върху интересния им прелет. Н. Боев, ВН, 1961, бр. 2985,4.
ОПРЪХВАМ, -аш, несв.; опръхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. 1. Обикн. за земя, почва, пръст — засъхвам по повърхността и ставам пръхкав, ронлив, рохкав; изпръхвам1. Щом се стопи последният сняг на мартенската виелица и земята по припеците опръхна, машините задимяха и нагазиха чернозема. С. Северняк, ОНК, 93. — В Елнъзач ходи ли на оран? — Утре ще ида за първи път тая есен. — Остави за други ден. Нека малко да опръхне земята, та заедно ще отидем. К. Петканов, X, 57. И пукнеше ли пролет, опръхнеше ли земята от топлото слънце, към някогашните табии хукваше да играе младата челяд на шуменци. Г. Русафов, ИТБД, 25. — Кално ще бъде утре, дядо Дойно! — Там, дето ще ора, земята е оцедлива — скоро опръхва. К. Петканов, ОБ, 52. // За улица или път — изсъхвам след намокряне. Веднага щом напече слънцето и мокрите от снощния дъжд улици опръхнаха, той надзърна в единствената стаичка на къщичката зад склада и подвикна: — Мамо, отивам у бабини... Г. Русафов, ИТБД, 254. Двамата тръгнаха един до друг. Влечеха крак по опръхналия път и не бързаха да се погледнат. К. Петканов, ЗлЗ, 154.
2. За хляб или друга тестена храна — вкора-вявам се, изсъхвам и се сипя, роня на трохи; изпръхвам1. — Още малко и щях да се задавя. Хлябът е много корав. — Вчера е печен, но е опръхнал. К. Петканов, СВ, 196. Питите, печени във фурната преди няколко дена, вече бяха опръхнали. А Козунакът не ставаше за ядене, защото беше стар и опръхнал.
3. За растение, плод — загубвам сочността си, изсъхвам и ставам ронлив, сипкав. Вървеше направо през есенно жълтеещото се поле, през оглозгани от добитъка стърнища и опръхнали царевици, преметнал палтото си на рамо. Ст. Марков, ДБ, 408. Клюмна царевицата върху сгорещената пръст, житата сгърчиха класове, опръхнаха, избледняха. Ст. Марков, ДБ, 213.
4. За кожата на открити части от човешкото тяло — засъхвам и губя своята еластичност и мекота, обикн. от лоши атмосферни условия (студ, вятър, горещина и под.); изпръхвам. Той беше среден на ръст, слаб, с опръхнало от ветровете черно скулесто лице. Сл. Чернишев, ВМ, 64. Лицата им бяха почернели от слънчевия пек и опръхнали от вятъра на равнината. А. Каралийчев, ТР, 72. Хаджи Коста: —А дъщеря ни, тя да не хваща къщна работа, а? Злата: — А че сега света, хаджи, става други: една майка.. не тряба да оставя дъщерята си на мазане, на пране, на промиване, защо че ръцете й са развалят. Сетне, не бива и да готви, защо че от огъня лицето й са разваля — опръхва. Д. Войников, КЦ, 2. Когато кожата опръхне и се зачерви, добре е да се маже с чист лой или ленено масло, смесено с еднакво количество киречена вода от аптеката. Лил., 1884, кн. 7, 24. // За устни — изсъхвам и се напуквам; изпръхвам1. Страните й [на бригадирката] загоряха, ожурени от слънцето и вятъра, устните й опръхнаха, ръцете й станаха по-яки. А. Каралийчев, ГЩ, 129. Лицето й беше обгорено от слънцето, устните й опръхнали. Ст. Марков, ДБ, 185.
ОПРЪХВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от опръхвам; изпръхване1.
ОПРЪХНА. Вж. опръхвам.
ОПРЪХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от опръхна като прил. Разг.
1. Обикн. за земя, пръст, почва — който е засъхнал по повърхността и се рони; рохкав, ронлив, изпръхнал. Христо не се вслушваше в приказките на жените.. През деня ходи на нивата да угари. Опръхналата земя се работеше много леко. Чудеше се с какво да засее нивата — със зимница или с пшеница. К. Петканов, X, 27. В опръхналата тиня лястовици събираха кал за съборените им от земетресението гнезда. Ст. Мокрев ЗИ, 34. Опръхналата земя дишаше леко и спеше, приспивана от сънния шепот на дърветата. К. Петканов, БД, 226. // За земна площ, повърхност — на който почвата, пръстта е изсъхнала и се рони, троши. Нагреба [сеячът] с коравата си шепа жито. Тежко замахна. Зърната се пръснаха като крилати птичета сред буците, наместиха се в пукнатините на опръхналата орница.
А. Каралийчев, ЛС, 63. Из опръхналите ниви излитаха волни чучулиги и се устремяваха като стрели нагоре към небесната вие, към животворното слънце. Г. Русафов, ИТБД, 46.
2. За хранителен продукт, обикн. хляб, пита и др. — който по повърхността се е вкора-вил, втвърдил; изпръхнал, поизсъхнал. Извадихме опръхналата пита и я разчупихме на четири парчета. А Намокрих опръхналия хляб с малко вода, за да може да се яде.
3. За лице, ръце, бузи или други части от човешкото тяло, които са открити — който е със засъхнала, загубила еластичността си кожа, обикн. поради действието на атмосферните условия (вятър, слънце, студ и под.); изпръхнал. Но по издрасканите от тръне и осили ръце, по опръхналото и измъчено от безсъние лице всеки лесно би се досетил, че този млад човек не е добил загара си на почивка край морето. Г. Русафов, ИТБД, 243. Златка е още крехко момиче с опръхнали бузи и засъхнали от жегата устни, с бял ръченик и дълга козирка над челото. А. Каралийчев, ПД, 46. // За уста, устни — който е изсъхнал и напукан; изпръхнал. Веска седеше редом с него.. Те го питаха, тия очи, те му разказваха, а розо
