4. Магазин за изработване и продажба на очила и други уреди и прибори за гледане и наблюдение. Купих си лещи и нови рамки за очила от оптиката на ъгъла до площада. А В оптиката на съседната улица се продават нов модел театрални бинокли.
— Рус. оптика, фр. optique от гр. олгисп.
ОПТИМАЛЕН, -лна, лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Възможно най-благоприятен, най-добър или най-подходящ. Чрез създаването на херметически стаи на оптимални атмосферни условия с постоянно барометрично налягане, ние изключваме негативното влияние на неговите резки падения и осигуряваме своеобразни условия за почивка на човешкия организъм. HT, 1961, кн. 1, 4. Тая способност [на храносмилателните органи] може да се понижи до такава степен, че детето да не понася вече по количество и качество необходимата му оптимална храна. Пр, 1953, кн. I, 30. Във всеки даден момент в кората [на мозъка] има някакъв участък, в който са се създали най-благоприятни или както се казва „оптимални“ условия за възбуда. Псих. X кл, 81. При костни счупвания или измествания пострадалите крайници също могат да бъдат поставени в желаните оптимални положения. НТМ, 1966, кн. 214, 41. Оптимален режим. Оптимална температура. Оптимална влажност. Оптимална скорост. Оптимална форма. Оптимален ъгъл. Оптимални граници.
2. Който в най-висока степен, най-много отговаря, съответства на желаното или задоволява щуждите, изискванията. За оптимал-ното задоволяване на нуждите на организма от храна се изисква необходимите хранителни вещества не само да се приемат под формата на най-подходящи ястия, но и последните да бъдат най-подходящо съчетани в съответствие с режима на хранене. Н. Сотиров, СК, 14. Корабите на подводни криле съчетават оптимални качества
— голяма скорост, мореходност, устойчивост и икономичност. ВН, 1961, бр. 3042,4.
— Развитието й [на промишлеността] в нашия край се забави. Затова на първо време трябва да мислим за техническата реконструкция на предприятията в окръга, .. с оглед автоматизация на процесите и оптимално използуване на машинния парк. П 1970, бр. 7, 4. Оптимално хранене на домашните животни.
3. Който е, изразява се в най-висока степен, достига до пределната граница по сила, степен на проявата си; максимален. При култивирането на 33°С пеницилиназата се доказва в първите 24 часа от посявката. Оптималната концентрация достига на 9-16-я ден, след което количеството на пеницилиназата по-бавно или по-бързо спада спонтанно. Пр., 1952, кн. 6, 28. Оптимална мощност.
4. Като същ. оптималното ср. Нещо, което е в най-голямо количество или в най-висока степен; максималното. В своята работа той е усърден и е способен да даде оптималното. А В творчеството си писателката невинаги дава оптималното, на което е способна.
— От рус. оптимальнмй.
ОПТИМАЛИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Правя нещо да стане по-добро, ефективно, оптимално; усъвършенствам, оптимизирам. Чрез компютрите се откриват възможности за значително оптима-лизиране на научните изследвания, опти-малиизирам се страд.
ОПТИМАЛИЗЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от оптимализирам и от оптимализирам се; оптимизиране.
ОПТИМАЛНО нареч. Книж. 1. Възможно най-благоприятно, най-подходящо. Един оптимално дозиран стимулационен подтик на снабдените с големи потенциални възможности ембрионални клетки на семенния зародиш са в състояние., да тласнат и повдигнат целия последващ процес на вегетативно развитие на едно по-високо ниво. Пр, 1953, кн. 1, 21.
2. Възможно в най-висока степен или в най-големи размери и под.; максимално. Л. Че-бишов е доказал, че оптимално приближената функция (х) към f(x) принадлежи на класата равномерно приближени функции към/(х). М. Константинов, ТММ, 250.
ОПТИМАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на оптимален. Кайсиево-вишнева градина нямаше, сега копаеха дупките, в които ще засаждат фиданките. Ред кайсии, ред вишни, за да има ритмичност в цъфтежа и в зреенето, както и в прибирането на плода. Според специалистите такова съчетание дава най-голяма оптималност на подобен род трайни насаждения. Ст. Поптонев, НСС, 245. Изказаният тук принцип за оптималност на управлението на една система е даден от известния математик Ричард Белман. Ма-тем., 1966, кн. 5, 5.
ОПТИМАТИ мн. Истор. Представители на привилегировано патрицианско съсловие в Древния Рим (края на И-I в. пр. Хр.), които изразявали интересите на висшите слоеве от робовладелската аристокрация. От една страна богатите и знатни [римски] фамилии (оптимати) разбогатяли ищи повече от по-напред, защото обсебяли обществените земи, купували за малка цена земите на осиромашелите челяди и тъй си съставяли грамадни поместил. Н. Михай-ловски, РВИ (превод), 238. Така са наричали в старий Рим привилегированите граждане, които са стараяли да запазват само за себе си важните държавни служби. Т. Коджов, Р, 51. Богатите и знатните римляни (които наричали оптимати) живяли съвсем
