вите опръхнали устни едвам се помръдваха. Н. Нинов, ЕШО, 103.
ОПРЯГАМ, -аш, несв.\ опрегна, -еш, мин. св. опрёгнах, прич. мин. страд, опрёг-нат, св., прех. Диал. Поставям впрегатно животно в ярем, за да тегли кола или земеделско оръдие и др.; впрягам, запрягам. Косер-ката си беше взел хляб за цяла неделя да спи на нивата и като мислеше, че сутре ще трябва да опрегне пак у зори, пусна си воловете да пасат край дола из широколис-тата биволска кощрява. Ц. Гинчев, ГК, 323. Недко в яъре у влезе ,/ изведе конче ранено, /юзда му туря от звезда,/.. /с тънка го зъмя йопрегна. Нар. пес. СбВСтТ, 626.
— "Леле бело, мило либе до сърце, / ако би-дем я сирота злочесна / премени ме у алено, чоено, /та хопрегни до два коня атлии /хо-прегни ги във зелена кочия. Нар. пес., СбВСтТ, 561. // Нагласявам кола или земеделско оръдие да се движат, като впрягам, запрягам в тях добичета. На изток се разбе-ляваше, а Ганчо, мокър до коленете от хладната роса, се яви при воловете си. През деня той ора до икиндия, опрегна си колата с ралото на нея и отиде на Песча-на, на другата нива. опрягам се, опрегна се страд.
ОПРЯГАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от опрягам и от опрягам се; впрягане, запрягане.
опсонин, мн. -и, м. Биол. Защитно тяло в кръвния серум, което въздейства върху микробите, като засилва фагоцитите. Ако левкоцитите бъдат смесени с микроби, те не проявяват действието си; за тяхното действие са необходими особени вещества, наречени опсонини. Б. Кърджиев, ОПА, 209.
— Англ. opsonin от гр. бц/toveti) 'купувам (приемам) храна'.
ОПСУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Грубо. Псувам много на брой, всички или всичко. Дядо Павел Караманеца сумтеше насаме зад къщичката.. Опсува задочно с щърбата си уста неканените гости — ве-селбари. Т. Харманджиев, КВ, 75. За да се уталожи, опсува и близките на окръжния акцизен началник. Т. Харманджиев, КЕД, 104. Марко му са криво вижда,/той започна да опцува / "Ой та тебе, латинянко,/ ти, латинска гивиндиюГ Нар. пес., СбНУ XLVI, 9. Ракиа е жена опцувана, / а виното
— каща облювана,/ тутуня е пари изгорени! Нар. пес., СбНУ XLIV, 461.
— Друг. (диал.) форма: о п ц у в а м.
ОПТАНТ м. Книж. Юрид. Лице, което има право на оптация, на избор на друго поданство, гражданство.
— От лат. optansantis 'желаещ, домогващ се' през рус. оптант или нем. Optannt.
ОПТАНТКА ж. Книж. Юрид. Жена оптант.
ОПТАЦИЯ ж. Книж. Юрид. Право на избор на поданство, гражданство от население, обитаващо територия, която предстои да премине от владение на една държава във владение на друга държава.
— От лат. ор(аЦо ‘желание’ през рус. оптация.
ОПТИК, мн. -ци, м. Учен, специалист по оптика. Преди войната той [майор Федо-сенко] е бил известен инженер-оптик и сега, струва ми се, повече от професионално чувство, отколкото от нужда бе украсил лицето си с две изумително прозрачни лещи. П. Вежинов, ВР, 41. Четиринадесет години по-късно Фраунхофер, немски оптик, изучавайки спектъра на слънцето намери, че той е прорязан от редица тъмни линии, които бяха наречени в негова чест Фраун-хоферови линии. Физ. X кл, 1951, 191. В съвместна работа лекари, оптици и химици., са създали една специална камера за снимки във вътрешността на човешкия стомах. ВН, 1959, бр. 2571,4.
ОПТИКА мн. няма, ж. 1. Физ. Дял от физиката, който се занимава с изследване на зрителните и светлинните явления. Тук трябва да ви кажем, че осъществяването на телевизионните предавания стана въз-можно благодарение напрегнатата работа на много учени специалисти в областта на физиката,.. оптиката., и др. К, 1963, бр. 1, 18. Който прехвърли няколко тома от съчиненията му [на Гьоте], посветени на метеорология, оптика, минерология.. ботаника и т.н., ще остане смаян от разнообразието на предмети и проблеми. М. Арнаудов, Г, 52. Архимед работил и в областта на оптиката.. Много въпроси, свързани с отражението и пречупването на светлината, били изследвани от Архимед в недо-стигнало до нас негово съчинение по оптика. Матем., 1967, кн. 2, 5. Има един закон в оптиката, че когато лучи от светлината минуват през същата среда, простират ся по прави черти, нъ когато преминат в друга по-плътна или по-рядка среда, те ся отбиват от правата си посока. НКАФ (превод), 119-120. Електромагнитна оптика. Електронна оптика. Геометрична оптика. Техническа оптика. Вълнова оптика. Инфрачервена оптика.
2. Производство и търговия на уреди и прибори за гледане или наблюдение. Оптиката произвежда най-нови образци измервателна апаратура. А Българската оптика се стреми да се изравни с европейските стандарти в това производство.
3. Събир. Самите уреди и прибори за гледане и наблюдение. Съвременните космически кораби са оборудвани с най-модерна оптика. А Най-новите образци танкове са снабдени с електроника и оптика за нощно виждане и прицелване. А Заводът е влязъл в договорни отношения с други фирми за износ на оптика.
