и бавно я опружи назад като крило, готово да загребе въздух и да се понесе напред. М. Смилова, ДСВ, 287. Гончията Банчо настръхна, стисна юздите и опружи крака напред, готов <}а ги удари всеки миг в гърдите на коня. И. Вълчев, СКН, 226. — Няма мир и радост в сърцата им, сине. Ястреб е опружил криле над царския град, впил стръвен глед в сърцата на людете, вие се и дебне къде да забие нокти и клюн. М. Смилова, ДСВ, 176. Легнала Гена, заспала, / сложила глава в трендафил, / опружила крака в каланфир. Нар. пес., СбВСтТ, 562. опруж-вам се, опружа се страд.
ОПРУЖВАМ СЕ несв.\ опружа се св., неп-рех. Остар. Книж. За човек или животно — опъвам тялото си, обикн. като лягам; из-пружвам се, изопвам се, изтягам се, изпъвам се. Примигва уморен и Палъо, и току слага глава на торбичката. Уж на торбичката, пък скоро му се сторва, че е на меки кади-фенца. Опружва се — влакът., го понася: — так-так-так, так-так-так... Ст. Даскалов, ПЯ, 72. За пръв път от два-три дни се наядоха и се изтегнаха на напечения плочник. Гушките им [на петлетата] се издуха като топки, навярно им тежаха, .. затова се оп-ружиха така. Ст. Даскалов, ЕС, 210. // За част от човешкото тяло, обикн. крайник — изпъвам се, изопвам се, опъвам се, изпруж-вам се. Той [дядо Станко] се наваля на сен-чица и болният му крак току се опружва. Ст. Даскалов, ПЯ, 40.
О Опружвам / опружа нозе. Диал. Пренебр. Умирам. — Както беше ни подхванало, и добитъкът, и ние щяхме да опружим нозе от глад. Ако е пек неделя-две, ще има с какво да се залъжат животните по полето, а ние ще изтраем. М. Смилова, ДСВ, 170.
ОПРУЖВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от опружвам и от опружвам се; изп-ружване.
ОПРЪСКАМ. Вж. опръсквам.
ОПРЪСКВАМ, -аш, несв.\ опръскам, -аш, св., прех. 1. Намокрям или изцапвам нещо или някого на отделни места или изцяло с течност, обикн. вода, кал, кръв и под.; напръсквам, изпръсквам. Пантелей не подравни двора си., и Гичка.. трябваше тази сутрин да вдига полите си, за да не ги опръска с разкиснатата, рядка кал. А. Гуляшки, МТС, 330. Препусна през реката, опръска няколко жени, що беляха платно. К. Петка-нов, ОБ, 223. Веднъж едно от децата на Петровица беше опръскало с кал детето на Божаница. Елин Пелин, Съч. 1П, 14. — Кой ще води това диване? — каза стражарят сърдито, като вдигна ръка да удари кончето, което опръска ръкава му с пяна. Ем. Станев, ВТВ, 52. Не хвърляй камък в рядка кал, ще те опръска. Послов.
2. За течност — като пръскам, разпръсквам се, покривам нещо или някого отчасти или изцяло; изпръсквам. Птицата подскочи с последна сила, а от пронизаната й гуша бликна струя кръв. Няколко капки опръскаха сърмените поли на Сарината диплени-ца. Ст. Загорчинов, ДП, 259. Мама хвана вимето й [на кравата], стисна го и струйка мляко ме опръска по ръката. Кр. Григоров, ОНУ, 106. Славян Дойков .. неусетно наклони чашата с вино, който беше взел в ръка и няколко капки вино опръскаха лачените обуща на царя. Д. Ангелов, ЖС, 204.
3. Диал. Разливам, разплисквам течност (обикн. от някакъв съд и под.). Цанко наля вода от голямата чугунена кана. — Полека, полека, ще я опръскаш! — подвикна му госпожата, като видя колко силно трепереше ръката му. О. Василев, ЖБ, 102. опръсквам се, опръскам се страд. и възвр. Около триста души — мъже и жени са посекли тука с топор. По-напред са ги събличали голи да се не опръскат дрехите. Ив. Вазов, Съч. XVI, 99. — Във вашата смрадлива локва — с глен и жабуняк покрита, — камък хвърлиш, да се опръскаш само! П. Тодоров, Събр. пр III, 360. После натиснаха поилките, опръскваха се, но не се отдръпваха.. докато се напиха. Ст. Даскалов, ЕС, 90.
ОПРЪСКВ АНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опръсквам и от опръсквам се; изпръскване.
ОПРЪСТЕНЯ. Вж. опръстенявам.
ОПРЪСТЕНЯВАМ, -аш, несв.; опръстеня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Зоол. Поставям пръстен със специален знак върху крак на прелетна птица за изучаване миграциите, дълголетието и други биологични особености. Научните сътрудници от станцията „Чарлз Дарвин“ вече са започнали да опръстеняват някои видове водни и крайбрежни птици. Това маркиране с пръстени, които носят различни индивидуални номера, се извършва, за да се установи както миграционният им път през време на прелета, така и разселването им по нови места. Н. Боев, Г, 83. През зимата на 1981г. средношколците-природозащитници взеха участие в подхранването на фазаните и сърните, а през пролетта опръстени-ха 62 лястовици и 7 щъркели. ПЗ, 1981, кн. 10, 27. опръстенявам се, опръстеня се страд. Птиците се опръстеняваха обаче само в Добруджа във Висшия земеделски изпитателен институт в село Генерал Тоше-во. ВН, 1958, бр. 2003,4.
ОПРЪСТЕНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Зоол. Отгл. същ. от опръстенявам и от опръстенявам се. При дооро гледане пойната птичка живее повече от десетина години, но в природата рядко доживява третото лято — .. установено по данните от масовото провеждане на опръстеняване на птиците. Вл. Помаков, ПДП (превод), 8. Резултатите от опръстеняването на 22 000 щъркела у нас хвърлят доста светлина
