ОПРОПАСТЯВАНЕ 692 ОПРОСТАЧВАМ
та, тикате с вашата глупава политика България към верна гибел. Ив. Вазов, Съч. XXI, 135. — Не обичам войната. Ненавиждам я и се отвращавам от нейната кръво-жадна и ненаситна уста.. Отвращавам се от нея, защото изпояжда децата на народа и опропастява неговата творческа младост. К. Петканов, ОФ, 1950, бр. 1870, 4. Първата му [на Груев] голяма сделка свърши с фалит, който опропасти една банка с влогове на дребни спестители. Д. Димов, Т, 138. // Правя нещо да стане негодно за използване; повреждам, съсипвам. — Вилна зона ще правят! .. — А защо им е вилна зона? .. Малко им са дворовете, хайде сега и вилни зони! На тях да оставиш, земята ще опропастят. Р. Михайлов, ПН, 89. — Ето и овчари са подкарали овци насам. Опропастиха хорската стока, опропастиха!... През лозя, през мисири, — карат наред... Ц. Цер-ковски, ТЗ, 117. А от яйца им [на пеперудите] ся излюпват черни вълнясти гъсеници, кои почват да ядат тоз час листие.. и опропастяват зелието. Г. С. Раковски, П, 71. Не било възможно да се зимува в тази земя, която дългата война тъй беше опропастила. Г. Бенев, БК (превод), 13. Военни машини минаха през градините и опропастиха, изпотъпкаха всичкия току-що поникнал разсад.
2. Прахосвам, разсипвам, пропилявам нещо, обикн. пари, имот, богатство, състояние. За няколко месеца бе опропастил из комард-жийниците в Монте Карло жълтиците на отец Флавиан. Т. Харманджиев, КЕД, 236. — Такъв имот! Опропасти го, изяде го! И. Йовков, ЧКГ, 217. Камен: — С тебе ние бяхме направили условие — когато ми препродаваше имота, да ти плащам 10 процента от чистия приход .. Петър: — Уговореният процент беше догде се уреди въпросът с Железарови. Сега тоя въпрос се свърши и ти трябва да ми върнеш имота! Камен: —Да ти го върна, че да го опропастиш за една година? Д. Немиров, В, 61-62.
3. Покварявам, развращавам някого, правя го да стане безнравствен. Твоят разум от зли страсти / никога не бе размътен. / Виж как днес те опропасти / лакомството, тоз грях смъртен! Ив. Вазов, Съч. IV, 46.
4. Прен. Накърнявам честта, достойнството на някого или нещо; опозорявам. — Знаеш ли в какво семейство влиза Бистра? .. Не стига, че ми опропасти детето [синът на дипломата], а сега се тегли... Това ли го научи доброто му семейство? М. Грубешлие-ва, ПИУ, 36. Има в града лекомислени хора, които се подиграват не само със селянките, но и с гражданките.. Много лековерни момичета са опропастили, много домове са разорили. Н. Попфилипов, РЛ, 72. Селямсъ-зът се разрева побеснял, като обсипа Вар-лаама с обвинения в бунтовничество и че искал да опропасти къщата му. Ив. Вазов,
Съч. VIII, 79. опропастявам се, опропастя
се страд. Жителите, на които къщята не са разориха, не са по-малко за оплаквание, защото те съвършено са опропастиха от грабежите. НБ, 1877, бр. 66, 258. ОПРОПАСТЯВАМ СЕ несв.; опропастя се св., непрех. 1. Съсипвам се материално; разоравам се, провалям се. Печелеше от всичко, на каквото се нахвърлеше. Но кога ли ще залети по нещо, от което може да се опропасти? Т. Харманджиев, КЕД, 54. — Опропастихме се, жено — въздъхна една вечер Владо и полегна на одъра.. Както върви, ще се гладува и това е. Кр. Григоров, Н, 114. Редакциите на нашите списания със своята нехайност и дивотия сами си причиняват увреди и се опропастяват. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 228. — Не казвам, че непременно ще се опропастите — търпеливо забеляза той. Д. Димов, Т, 324.
2. Остар. Погубвам се, затривам се, разпилявам се, изчезвам. Историята ни споменва за мнозина големи и прочути народи на света, които са опропастили и изгубили само за това, защото не са знаяли каква голяма сила има образованието. Г. Бенев, Ч, 1875, кн. 7, 301. В последне време, обаче, с жалост се съглежда, че много училищни приходи, по нямание кой да ги управлява, остават занемарени и се опропастяват! Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 79. Да се обърне още веднъж, да изпита и се научи що ли станал описаний имот, съществува ли или се е опропастил и изгубил, то не е вече негова грижа. К. Шапкарев, СбНУ Ш, ч. III, 253.
3. Остар. Изгубвам честта, достойнството си; опозорявам се. — Дето ще ся каже .. Воитиди отиде, опропасти ся! Убил човек. П. Р. Славейков, ЦП Ш (превод), 34.
ОПРОПАСТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опропастявам и от опропастявам се. — Проклятие тежи над тази страна с продажни управници!.. Нека ги обесят, нека народът ги разкъса на парчета. Те са виновниците за неговото опропастяване. Ем. Станев, ИК I и II, 53. — Злочестият ни народ.. хвърга се пак в злочестина... Да, да... хвърга се в злочестина, предава се на опропастяване. В. Друмев, И, 37. — Тогава ми изгоря всичко в пожара.. Старецът се впусна надълго и нашироко да разказва за опро-пастяването си. Ив. Вазов, Съч. X, 41. Конфискациите на вестника допринесоха за финансовото му опропастяване. СбЦГМГ, 145.
ОПРОСЕЯ. Вж. опросявам.
ОПРОСТАЧА. Вж. опростачвам.
ОПРОСТАЧВАМ, -аш, несв.; опроста-ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Грубо. Правя някой да стане простак или да заприлича на простак. Вярно е, че сега пресата има свободата да пише, но понякога свободата не прави простаците културни, а
