ОПРОСТАЧВАНЕ 693 ОПРОСТЙТЕЛСКИ
опростачва културните. Хр. Бръзицов, НЦ, 294. Зле възпитаваните родители също така зле възпитават и своите деца. С лошия си пример за подражание неусетно ги опростачват.
2. Правя нещо да стане пошло, просташко; принизявам, опошлявам, овулгарявам, опорочавам. Пиянски провиквания и ругатни опростачиха празничната музикална атмосфера в ресторанта, опростачвам се, опростача се страд.
ОПРОСТАЧВАМ СЕ несв.; опростача се
св.у непрех. Разг. Грубо. Придобивам качества на простак, заприличвам на простак.
ОПРОСТАЧВАНЕ ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от опростачвам и от опростачвам се.
ОПРОСТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опростя1 като прил. 1. Който е по-прост, по-лесен, достъпен за разбиране или извършване. Той си представляваше нещата опростени. Русите ще се зададат, войводите ще ударят турците в гърба, ще ги объркат и цяла Равна гора ще стане българска земя. К. Петканов, П, 85. Понастоящем в различните печатни издания в страната вече се употребяват 425 опростени йероглифи. Широките народни маси., посрещат с радост тези опростени йероглифи. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. // Който е представен елементарно, в общи линии; схематичен. Нашите добронамерени, учебникарски, опростени отговори се плъзгаха върху полираните им като слонови топки мозъци, без да събудят нито една от желаните от нас представи. О. Василев, ЖБ, 382. Образите в стихотворенията на Вътъо Раковски често пъти са опростени. С, 1952, кн. 2, 190.
2. Който се отнася само до основните положения на някаква област, специалност; елементарен. В такъв случай особено ценни помощници в професията ви ще бъдат бразилските аптекари, които обикновено не четат рецептите на лекаря, а приготвят лекарствата си по свой опростен метод. Св. Минков, ДА, 51. Лекарството е изготвено по опростена рецепта. А В производството на тези изделия се прилага опростена технология. // Който е най-обикновен, всекидневен. Той се питаше не са ли това Стрезов и майка му, които срещу неговата жестокост му показват прелестите на своя нов и съвсем опростен живот? Д. Не-миров, Д, 114.
3. За човек — който мисли или чувства твърде повърхностно, без да взема пред вид или да долавя сложността на нещата; елементарен. — Виждаш ли, аз съм... Не като всички хора... А Ванко е много опростен е чувствата си. М. Грубешлиева, ПИУ, 145.
ОПРОСТЕНО. Нареч. от опростен; елементарно, схематично. Не можем да не признаем, че слабо познаваме нашия съвременен живот и че дори когато знаем нещо за него — изобразяваме го от плитки позиции, конюктурно, опростено. Ем. Коларов, ЛФ, 1956, бр. 9, 2. Академик Шмид подроб-но анализира описания по-горе опростено процес и показа, че в случай на равномерно разпределение на газовите и твърди частици на първоначалния облак, квадратните корени на радиусите на планетните орбити трябва да образуват приблизително аритметична прогресия. Н. Николов и др., СС, 109.
ОПРОСТЕНЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Опростителски. Схващането на Ст. Заимов, опростенческо и наивно, се възприемаше дълго време. Ив. Унджиев, ВЛ, 89.
ОПРОСТЕНЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. опростенчески; опростителски, елементарно. Докладчикът съвършено тясно, ограничено, опростенчески разбираше изискването за „Партийност“. РД, 1959, бр. 307, 2. Развитието на едно общество с многопартийна система неизбежно изисква от личността нов подход към явлението демокрация, на което не бива да се гледа опростенчески.
ОПРОСТЕНЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Опростителство. Покрай ценните произведения бяха написани и много романи, разкази и стихове, в които схематиз-мът, .. опростенчеството и повърхностно изобразване на новото с посредствени изразни средства, взимат превес. Ст. Станчев, ЛФ, 1956, бр. 2, 4. Творецът трябва да избягва опростенчеството и схематизма в изобразяването на литературния персонаж.
ОПРОСТЕЯ. Вж. опростявам2.
ОПРОСТИТЕ ЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко Книж. 1. Опростителски, опростенчески. Наложи се опростителни-ят възглед за два рязко разграничени периода — социалистически и символистиче-ски. И до днес, макар и с уговорка, Яворов се разглежда в такъв план. ЛФ, 1958, бр. 2,{.
ОПРОСТЙТЕЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Църк. Който е свързан с опрощаване или довежда до опрощаване на грехове. Опростителна изповед. Опростител-на молитва. Опростително покаяние.
ОПРОСТЙТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има или изразява опростително, елементарно, повърхностно, схематично съдържание; опростенчески, елементарен, опростителен. Все още някои опростителски представи за положителния герой се намесваха в творчеството на отделни автори. Лит. XI кл, 1964, 301. Нашата критика на практика допусна да се откаже от някои принципи, които са основни принципи на нейното развитие и нямат нищо общо с
