ОПРЕСНЙТЕЛНО 686 ОПРЁТАМ
ОПРЕСНЙТЕЛНО. Нареч. от опресни-телен.
ОПРЕСНЯ. Вж. опреснявам.
ОПРЕСНЯВАМ, -аш, несв/, опресня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо да стане прясно, свежо; освежавам. Тук [в Рай-ково] къщите не са така нагъсто както в Устово, делят ги зелени градини и ливади, които галят окото и опресняват въздуха. БР, 1931, кн. 4-5, 125. Завали дъжд — чудесно, тъкмо ще опресни въздуха. ВН, 1958, бр. 2078, 4. Желателно е щото във всичките речни къпални.. около самата река да са изкопава кладенец със студена вода.., с която, като са облеем, можем опресни тялото си. Лет., 1876, 112. Внезапният и краткотраен дъжд опресни повехналите от летния зной листа на дърветата. II С вдишване, правя нещо (дробове и под.) да се изпълни с пресен, свеж въздух; освежавам. После нуждата от въздух го изкара бързо на повърхността. Излезе от другата страна на лодката. — Няма ли го? — запита той, като дишаше усилено, за да опресни дробовете си с въздух. В. Райков, ПВ, 42.
2. Прен. Правя нещо да се обнови или да възстанови първоначалното си добро състояние; обновявам, възстановявам, освежавам. И тая вяра, тая надежда в безнадеждието .. беше най-добрият залог за обновата, която трябваше да дойде, за да опресни душ-ната политическа атмосфера. Ас. Злата-ров, Избр. съч. И, 208. От друга страна, същото оживление и нахлуване на млади сили опресняваше българската живопис, скулптура, театър и музика. К. Константинов, ППГ, 359. Чуждите литературни изследвани за свои задачи използуват нашето дома-шно изследване и твърде рядко подлагат на непосредствена проверка резултатите на това изследване., не го опресняват и съживяват чрез непосредствено преживяване на самите произведения. Б. Ангелов, ЛС, 189-190.
3. Прен. Правя нещо (мисли, разсъдък, спомен и под.) да се възстанови, да придобие свежест, яснота; освежавам, прояснявам. Студената вода съвсем опресни мислите му. М. Грубешлиева, ПИУ, 288. Сега бреме-ността на Елка сякаш изведнъж го опомни, опресни разсъдъка му и той се чувствуваше като пробуден от тежък сън. Г. Райчев, Избр. съч. I, 130-131. Тази случка отново опресни спомена ми за прекрасните и безгрижни години, прекарани в оная далечна страна. А Хладният и свеж планински въздух опресни разсъдъка му, замъглен от изпития алкохол.
4. Спец. Възвръщам, възстановявам чрез обезсоляване първоначалното еластично състояние на обработена със солен разтвор материя, обикн. естествена кожа; освежавам. опреснявам се, опресня се страд. Мокро солени кожи. Тия кожи се опресняват толкова по-мъчно, колкото по-основно са били насолени. Ст. Младенов и др., ОТК, 37.
ОПРЕСНЯВАМ СЕ несв.; опресня се св., непрех., прен. 1. Ставам пресен, свеж, чист. Нейде откъм входа бръмчи одушникът. Задушливият въздух бързо се опреснява. Д. Калфов, Избр. разк., 320.
2. Правя знанията си, уменията си нови, съвременни; обновявам се. — Нужно ти е да се опресниш малко, да обозреш новото. А предполагам, че човек като тебе с дарба в ръце няма да остане и без някоя поръчка. Б. Болгар, Б, 108. "Има в светосъзерцание-то на автора и в самия му творчески процес нещо, което не му позволява да се опресни. " Л. Стефанова, ВД, 73.
3. За мисли, съзнание, памет — ставам свеж, ясен, възстановявам свежестта, яс-ността си. Главата на учителя бръмчеше от мисли. Той усещаше как някакво мъчително недоразумение слизаше от гърдите му и цялото му съзнание се разведряваше и опресняваше. Г. Караславов, Избр. съч. I, 272.
ОПРЕСНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опреснявам и от опреснявам се; освежаване, обновяване. Тъканите обилно се снабдяват с кислород и хранителни вещества, настъпва тотално опресняване и освежаване на всички телесни функции. Отеч., 1977, кн. 11, 44-45. Главната цел на опресняването е кожата [за изделия] да приеме такова количество вода, каквото е имала в прясно състояние преди консервирането. Ст. Младенов и др., ОТК, 39. Нещо повече — хлорелата [вид водорасло] се предвижда в корабите за междупланетни полети като средство за получаване на кислород и за опресняване на въздуха. Д. Славчев и др., БМ, 41. Беше възможно да се яви Байрон в Англия, Ламартин във Франция, Пушкин в Русия, за да настъпят опресняване и разцвет в поезията редом с дълбоката промяна и в другите литературни родове чрез реалистическите и романти-ческите тенденции. М. Арнаудов, Г, 77.
ОПРЁТАМ, -аш, несв.; опретна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. опрётнат, св., прех. Диал. Опретвам, запретвам* — Стани ми, стани в утрина рано, / .. / ръки опре-тай, огин навали. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 160. опретам се, опретна се страд. ОПРЁТАМ СЕ несв/, опретна се св., непрех. Диал. Опретвам се, запретвам се. Опретала се хубава Яна, / та е газила край Черно море, / та е извадила бели камеи, / турила го е на нейно сърце. Нар. пес., СбИБ, 21. „Ангяли, рахагяли, / да идете у Събкине / и на Събка да кажете /../ да иде в пряходи дълбоко. / Събка да се опрета / да извади бяло камъче“. Нар. пес., СбНУ XXVII, 304. Много души от по-новите,
