от стъкло с тънко покритие от сребро, алуминий или от гладко полиран метал с пълно отсъствие на хроматична аберация, използвано в оптиката, осветителната техника, в измервателните и медицински апарати. Знаете ли, че оптическите огледала, прожекторите и автомобилните фарове са покрити със сребро, родий и хром? Св. Райчева, К, 67. Оптически мерник. Спец. Техническо приспособление на огнестрелни оръжия, което се състои от система оптически уреди, чрез които се постига максимално точно прицелване на голямо разстояние; оптичен мерник. Най-добрите стрелци в дружината бдяха непрекъснато с пушките и биноклите си. Те успяха да видят снайпериста — познаха го по блясването на слънцето в оптическия мерник на пушката му. П. Вежи-нов, НС, 5.
ОПТИЧЕСКИ. Нареч. от прил. оптически; оптично. Както личи на снимката очите оптически биват смъкнатни надолу чрез самите очила. Жд, 1967, кн. 6, 17.
ОПТЙЧКА ж. Жена специалистка по оптика. Оптичката Йорданка Борисова проверява старателно точността на микроскопите. ВН, 1960, бр. 2616, 2.
ОПТИЧНО. Нареч. от прил. оптичен; оптически. Има и такива двойни звезди, които всъщност са раздалечени много една от друга, но видимо са близки.. В такива случаи казваме, че звездите са само оптично двойни. Г. Томалевски, АН, 307-308. По същото време [1871 г.] немският химик Пфлюгер изследва отнасянията на белтъчните вещества към светлината. Той установява, че всички белтъчини са оптично активни и въртят плоскостта на поляризираната светлина наляво. К. Колчаков, БВ, 6.
ОПТОФОН м. Физ. Оптически апарат, използван от слепи, чрез който видимия, графичен образ на буквата се превръща в определен звук. Оптофонът изменя печатните букви в звукове посредством една фо-тоелектрична клетка. ВН, 1961, бр. 2337,
4.
— От гр. олтк; + фа)уо(у) 'глас, звук' през рус. оптофон.
ОПУБЛИКУВАМ, -аш, несв. и се., прех. Остар. Книж. Обнародвам, публикувам.
— Аз държа в ръцете си твоето бъдеще и кариера, които ще бъдат достойни за за-виждане, ако си предан, както държа и разписките ти на полицията. Разбираш ме — които мога да опубликувам, щом се усъмня в твоята вярност. Ив. Вазов, НП, 64. Щом опубликуват предварителните списъци, агентите както на либералите, тъй и на консерваторите се залавят за тяхното внимателно преглеждане. Пряп., 1903, бр. 5, 2. Така описва битката при Дюнис една славянска газета, .. но не е една само газета, която опубликува българските военни дела. СПл, 1876, бр. 27, 105. опубликувам се страд.
ОПУБЛИКУВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от опубликувам и от опубликувам се; обнародване, публикуване.
ОПУЙЧА СЕ. Вж. опуйчвам се и опуйчувам се.
ОПУЙЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; о пуйча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Пренебр. 1. Добивам замислено, озадачено изражение, обикн. от недоумение, от нещо неприятно; омърлушвам се, оклюмвам, опулвам се. Поканили стражарите Богдана в една тъмна стаичка. Опуйчил се тук Богдан, замислил се. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 17. — Ти какво си се опуйчила? — Защо пък опуйчила, все с такива просташки думи си служиш — каза тя, готова да се разсърди. — Е, сбърках, Райне. Трябваше да кажа: защо нямаш настроение, ама нй, отвикнах да се изразявам купешки, прощавай. Ем. Станев, ИК I и II, 38. Иван спря сред пътя и се замисли. Това направи впечатление на Клинката.. — Какво се опуйчи? Върви в чифлика! К. Петканов, ЗлЗ, 98. — То тоги-ва види се, че ние тая нощ наместо в нашия валор, влезле сме в този, който е идял отгоре.. Сватанаците се опуйчиха. (превод) Лил, 1884, кн 7, 14.
2. Изненадвам се, стряскам се, озадачавам се, обикн. от внезапното появяване на някого или нещо; опулвам се, недоумявам. Внезапно над главите ни с мощен, оглушителен рев на моторите си ниско прелетя боен самолет. Опуйчихме се и замръзнахме за миг на местата си.
ОПУИЧВАНЕ ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от опуйчвам се.
ОПУЙЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от опуйча се като прил. Разг. Пренебр. Озадачен, изненадан, опулен от недоумение; слисан. Тя им се извини, че се е забавила, но те я погледнаха учудени и опуйчени. Влюбените не забелязват времето! Ив. Вазов, Съч. XXV, 27.
ОПУЙЧУВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар.); опуйча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Пренебр. Опуйчвам се. Мина се неделя, две, три. Петър наместо да се развесели, че е дошел в селото си, при своите си, той от ден на ден пд се опуйчу-ваше. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 34.
ОПУЙЧУВАНЕ ср. Остар. Пренебр. Отгл. същ. от опуйчувам се; опуйчване.
ОПУКАМ1. Вж. о пуквам1.
ОПУКАМ2. Вж. опуквам2.
ОПУКАМ3. Вж. опуквам3.
ОПУКВАМ1, -аш, несв.; опукам, -аш, св., прех. Разг. 1. Чрез нагряване правя известно количество или всички зърна кафе и др. да се изпекат. Иди виж ратаите опукаха
