ОПРОПАСТЕНИЕ 691 ОПРОПАСТЯВАМ
да додат в словото. Д. Попов, СбРС (превод), 27. Аз не ща тука и да опровергавам клеветите на Рида, хвърлени върху Русия: те са така глупави и безсовестни, щото нямат нужда и от опровержение. НБ, 1877, бр. 64, 252. // Довод или факт, доказващ неистинността на дадено твърдение. Кога подсъдимият не изповядва престъплението, Председателят на съда, при разследвание-то на всяко доказателство, пита го: не желае ли той за свое оправдание да представи някои обяснения или оборвания (опровержение). ВП, 114.
2. Съобщение, обикн. във вестник, в което се опровергава нещо като невярно, неправилно или недействително. Чакаше да пристигнат софийските вестници, за да види дали най-сетне не се е появило опровержение на оня неверен фейлетон. Ст. Марков, ДБ, 331-332. Опровержение. Управлението на Софийски Бактериологически институт ни моли да публикуваме следното опровержение: „По повод писаното в няколко броя на столичния лист «Новини» относително някакви злоупотребления., заявявам, че всичко писано в споменатия лист е клевета“. Бълг., 1902, бр. 452, 2. Той изложи на късо случая .. Постави въпроса, как трябва да постъпи при това положение редакцията? — В журналистиката опровержението се използува само когато от него ще има полза вестникът — заключи той? Ем. Манов, ДСР, 398. — Самият факт, че се дава опровержение, не говори ли за едно чувство на достойнство, за високо обществено съзнание? Всеки вестник, който уважава себе си, трябва да държи на своето достолепие! М. Кремен, РЯ, 216. Официал-но опровержение.
— Рус. опровержение.
ОПРОПАСТЕНИЕ ср. Остар. Книж. Разорение, съсипия на нещо; опропастяване, съсипване. Остава ли ни друго средство, чрез което да можем да избегнем коварството и посрамлението от една страна, или опустошението и опропастението на злочестия наш град от друга? П. Р. Славейков, ПИ, 27. Това като чух, останах като гръмнат, защото никога не ся надеях за едно таквоз опропастение. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 20. Тогава заблуждението ще им замаже още повече очите., и като развали мислите, чувствата и действията, ще стане начало на опропастение и смърт. Ч, 1870, бр. 6, 187. // Повреждане, разваляне на нещо. Чл. 128. Ако ли разваля-нието на печат, открадванието или опропастението на документи е станало с насилие, въз лица поставени да ги пазят, виновните ся наказват с временно полагание в окови. Ф. Перец и др., НЗ (превод), 37.
ОПРОПАСТЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.
Остар. Книж. Лице, което опропастява, разрушава, унищожава нещо; унищожител, съсипник. Аз [Стамболов] не искам да ме зачислят в лика на предателите и опропас-тителите на отечеството. С. Радев, ССБ II, 155. Ахмед Барутуняията опропастите-лят на Батак, Карловския Тосун бей и Плевенският каймаканин дели Неджиб получиха [от султанското правителство] ордена „меджие“. Г. Бенев, БК (превод), 70. Сега само ще отбележим, че е престъпно за едно правителство да деморализирва народа с невъзможни и в основата си гибелни облекчения, които са присъщни на всички опро-пастители на държавните финанси. Пряп., 1903, бр. 69, 2. Почнаха вече явно да дейст-вуват за връщание на Куба, явно викаха и изобличаваха водителя авантюрист и оп-ропастител. П. Кисимов, ОА II (превод), 48.
ОПРОПАСТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който причинява загуба, вреда, щета, довежда до унищожение, разруха, опустошение; опустошителен, унищожителен, вредителен, губителен, гибелен. Той си не прощаваше тая грешка, която щеше да бъде опропастителна за него и за делото му. Ив. Вазов, Съч. XIV, 165. Секи, който има сърце и го боли за своите, ще усети една жалост, когато си помисли какви опустошения са правили и правят тези опропастителни болести по добитъка. Ступ., 1875, бр. 7-8, 58. Каймаканинът, уведомен за случката, поиска " престъпника" от селото и селяните решават да го крият общо. Те съобразили, че ако стареца падне в турски ръце, не е чудно да станат някои опропастителни разкрития: той бил виждал чети да идват в селото и знаел хора да притежават оръжие. П. К. Яворов, ХК, 43. Пълнят някои от сегашните български вестници с безстилни хули и псувни, обезсърчителни за народните дейци., и опропастителни за народното добро и на-родното преуспявание. К. Шапкарев, МЖБМ, 23-24.
ОПРОПАСТЙТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Опропастителен. Опропасти-телски деяния. Опропастителски последици.
ОПРОПАСТЯ. Вж. опропастявам.
ОПРОПАСТЯВАМ, -яш, несв.; опропастя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Довеждам с действията си до пълен провал, до разорение или до гибел някого или нещо; разорявам, съсипвам, унищожавам. След това той [Ганьо Балкански] заграби в алчните си лапи цяла България, изпооцъка я и още доста свят опропасти и изтреби — но народ свършва ли се? Ем. Манов, В, 6. — Абе, вие да не сте болшевики? — Какво е това болшевики? —учудиха се братята. — Това са — каза г-н министърът — особени хора, които искат да опропастят България. Хр. Радевски, Избр. пр Ш, 88. — Пак ви повтарям: вие опропастявате страна
