секирите, опулили кръвясали очи. Д. Талев, И, 554. Както си седях в трамвая, изведнъж ми мина през ума, че тая ваша разходка е... тъй да се рече... — Какво?
— Съмнителна... Опулих очи от изненада и недоумение. Др. Асенов, СВ, 44. — Приказки! — размърда се Дечо.. Талъсъми няма..
— мале-мале! Няма ли? Я da те заведа аз някоя вечер нататък, по месечина — заклати глава Златан.. Борю бе опулил сините си очички и гледаше ту единия, ту другия. К. Константинов, СЧЗ, 98-99. опулвам се, опуля се страд.
ОПУЛВАМ СЕ несв.', опуля се св., непрех.
1. За очи — разтварям се широко, обикн. поради изненада, уплаха, ужас и под. силни емоционални преживявания; изпулвам се, ококорвам се, облещвам се. Изпърво той [Зеленко] заговори за странични неща, но пак във връзка с някакви магии и духове, .. но Рашко току присядаше да му разказват, слушаше със задъхано сърце, а очите му все повече се опулваха. Ив. Хаджимарчев, ОК, 405. — Милион! Боже Господи... Велинчо, — закръсти се Кирилица и очите й се опулиха от учудване.. То са много пари, Велинчо! Елин Пелин, Съч. I, 57. Внезапно стъклените му втренчени очи се опулиха по-страш-нд. Ив. Вазов, Съч. VIII, 125.
2. Обикн. за човек — поглеждам със силно разтворени, изпъкнали очи като израз на изненада, уплаха, ужас, гняв и под. емоционални състояния; изпулвам се, облещвам се. На верандата излиза майка му, тя го зърва и тръгва зарадвана към него, но след няколко крачки спира и се опулва изплашено:
— Какво има? Какво се е случило? Др. Асенов, ТКНП, 48. — Колко ще струва една такава работа? — запита той, след като разправи за какво е дошъл. — Само две хиляди лева — каза инженерът. — Знайте, ние инженерите с малко се задоволяваме. Чичо Иван се опули от учудване. Хр. Радев-ски, Избр. пр III, 94. На други седенки или буля й ще излезе, или някоя леля — ще под-реме, ще си отиде. Тука се опулили тримата й братя, треперят да не лапнат сестра им. П. Тодоров, Събр. пр II, 267. И изведнъж [проходчани] се опулиха, изтръпнали,
