ОПРЕЧВАНЕ 688 ОПРИЛИЧАВАМ
даден знак бяха опречили косо към него тоягите си до половина, така че само той ги виждаше. Т. Харманджиев, КВ, 234-236. оп-речвам се, опреча се страд.
ОПРЕЧВАМ СЕ несв.’, опреча се св., непрех. Диал. Изпречвам се. Внезапно се опрени пред мен непознат човек.
ОПРЕЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от опречвам и от опречвам се; изпречване.
ОПРЙДАМ, -аш, несв.; опреда, -еш, мин. св. опредох и опредах, прич. мин. св. деят. опрел, св. Диал. 1. Прех. Преда някакво определено количество (вълна, памук и под.) или всичко; изпридам. — За биволите трябват чулове. Гледай да опредеш козината по-скоро, за да им изтъчеш. К. Петка-нов, X, 24. Венка на войвода думаше: / — Я, ставай, ставай, войводо, / че си къделя опредох. Нар. пес., СбВСт, 553. Неда кадийо думаше: /.. / „Къделята си опредах, / вретеното си напълних. / Да ида да си донеса / друга къделя и вретено“. Нар. пес., СбГЯ,
238. Опредох две къдели вълна, а останаха още няколко за предене.
2. Непрех. Прен. Побягвам, офейквам, за-прашвам. — Дядо Станко, ти дириш вълка, а той в кошарата... На, Горан ей сега опреде към лозята, еей сега! Ц. Церковски, ТЗ, 117. Миг турците попарени останаха, / па търтиха да бягат през глава. / Опридат те един през друг. К. Христов, ХЗ, 137. Но рида / надолу хукнали турната — тоз оп-рида / гологлав, онзи там, в потури замотан / се пъне. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 202. опридам се, опреда се страд. Баба Росафа се завърна с торба вълна на гърба. Обърна се към Яна. — Трябва да се опреде, — Костадиница ми я даде. К. Петканов, СВ, 47.
ОПРЙДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от опридам и от опридам се.
ОПРИЛИЧА. Вж. оприличавам и оприличвам.
ОПРИЛИЧАВАМ, -аш, несв.; оприлича, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя някой или нещо да прилича на другиго или на друго нещо; уподобявам, наподобявам. Гласът на Дойко люлееше двуетажната паянтова постройка със замърсена бяла мазилка и нов покрив, който оприличаваше общината на дрипав селянин с празничен каскет. Д. Вълев, 3, 94. Малко по-навътре други деца, пъхнати под леглата, пълзяха по пода като питомни зайчета.. Еднообразните им сивобелезникави дрешки още повече ги оприличаваха на малки животинчета! Г. Райчев, ЗК, 232. Сали Яшар наистина имаше нещо, което го оприличаваше на тия хора. Като всеки ковач, той беше здрав и силен човек. И. Йовков, ПК, 5. Взимаше участие и.. Стефан Каршияков, господин с повелителен вид, с вежди и мустаци, които го оприличаваха на Тарас Булба. Йв. Вазов, Съч. XX., 90.
2. С непряко доп. с предл. на. Определям нещо (по вид, свойства и под.) като подобно, сходно на друго; уподобявам. Елините, както всички древни хора, не можели да си обяснят много природни явления. Затова те се страхували от тях и ги оприличавали на необикновени същества. Ист. V. кл, 1980, 90. Напипа [в джеба] и няколко пшенични зърна и се размисли да разбере, кога ги е сложил. Извади ги върху шепата си, избра най-едрото зърно и го оприличи на детско личице. К. Петканов, ДЧ, 100. Тоя масив, по величината на многобройните си върхове., наумява австрийските Алпи. Ире-чек го оприличава на Татра. Ив. Вазов, Съч. XVII, 55. Едвам, и то твърде рядко, на някои много големи разстояния открива оазиси.. Тези оазиси можем ги оприличи на острови сред море. С. Бобчев, ПОС (превод), 256-266. оприличавам се, оприлича се страд. Тук [в планината] разните форми на сталактитите и сталагмитите се оприличават от населението на разни фигури, напомнящи епизоди из Новия завет. П. Делирадев, В, 134. ОПРИЛИЧАВАМ СЕ несв.’, оприлича се св., непрех. 1. Остар. Ставам подобен на някого или на нещо; заприличвам. Лицето й се оприличи на пембян трандафил, когато цъфне сутрина по роса, пред изгряването на слънцето. Ц. Гинчев, ГК, 166. Тая зелена поляна, дето по-преди крак человечески едвам е стъпвал, сегиз-тогиз сега се е оприличила на един многолюден град. Т. Икономов, ЧПГ, 73. Зачтото, ако презреш ис-тинното и явното, и погледнеш на неистинното и на неявното, тогаз ще ся оприличиш на оногова пътника, който като пътува близо до една бистра река и като гори от жажда, не си простира ръката да я погаси. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 118. Къщният кът ся оприличи на едно огледало, в което ся оглядва всичко, чтц ся мисли и връши из цялото общество. Й. Груев, СП (превод), 291. Като са имали за пример (образ) тия [на Андрея Критски и други] са-могласни служебни песни, други песнописци, подражаваящи на тях и като са съставлявали песни по кроежа на първите и гласът искали да са оприличат на тях, да им бъде подобен. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 69.
2. Мисля се, представям се за някого, идентифицирам се с някого или се смятам за сходен, подобен на някого; уподобявам се. — Не мислиш ли, че в Цариград има хора, които са били в България и добре помнят българския цар, на когото се оприличаваш? Те знаят и повтарят едно: Ивайло не е жив и е бил посечен от Ногаеви хора. Ст. Загор-чинов, Избр. пр III, 500. В разказванието на превъзходните деяния на твоите предшественици можел ли си да останеш равно
