ОПРЁТАНЕ 687 ОПРЁЧВАМ
обиходители, ся опретаха да познаят средата на тая долина. Ив. Богоров, КГ, 242.
— Друга форма: о п р я т а м.
ОПРЕТАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от опретам и от опретам се; опретва-не, запретване1.
ОПРЕТВАМ, -аш, несв.; опретна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. опретнат, се., прех. Диал. Завивам нагоре, засуквам или повдигам край на дреха (обикн. ръкави, крачоли, пола и др.); запретвам2. Нонка раздиг-на масата и почна да мие съдините, но свекървата мълчаливо я избута, опретна ръкави и каза: — Иди си почини! Ив. Петров, НЛ, 127-128. Вечерта ръководителите я избраха, а сутринта на другия ден тя забули глава с ръченика, опретна ръкави и грабна вилата. А. Каралийчев, ПД, 128. Когато газя във вода, опретвам крачолите на панталона си, за да не се мокрят. II Оголвам, заголвам ръце обикн. до лактите или крака до коляното, като запретвам нагоре част от дреха. — Па опретнал [Герчо] ръце до лактите, а по них се опънали жили като въжета. Елин Пелин, Съч. V, 84. Първият път само с един замах на сабята си [Христо] беше изклал всички турци и когато българите опретнаха крака да газят голямата река, те — турците — по чудо станали и без глави припнали да гонят българите. Ц. Церковски, Съч. III, 144. опретвам се, опретна се страд.
ОПРЕТВАМ СЕ несв.; опретна се св., непрех. Диал. 1. Завивам нагоре, засуквам или повдигам край на дреха (обикн. на ръкави, крачоли, пола и др.); запретвам се. Крачола пуши тютюн и гледа от чардака. А.. Любомирова коруджия, опретнал се като турчин, влязъл вътре в хорото, взел една чиликница и не пуска ни едно момче да при-пре и влезе в хорото. М. Кънчев, В, 183. Да си стана бабата, да се опретнала до лахте-те.., та си месила една чуречина. Нар. прик., СбНУ VIII, 28.
2. Обикн. със следв. гл. и съюз да или предл. на. Залавям се енергично да извърша нещо; запретвам се, захващам се. Дойдоха двете им дъщери с децата си от съседните села,.. опретнаха се на работа и къщата се напълни с радостна глъчка и суетня. И. Петров, НЛ, 94. Честити сме, добър случай и за нас да се опретнем и да работим, защото жетвата е изобилна. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 559. Ратайският комат не стигал дори за него. Опретнало се момчето: тук къртица ще изрови да одере кожата й за продан, там гарджи яйца ще намери да се облажи. Ст. Станчев, НР, 174. Така земни за здрава основа днешния говорни език.., та да са опретнем юнашки ний синца — учените и истинските българи — да издигнем народния ни език, колкото са може на едно най-горнио стъпало. Ив. Богоров, Ч, 1875, кн. 5, 225. То ще бъде за нас по-лесно, стига само да искаме и да ся опретнем да учим и да приемем това, щото просвещените хора с длъги орити, опознали за по-добро и по-износно. И. Груев, Лет., 1872, 231.
О Опретвам / опретна лакти. Разг. Залавям се усърдно и усилено за работа. Не вярвай вече в голите надежди, / не вярвай в скъдоу-мните поети, / вдигни глава, сключи хайдушки вежди / и опретни лакте за тежка жетва. Н. Зидаров, СП, 46.
— Друга (диал.) форма: опрятвам.
ОПРЁТВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от опретвам и от опретвам се; запретване1. Опретване на крачоли. Оп-ретване на ръкави.
ОПРЕТНА. Вж. опретам, опретвам и опретнувам.
ОПРЁТНУВАМ, -аш, несв. (остар.); опретна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. опретнат, св., прех. Диал. Опретвам, запретвам1. опретнувам се, опретна се страд. ОПРЁТНУВАМ СЕ несв. (остар.); опретна се св., непрех. Диал. Опретвам се. Какво ли ще стане, ако тя [Турция] ся заплете в опасности на една европейска война?.. Ала, слава богу, това го няма и политическите чловеци могат по-свободно да последят, като подаряват сичката си мисъл и сички-те си часове за преобразуванието на държавата, като ся опретнуват добре и достойно заради народа. СбПер. п II, 21.
ОПРЁТНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от опретнувам и от опретнувам се; опретване, запретване. "Един от читаците [турците] по име хаджи Кърмад-жи, който бил техен главатар, .. излязъл пред башибозуците и започнал да опрята ръкавите си. Всички приготвили ножовете и го гледали в очи кога да извика. Подир опретнуването взел сабята си в ръката, размахал я наляво-надясно и извикал. Н. Хайтов, П, 226.
ОПРЁЧА. Вж. опречвам.
ОПРЁЧВАМ, -аш, несв.; опрёча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Диал. Поставям нещо пред някого или пред друго нещо като преграда, за да пречи; изпречвам. — Видях, че ще те претрепят, хвърлих топора, колчана: копието запокитих, нали, па току най-накрая подвих нагоре цолите на ризницата и опречих гърдите. И. Вълчев, СКН,
132.
2. Индив. Поставям нещо или някого пред погледа, очите на някого, обикн. за да го забележи или да го види по-добре; изпречвам. Сякаш за да си посочи накъде трябва да върви, той го [бастуна] опречи напред към желязната портичка,.. блъсна я силно назад и забърза през двора. Т. Харманджиев, Р, 30. Чехларски отривисто отдръпна главата си като кон, срещу който е замахнал разсърденият му стопанин. -У-у-уу-хх! — ухнаха всички срещу него. А някой като по
