ОПРОСТИТЕЛСКИ 694 ОПРОСТЯВАМ1
догматизма.. с грубата опростителска намеса в литературния процес. ЛФ, 1958, бр. 14, 1. Опростителски изказвания.
ОПРОСТЙТЕЛСКИ. Книж. Нареч. от прил. опростителски; опросгенчески, елементарно. Той [Величков] не вижда реалистична тенденция в драматичната творба на Друмев и твърде снизходително, което на практика значи твърде опростителски, се залавя с оценката на патриотичните идеали на Друмева. Т. Стоянов, ЛФ, 1956, бр. 3, 3. По този начин нашият критик, който много щедро говори за опростител-ството у другите, е пристъпил най-опро-стителски и догматично към разглеждането на Яворовото дело. Хр. Радевски, ЛФ, 1958, бр. 4, 2.
ОПРОСТЙТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Книж. Повърхностно, просто, елементарно, схематично представяне или разглеждане на нещо; опростенчество, елементарност, схе-матизъм. Първото впечатление от романа е, че в него е натрупан голям фактически материал, обаче този материал не е овладян напълно. Това довежда в редица случаи до опростителство и до невярно пресъздаване на обстоятелства. ВН, 1958, бр. 2039,
4. Ръководителят би трябвало да изисква повече творчески усилия от композиторите, които хармонизират и оркестрират песните, като се тури край на опрости-телството. НК, 1958, бр. 45, 3. Ние сочим, че този или онзи наш колега е понижил своето актьорско майсторство. Това се дължи в повечето случаи на опростителство-то и на лакировщината, с която са се пълнели част от пиесите, които играехме на сцената. М. Колчакова, ВН, 1962, бр. 3268,4.
ОПРОСТОТВОРЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от опростотворя като прил. Остар. Книж. Опростен. Тъкането става на специални, опростотворени, дървени тъкачни станове. БД, 1909, бр. 24, 1-2. Разумявам еще и ревността, с която мнозина от нашите истинно родолюбиви съотечественици са стараят да предупазят много български градове от оболщенията на протестантизма, .. колкото по-тайно действува и., са вмъква в няколко от най добрите ни общини под булото уж на една опростотворена цивилизация. Пр, СбПер. п П, 148.
ОПРОСТОТВОРЕНИЕ. мн. -ия, ср. Остар. Книж. Опростяване1. Дринов остана почти сам със своето ново правописа-ние.., но примерът даден с него има това последствие, че отвори път на всекиго да прави по своему предложения и изменения за опростотворение на правописанието, а от това и произлиза днешний хаос в язика ни. П. Р. Славейков, БПI, XXXII.
ОПРОСТОТВОРЯ. Вж. опростотво-рявам.
ОПРОСТОТВОРЯВАМ, -аш, несв.\ опростотворя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Правя нещо да стане просто; опростявам1. „Справедливата“ финансова система ще намали военния бюджет, ще опростотвори държавния механизъм, като затвори маса излишни служби. Г. Георгиев, Избр. пр, 180. Има в изобилие и такива драскачи-писачи, някои даже с големи претенции на литераторство, които дотам са опростотворили правописането, щото читателят не вижда у тях никаква разни-ца между е и ъ, е и и, ж и ъ, не съглежда спазване на най-елементарните правила за съгласуване на думите. П. Р. Славейков, БП I, XXXII. Българският художествен театър, който до минимум беше опрос-тотворил натуралистичния елемент в нейната [на пиесата] сценична постановка .. сполучи да се справи с чисто психологическата драма. К, 1925, бр. 59, 2. Когато той [историкът] цели да обезцени един тъй богат., исторически материал и същевременно се старае да опростотвори индивидуалните драми в няколко общи формули, тогава е опасно да не се изопачи самата историческа действителност. Р, 1925, бр. 198, 2. опростотворявам се, опростотворя се страд. То [описанието], впрочем, и по умерената си цена, и по съдържанието си, и по старанията, които ще полага редакцията, за да ся опростотворяват и най-важните въпроси, ще бъде благопристъпна за сички. Ч, СбПер п II, 95. С увеличение числото на ползующите се от медицинска помощ, което ще е последствие от числеността на санитарните участъци, опрос-тотворява се самата служебна деятелност на лекаря, защото тогава той по-лесно ще знае накъде да отправи усилията си, за да запази неболедующите. Пряп., 1903, бр. 70, 2.
ОПРОСТОТВОРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от опростотворявам и от опростотворявам се; опростяване1.
ОПРОСТЯ1. Вж. опростявам1.
ОПРОСТЯ2. Вж. опрощавам.
ОПРОСТЯР. Вж. опростявам3.
ОПРОСТЯВАМ1, -аш, несв.; опростя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Правя нещо да стане или да изглежда по-просто, отколкото е, предавам или разбирам нещо в по-прост, по-несложен вид, отколкото е; еле-ментаризирам, схематизирам. Противоп. усложнявам. Може да ми се възрази, че опростяваме нещата, че ги представяме много по-елементарно, отколкото са те всъщност. Но нашият схематизъм е производен, той произлиза от схематизма в живота и в семейството и ще бъде не много
